Решение № 2927 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2927 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330113020 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във вр. с чл.19 и чл.22 ЗПК, както и по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от С. М. П. срещу „Вива кредит“ АД и уточняваща молба от 29.08.2025 г. се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *** от 13.07.2021г., по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 200 лв. за срок от 14 седмици, при 7 погасителни вноски, всяка от по 36.45 лв. Общият размер на кредита бил 255.15 лв. Била уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 42.56 лв., а в чл.4, т.2 от договора била предвидена неустойка в размер на 28.42 лв., с общ размер от 283.57 лв.

ГЛП бил 40.32 %, а ГПР – 49.33 %. Заплатена била и такса кандидатстване от 2 лв., като за погасяване била платена сумата от 285.57 лв. Твърди се, че договорът бил недействителен.

Таксата за експресно разглеждане била недължима на основание чл.10а, ал.2 ЗПК, а предвидената в договора неустойка не била включена в ГПР по договора, поради което посоченият ГПР не отговарял на действителния такъв. Липсвало и посочване на условията за прилагане на фиксирания лихвен процент, не било ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея. Поради това е направено искане да се приеме, че договор за кредит № *** от 13.07.2021 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, чл.11, ал.1, т.9, 10 и чл.19, ал.1 ЗПК, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 85.57 лв., от които недължимо платена лихва в размер на 12.59 лв., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 42.56 лв., неустойка от 28.42 лв., такса 1 кандидатстване от 2 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Вива кредит“ АД е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че установителният иск е недопустим. По същество счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че процесният договор бил сключен при спазване на законовите изисквания и зачитане правата на потребителя. Съдържанието на договора отговаряло на изискванията за яснота, а евентуална недействителност на отделни негови клаузи не влияела върху основните елементи на договора и не водела до цялостна недействителност на съглашението. Възнаградителната лихва представлявала цената на предоставяната услуга – ползване на парични средства и поради това кредиторът бил свободен да определи какъв да е нейният размер. Същият бил договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 ЗЗД. В случая било спазено и ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. На ищеца била предоставена необходимата преддоговорна информация за условията по заема с получаването на Стандартен европейски формуляр. Не било допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 10 ЗПК. Договорът съдържал погасителен план, в който се посочвали брой на погасителните вноски, размер и падеж. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок и изискването за посочване последователността на разпределението на вноските било неприложимо. В договора бил посочен размер на ГПР, с което било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочената разпоредба не предвиждала изрично и изчерпателно изброяване в договора за кредит на всички разходи, включени в ГПР, а единствено посочване на допусканията, използвани при изчисляването.

Неустойката не следвало да се включва в ГПР. Освен това по процесното облигационно отношение не била начислявана такса за експресно разглеждане. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Възразява се срещу искането за заплащане на адвокатско възнаграждение, като се прави искане за извършване на служебна справка в деловодната система на Районен съд – Пловдив за заведените от ищеца срещу ответника дела.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 13.07.2021г., сключен между „Вива кредит“ АД и С. М. П., по силата на който е предоставен заем в размер на 200 лв.

Представена е Справка погасителен план по договор за паричен заем № *** от 13.07.2021г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание 2 представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 13.07.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 200 лв., при ГПР –49.33 % и годишен лихвен процент по заема – 40.32 %.

В чл.4, ал.1 на договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му – поръчител – физическо лице, което следва да отговаря на множество предвидени в договора условия или банкова гаранция, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Според чл.4, ал.2 в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 28.42 лв., платима разсрочено, заедно с погасителните вноски. Въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчител или банкова гаранция) и срока за представянето му (тридневен от усвояване на сумата), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Тоест в ГПР са включени всички 3 разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.33 %, а възнаградителната лихва - 40,32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Освен това, по силата на договора заемателят е задължен да предостави обезпечения на кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от тези обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно уговорената неустойка е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, което води до недействителност на договора за заем по силата на чл. 22 ЗПК. При тези данни съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за паричен заем съдът намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от представената от ответника „Вива Кредит“ ООД справка за извършени плащания по кредита, ищецът е платил сума в общ размер от 254.05 лв., като са погасени изцяло главница по заема в размер от 200 лв., както и сумите от 4.82 лв. договорна лихва, 6.67 лв. неустойка и 42.56 лв. такса експресно разглеждане. Сумите платени над главницата, в общ размер от 54.05 лв., явяваща се чиста стойност на кредита са явяват платени без основание и подлежат на връщане. Поради това предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен до размера на посочената сума, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 85.57 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и предвид направените от страните искания, на същите следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от

734.24 лв. /от общо претендираните 900 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение/, от които 450 лв. по установителния иск и 284.24 лв. по осъдителния иск. На ответната страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от по 200 лв. по всеки от исковете, или на страната следва да се присъди сумата от общо 273.67 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между С. М. П., ЕГН ********** от *** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

Люлин-7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г договор за паричен заем № *** от 13.07.2021г. е недействителен поради противоречие с чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.