Определение № 2683 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2683 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502217 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 8251/03.07.2026г.,постановено по гр.д.№ 17068/25г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на ответника „Кинти БГ“ЕООД,ЕИК-207615222 с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 2180/07.05.26г.,постановено по същото дело в частта за разноските.

Недоволно от определението е останало дружеството-ответник „Кинти БГ“ЕООД,което счита същото за неправилно по изложени в частната жалба съображения и иска отмяната му,като разноските останат в тежест на ищеца,тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска,а при условията на евентуалност-да се намали адв.възнаграждение в размер под минималния съобразно практиката на СЕС.

Ответникът по частната жалба- Й. Й. Х.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.Д.Б. изразява становище за неоснователност на частната жалба по изложени в писмен отговор съображения.Иска да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди атакуваното определение.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС е предявен иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,че ищецът Й. Х. не дължи на ответника „Кинти БГ“ЕООД сумата от 109,80лв.(56,14 €),представляваща неустойка за непредставено обезпечение по договор за паричен заем от 26.09.25г.,сключен между страните.С исковата молба е 1 представено от ищеца пълномощно и рамков договор за правна защита и съдействие,с който е предоставена правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Претендира се заплащане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.

С отговора на исковата молба отв.дружество е признало иска,а по отношение на разноските е изразило становище,че не дължи такива на ищеца,тъй като не е дало повод за завеждане на иска.При условията на евентуалност прави възражение относно размера на претендираното от ищцовата страна адв.възнаграждение,като цитира практика на СЕС и иска определянето му от съда да е под минимума по Наредба № 1/2004г.

По делото е проведено едно съдебно заседание и е постановено решение № 2180/07.05.26г,с което искът е уважен изцяло.По отношение на разноските съдът е изложил мотиви,че разноски се дължат на ищеца с оглед изхода на спора,като при определянето им е изходил от разясненията,дадени в Решение по дело С-438/22 на СЕС и е определил възнаграждението за пълномощника на Х. при съобразяване с принципните положения в това решение и като е взел предвид цената на иска,липсата на фактическа сложност на делото,обстоятелството,че по делото са събрани само писмени доказателства и същото е приключило в едно съдебно заседание.Определеният от съда размер на адв.възнаграждение,претендирано на осн.чл.38,ал.2 от ГПК е в размер на 204,52 €.

„Кинти БГ“ЕООД е депозирало молба с правно основание чл.248 от ГПК от 03.06.26г.,с която е поискало съдът да измени решението си в частта за разноските,като не се присъждат разноски на ответника,а при условие на евентуалност-да се намалят същите до размер под минимума по Наредбата.Отново акцентира,че не е дало повод за завеждане на делото.

С определението,предмет на настоящото обжалване,ПдРС е оставил без уважение молбата.Съдът е изложил мотиви,че ответното дружество е дало повод за завеждане на иска,а по отношение на доводите на ответника относно намаляване размера на адв.възнаграждение е препратил към мотивите,изложени в решението.

Определението е правилно.

Правилно районният съд не е споделил тезата на частния жалбоподател,че не е дал повод за завеждане на делото.Самият факт,че е договорена нищожна клауза за неустойка вече представлява повод за предявяване на иск от страна на длъжника,за да се защити,а в случая тази нищожна клауза не само е договорена,но и е претендирана от ответника чрез вписване на вземането в ЦКР.Следователно за ищеца е налице интерес да се признае за установено,че не дължи исковата сума,за да не се претендира същата повече от него.

По отношение на размера на адв.възнаграждение-районният съд е съобразил практиката на СЕС,като е отчел както ниската цена на иска,така и липсата на фактическа и правна сложност,липсата на процесуални усложнения,приключването на спора само в едно съдебно заседание,като с оглед признанието на ответника не са събрани други доказателства,освен представените с исковата молба писмени такива.

2

Съгласно утвърдената вече практика на ВКС,Наредба № 1/04г.не е задължителна за прилагане от съдилищата,но все пак следва да служи като ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения по чл.38,ал.2 от ЗА.В случая районният съд се е съобразил с тази практика,поради което частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

17068/25г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.

№ 8251/03.07.2026г.,постановено по гр.д.№

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3