Решение № 579 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100500603 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №2422/13.11.2025г. от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр.

София, *** срещу решение №4752/30.12.2025г., постановено по гр. дело № 20253110106974/2025г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Туърс-Е, ***, дължи на ищеца С. В. С., ЕГН

**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. 1* сумата от 7 848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, платена без основание на 22.08.2022 г. такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, находяща се в с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ПИ ***, ПВИ 1954, поръчка № 2202006024, по проформа фактура № 1312050421/03.08.2022 г. и фактура № 1318316933/22.08.2022 г., ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /31.03.2025г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2123 от 09.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4212/2025 г. на ВРС.

Въззивната жалба е подадена и срещу решението, в частта, с която е осъдено „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул.

„Цар Борис III” № 201, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Туърс-Е, ***, сумата от 7 848 лв. ПРИ

УСЛОВИЕ, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва.

Въведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод, неправилно прилагайки материалния закон, че в процесния случай не е налице хипотеза, в която „ЕСО“ ЕАД следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъл на чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредба № 6 отм.). Отношенията по присъединяване на обекти на един вид мрежов оператор към друг вид мрежа се уреждат в Част четвърта, Глава шеста на Наредба № 6 отм. на основание законовата делегация на чл.

116а, ал. 3 от ЗЕ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че редът за присъединяване бил развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6 отм. За процесния случай се е искало присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 отм., а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа (а не на обект на производител). Когато мощността на централата е под 5 MW, тя се присъединява към разпределителната мрежа, а „ЕСО“ ЕАД присъединява електропровода (обекта), чрез който всъщност се осъществява присъединяването на тази централа.

2

За процесния случай се касае за присъединяване към електроразпределителната мрежа на електропроизводствени мощности, които ще работят в паралел с електроенергийната система, а именно фотоволтаична електрическа централа. Следователно са налице предпоставките по чл. 102, ал.

4 от Наредба 6 отм., в който случай, освен искането по ал. 1 се подават и документи по реда на част трета, т.е. процедурата по присъединяване не може и не следва да се ограничи само със съгласуването по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 отм. Следва да се подаде искане за проучване на условията за присъединяване, за което проучване „ЕСО“ ЕАД е поискало заплащането на цената от 7848.00лв. определена с решение №Ц-27/28.07.2016г. на КЕВР – т.2.1, на основание чл.102, ал.3 от Наредба №6 отм. Отделно от горното сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора /по чл.53, ал.2 от Наредба №6 отм./ без да са определени условията за присъединяване на обекта на оператора на електроразпределителната мрежа не може да се осъществи, което се извършва на етапа на проучване.

По изложените горни и допълнителни правни съображения жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния акт и да отхвърли предявените искове.

Подадена е и въззивна жалба вх. №6708/27.01.2026г. от "Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, *** срещу решение №4752/30.12.2025г., постановено по гр. дело № 20253110106974/2025г. на Варненския районен съд, в частта, в която е прието за установено, че въззивникът ДЪЛЖИ на ищеца С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. 1*, сумата от 7 848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, платена без основание на 22.08.2022 г. такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, находяща се в с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ПИ ***, ПВИ 1954, поръчка № 2202006024, по проформа фактура № 1312050421/03.08.2022 г. и фактура № 1318316933/22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /31.03.2025г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2123 от 09.04.2025 г. за изпълнение на 3 парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4212/2025 г. на ВРС.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Решаващият съд неправилно е приел, че сумата от 7848.00лв. е без основание. Наведени са доводи, че съгласно с чл. 116 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, при условията предвидени в закона. Условията и редът за присъединяване на обекти на производители към преносната или към разпределителните мрежи са регламентирани с Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи

(НППКЕЕПРЕМ). Операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение / чл. 53, ал. 2 от НППКЕЕПРЕМ/. Съгласуването с електроенергийният системен оператор няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.

Поддържа се, че ответното дружество е изискало плащане предвид полученото писмо от „ЕСО ЕАД", с което се посочва че искане за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20 KV „Обедидение" от закрита разпределителна уредба 20 KV на п/с

„Полски

Тръмбеж", поради присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, с.

Обединение, общ. Полски Тръмбеж, обл. Велико Търново ще се разгледа от „ЕСО" ЕАД след заплащането на такса.

По изложените съображения таксата не е платена без основание.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. В. С. по двете въззивни жалби. Изложено е пространно становище за неоснователност на същите. За неоснователно се счита заявеното в жалбата на "Електроразпределение Север" АД, че процедурата по съгласуване, по смисъла на чл.53, ал.2 от Наредбата, няма информативен характер и следва да 4 се окачестви, като проучване на присъединяване на обект към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи, одобрени в полза на "ЕСО" АД от КЕВР с Решение №Ц-27/28.07.2016г.

"Проучване" и "съгласуване" представляват отделни етапи от присъединяването на процесната централа към разпределителната мрежа.

Съгласуване извършва единствено "ЕСО" АД, което се налага и е задължително поради обстоятелството, че централата не се присъединява директно към неговата преносна мрежа, а към разпределителната такава. В Наредба № 6 от 24.02.2014г. за въпросното съгласуване не е предвидено заплащане, съответно не е надлежно определяна от КЕВР цена за тази услуга.

За неоснователно се счита възражението на ответникът по обратния иск - "ЕСО" АД, че в процесния случай се касае за присъединяване на електропровод средно напрежение, собственост на ЕРП, към преносната мрежа на "ЕСО" АД, а не за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия – ФвЕЦ, към разпределителната мрежа – хипотеза на чл.102, ал.4 от Наредбата. Правилно, съобразно извършения анализ на приобщените по делото доказателства, състава на районният съд е приел, че към настоящия спор е неотносима процедурата по чл.102 от Наредбата, тъй като се касае за присъединяване на производител към разпределителната мрежа. Правоотношението по присъединяване на централата се развива по силата на закона между производителят и оператора на разпределителната мрежа, а не на преносната – чл.2 от Наредбата.

По изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да остави без уважение подадените жалби.

Отговорът на "Електроразпределение Север" АД е идентичен по доводи и искане до съда с подадената от страната въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът и третото лице помагач редовно призовани чрез процесуалния си представител поддържат подадените жалби, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

5

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

415, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от С. В. С. срещу „Електроразпределение Север“ АД да бъде прието за установено, че ответникът дължи сума от 7848.00 лв., платена без основание на 22.08.2022 г. такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW, находяща се в с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ПИ ***, ПВИ 1954, поръчка № 2202006024, по проформа фактура № 1312050421/03.08.2022 г. и фактура № 1318316933/22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /31.03.2025г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2123 от 09.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4212/2025 г. на ВРС.

В исковата си молба ищецът излага, че със заявление на 01.06.2022г. е заявил проучване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа. Ищецът заплатил на ответника процесната сума за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение.

Счита, че сумата е била недължима, тъй като такава такса за съгласуване не се следва за централи до 5 МВч и не е нормативно определена. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредба №6/24.02.2014г., писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се отправя до оператора на разпределителната мрежа по местонахождение на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MB. Нормата на чл. 53, ал. 2 предвижда съгласуването на операторите на разпределителни мрежи с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение.