Определение № 2979 от 11.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2979 гр. София, 11.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503004 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. С. А. чрез пълномощника му адв.М., срещу определение № 10454 от 29.05.2025 г. на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав, постановено по гр.д.№ 5861 по описа за 2025 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба, вх.№ 95690 от 18.03.2025 г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 12.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 6117/2025 г. на СРС, ГО, 76 състав и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, защото съдът не бил съобразил законодателната уредба, допускаща обжалването на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Тази възможност била предвидена и в издадената заповед за изпълнение- т.9 от същата.

Единственото изискване било да има подадено възражение по чл.414 ГПК каквото в случая било налице. Освен това записът на заповед бил нищожен поради което не следвало съдът да го приема за изпълнително основание.

Записът на заповед в случая не съдържал задължителния реквизит „място на плащане“, нямало и валидно посочен адрес на издателя, както и място на издаване, тъй като посочения адрес на издателя не съществува като административен адрес; този факт бил обществено известен- ул.“Елемаг“ 1 нямала № 308, а последният № на улицата бил 34. Това правело изпълнението напълно невъзможно. Освен това менителничното задължение не било издадено със сериозно намерение, тъй като невъзможното не се дължало.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и вместо това да постанови друго, с което да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С частната жалба не се претендират разноски.

По частната жалба е постъпил отговор от „Авиора Легал“ ООД, заявител в производството по чл.417 ГПК, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СГС, определение.

Последното било съобразено с чл.420 ГПК и съдебната практика. Позовава се и на разясненията дадени в ТР №1/28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Възраженията досежно нищожността на процесния запис на заповед намира за неоснователни. Счита, че с посочването като място на издаване гр.София се изпълнява изискването на чл.535, т.6, предл.2 ТЗ във връзка с чл.536, т.3 ТЗ. В този смисъл била и съдебната практика на ВКС, така например определение № 677/20.03.2024 г.по т.д.№ 1129/2023 г. , Първо ТО, съгласно която не била необходима точна индивидуализация на административния адрес. Възраженията относно плащането също били неоснователни; посочването на банкова сметка не било реквизит на записа на заповед. Наред с това не било посочено като начин на плащане „в брой“, за да се прилага ограничението на ЗОПБ. Освен това разпоредбата на чл.68 ЗЗД ясно посочвала как трябва да се изпълни задължението. Счита, че с връчването на записа на заповед от страна на ЧСИ жалбоподателят като длъжник бил наясно как да изпълни. Възраженията за давност също били неоснователни; тригодишният давностен срок не бил изтекъл. Разноски не се претендират.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 29.07.2025 г.

Частната жалба е подадена на 31.07.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес; обжалваният съдебен акт подлежи на 2 инстанционен контрол, поради което частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното пред настоящата инстанция определение СГС е приел, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение от 12.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 6117/2025 г. на СРС, ГО, 76 състав, по което били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – запис на заповед от 01.02.2017 г. и изпълнителен лист, следва да бъде оставена без разглеждане. Това било така, защото в конкретната хипотеза намирало приложение правилото на чл.417, ал.1,т.10 ГПК- подаденото възражение спирало изпълнението и това ставало по силата на закона. Независимо от това, че изпълнението се спирало по силата на закона необходим бил съдебен акт, с който това спиране да се констатира.

Съдебната практика приемала, че тази констатация не се извършва с определение по чл.420 ГПК, което да подлежи на инстанционен контрол.В случая длъжникът нямал правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като с подаването на възражение по чл.414 ГПК било спряно изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, което било обективирано в определение от 10.03.2025 г. на СРС, 76-ти състав.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и данните по делото, вкл. тези по заповедното производство приема следното:

Софийски градски съд е сезиран с частна жалба, подадена на 13.03.2025 г. /по пощата/, с която се обжалва разпореждането от 12.02.2025 г., с което се уважава молбата за незабавно изпълнение на „Авиора Легал“ ООД и въз основа на която е издадена заповед № 4608 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6117/25 г. Излагат се доводи, че конкретния запис на заповед има нищожен ефект, тъй като не съдържал необходимите реквизити- адм.адрес: ул.“Елемаг“ № 308 не съществувал. Иска се съдът да извърши служебна справка по този въпрос или да насрочи делото в открито съдебно заседание за установяване на това обстоятелство. Позовава се и на ограниченията за плащане в брой за суми над 10 хиляди лева, а в случая се касаело за сума в размер на 500 000 евро. Счита, че в конкретната хипотеза следвало или записът на заповед да бъде предявен или да бъде посочена банкова сметка.

3

Т.е. липсвал още един реквизит – не бил посочен възможен начин на плащане на дължимата сума, арг. се с чл.535, т.4 ТЗ вр. с чл.3, ал.1,т.1 ЗОПБ. Формално бил посочен падеж и място на плащане, но било невъзможно да се изпълни уж поетото задължение. Освен това вземанията по записа на заповед били погасени по давност- падежът бил на 01.02.2022 г., а делото пред СГС било по заявление след изтичане на давностния срок. Наред с това в джирото не било посочено, че записа на заповед не е платен, както се сочело в заявлението.

Липсвало изявление поемателят- джиранта В. Г. да е предявила за плащане или да е посочила банкова сметка по която длъжникът „Ронкали“ ЕООД да извърши плащане. Това било необходимо, тъй като на 24.08.2020 г. С. А. бил починал и ефектът трябвало да се предяви на П. А., който бил останал единствен управител на дружеството.

Съгласно чл. 420, ал.1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.

Съгласно ал.2 съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

1. вземането не се дължи;

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба- ал.3.

Определението за спиране подлежи независимо от обжалването му- ал.4. на незабавно изпълнение,

Съгласно ал.5, когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.

4

В конкретния случай заповедта за изпълнение № 4608 от 12.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 6117 по описа за 2025 г. на СРС, 76 състав, е издадена на основание чл.417, т.10 от ГПК- запис на заповед от 01.02.2017 г. В тази хипотеза по арг. на противното, възражението по чл.414 ГПК, каквото е подадено на 07.03.2025 г., спира изпълнението.

Следователно изпълнението в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.10 /предишна т.9/ ГПК, се спира по силата на закона. В този случай съдът само констатира наличието на предпоставките за спиране - издадена заповед на това основание и постъпило в срок възражение, така ив определение №816/14.12.2012 г. по ч.т.д. №802/2012 г. на І ТО на ВКС.

Нещо повече,в случая е налице и изричен акт на заповедния съдопределение № 11432 от 10.03.2025 г., с което е спряно изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение № 4608/12.02.2205 г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав, считано от 07.03.2025 г.- датата на подаване на възражението в съда,виж л.17 от заповедното производство.

Видно от данните по заповедното производство определение № 11432 от 10.03.2025 г. е съобщено на П. С. А. на 17.03.2025 г. Определението е съобщено и на заявителя на 28.03.20025 г. и липсват данни последният, за който е налице правен интерес да го обжалва, да е сторил това.

Установява се, същевременно, от данните по делото, че указанията на заповедния съд по чл.415 ГПК са изпълнени от заявителя и същият е предявил на 25.04.2025 г. по реда на чл.422 ГПК, иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение; образувано е гр.д.№ 4810 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, І-7 състав, виж л.39 и следв. от заповедното производство.

Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

Доводите на жалбоподателя, касаещи спора по същество не подлежат на разглеждане в настоящето производство.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се следват, а и такива не се претендират.Не се претендират и разноски от ответника по частната жалба.

5

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10454 от 29.05.2025 г. на СГС, ГО, ІІБ въззивен състав, постановено по гр.д.№ 5861 по описа за 2025 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба, вх.№ 95690 от 18.03.2025 г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 12.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 6117/2025 г. на СРС, ГО, 76 състав и производството по делото е прекратено, като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6