Присъда № 92 от 27.11.2020, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1515/2020 г.

МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Пазарджик против подсъдимия И. П. И. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК - за това, че на 05.01.2020 г. в гр.

Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага (парична сума) е възбудил заблуждение у С. К. П. от с. Ивайло, обл. Пазарджик, че ще закупи в Р. Италия и ще му достави лек автомобил марка „****" с бензинов модел „*****“, резервна част за него и газов инжекцион и до 07.01.2020 г. е поддържал заблуждението у него по доставяне на уговореното, с което е причинил нему имотна вреда в общ размер на 1700 лева.

Съдебното производство е проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният граждански иск и е конституирал С. П. като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Представителят на Районна прокуратура – Пазарджик поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства в хода на досъдебното производство. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, определено към средата на предвидената законодателна санкция, което, предвид наличието на други водени и неприключили досъдебни производства за същите престъпления и негативната характеристика на подсъдимия, да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие.

Частният обвинител и граждански ищец чрез повереника си също пледира за налагане на ефективно наказание на подсъдимия и моли за уважаване на гражданския иск в претендирания размер.

Защитникът на подс. И. – адв. М. пледира за определяне на наказанието в предвидения в закона минимум при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият И. И. моли съда за налагане на по-малко наказание.

1

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:

Подсъдимият И. П. И. е роден на ***** г. в гр. София, живущ в с. *****, общ. Мездра, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН:**********.

Подс. И. е осъждан веднъж като непълнолетен за престъпление по чл.

194 от НК, за което е реабилитиран по право. През 2020 г. подс. И. е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Подсъдимият И. И. е безработен и няма данни да се занимава с внос на автомобили „втора употреба" от Западна Европа. Същият не е регистриран като търговец и не участва в управителни органи на дружества.

На 05.01.2020г. св. С. К. П. от с. Ивайло, обл. Пазарджик публикувал снимка на личната си кола марка „**** МЛ" модел 280 във фейсбук група „Бартер на автомобили", като се интересувал от замяна на същата с доплащане от негова страна. Малко по-късно на същия ден, човек с имена на профила И. И. се свързал с него през месинджър и след кратък разговор му предложил няколко оферти, като първите две оферти касаели джипове „******" и „*****". Св. П. отказал, тъй като си бил променил решението и вече искал двигателят да е бензинов. Разменили си телефонните номера, като подс. И. настоявал да провеждат повечето от разговорите си по телефона.

Телефонният номер, който подсъдимият дал на свид. П. за връзка с него бил *****. Подс. И. потвърдил пред пострадалия П., че има и други коли, като му предложил „****" модел „S-класа", произведен в края на 2008 г., с бензинов двигател, намиращ се в Италия, който имал малък дефект - счупен компютър. Изпратил снимки на колата, като посочил цена от 8000 лева. Свид.

П. запитал как става плащането и дали може да я вземе на изплащане, като предложил първоначална вноска от 5000 лева, а останалата сума разсрочено за 10-12 месеца. Подс. И. се съгласил, като казал, че ще изготвят договор при нотариус, след като докара колата в гр. Пазарджик. Казал му и че плащането през „Easy Pay" също е вид договор за доставка на кола. Налагало се единствено свид. П. да заплати доставката от 650 лева, като подс. И. му предложил и компютър от Италия за 400 лева. На 07.01.2020 г., след обяд подс. И. предложил на П. и газов инжекцион на автомобила за още 650 лева.

Дал трите си имена и ЕГН, за да може свид. П. да преведе парите по „Easy Pay" - И. П. И. , ЕГН **********. Първоначално С. П. му превел 1050 лева 650 лева за доставката и 400 лева за компютъра. По-късно същият ден подсъдимият се свързал със свид. П. и му казал, че имал нужда да му преведе още пари, защото възникнали непредвидени разходи, свързани с изпращане на автомобила, на което свид. П. му заявил, че не може да му преведе повече 2 от 650 лв. Подсъдимият се съгласил, като му казал, че така ще си плати и газовата уредба. Още на същия ден свид. П. му превел още 650 лева и така сумата станала общо 1700 лева. Тъй като свид. П. започнал да се съмнява и на 08.01.2020г., след кратко писане и уверяване, че всичко е наред разбрал, че е измамен, тъй като сутринта подс. И. отново го потърсил и му поискал пари за непредвидени разходи за изпращане и доставка на автомобила. Отказал му превод на допълнителни средства и започнали да говорят по телефона, като в разговорите си подс. И. обещавал да върне първоначално 1000 лева, за да докаже, че той е сериозен търговец и че ще достави автомобила, като срокът на доставка бил 11.01.2020 г. След няколко дни мотаене, лъжене и намиране на всякакви причини, че е зает и че не му достига време, за да изпрати обещаните 1000 лева, подс. И. обещал да върне цялата сума, но така и не го направил, като продължавал да вдига телефона и да заблуждава свид. П., че ще отиде до „Easy Pay", за да му преведе парите. По-късно подс. И. спрял да си вдига телефона и да отговаря на съобщенията на свид. П..

Това принудило последния да пусне жалба в Районна прокуратура – Пазарджик, като впоследствие по случая било образувано досъдебно производство.

В хода на същото били изискани и приложени от „Изипей" АД оригинали на разписки за извършени плащания от свид. П. към подс. И. И. в общ размер на 1700 лева.

В хода на досъдебното производство е събрана информация и относно други висящи досъдебни производства и проверки срещу подсъдимия за деяния по чл. 209 от НК. На подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК по ДП № 37943М184/2019 г. по описа на РУ на МВР - Банско, по което е взета мярка за неотклонение задържане под стража. За престъпление „измама" му е било повдигнато обвинение и по ДП № 278/2019 г. по описа на РУ-Свищов, а РП-Габрово е внесла обвинителен акт. Като субект на престъпление „измама" е установен и по водените разследвания по ДП № 54/20 г. по описа на ОД на МВР-Шумен и преписка № 536/2019 г. на РП-Свищов.

Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс. И. И., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, а именно от показанията на свидетеля С. П.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, вътрешно непротиворечиви, убедителни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство. Показанията на свидетеля кореспондират и с приобщените по делото писмени доказателства, а именно платежни разписки от „Easy Pay“, справки от мобилните оператори, характеристична справка, справка

3 съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира съществени противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия за изложената в обстоятелствената част от обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепят най-вече от показанията на пострадалия П., по отношение на въвеждането му в заблуждение от страна на подсъдимия, че ще закупи за негова сметка лек автомобил от Италия, за което пострадалият му превел сумата от 1700 лв., както и от останалите писмени доказателства, сред които разписките за преведените суми на името на подсъдимия и справка от мобилния оператор „Виваком“, че телефонният номер, чрез който подсъдимият се е свързвал с пострадалия принадлежи именно на подсъдимия.

Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, съдът намира, че в случая е безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по правото. Освен това не са налице данни, които да опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора, така като е посочена в обвинителния акт.

С оглед непротиворечивостта на доказателствения материал поподробното му обсъждане се явява ненужно по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, в която връзка е и разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подс. И. И. е осъществил престъпния състав на чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че на 05.01.2020 г. в гр.

Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага (парична сума) е възбудил заблуждение у С. К. П. от с. Ивайло, обл. Пазарджик, че ще закупи в Република Италия и ще му достави лек автомобил марка „****" с бензинов модел „*****", резервна част за него и газов инжекцион и до 07.01.2020 г. е поддържал заблуждението у него по доставяне на уговореното, с което е причинил нему имотна вреда в общ размер на 1700 лева.

Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК урежда основния състав на престъплението измама, а именно въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или 4 поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК, за да е налице осъществен състав на престъплението следва да са налице два елемента – деецът изначално да не е имал намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо личната собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде облага, възбужда у пострадалия неправилна, погрешна представа относно наличието или липсата на определени факти и обстоятелства от обективната действителност или със същата цел използва неопитност, заблуждение или неосведоменост. Престъплението е довършено с акта на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. В резултат на това разпореждане за пострадалия настъпва имотна вреда свързана с намаляване на активите на имуществото му. Следва да се отбележи също, че измамникът действа вредоносно и в случаите, когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но въпреки това още с поемането му не е възнамерявал да го стори.

В процесния случай съдът намира, че всички елементи от обективния състав на престъплението, вменено във вина на подсъдимият И., са налице, тъй като въз основа на гореобсъдените гласни и писмени доказателства по делото безспорно се установи, че подсъдимият И. е въвел в заблуждение пострадалия С. П., че ще закупи в Република Италия и ще му достави лек автомобил марка „****" с бензинов модел „*****“, резервна част за него и газов инжекцион и до 07.01.2020 г. е поддържал заблуждението у него по доставяне на уговореното, като по този начин го е мотивирал да се разпореди със свое имущество, като е превел на подсъдимия на няколко пъти чрез система за бързо разплащане сума в общ размер от 1700 лв., представляваща заплащане на доставка, бордови компютър и газов инжекцион за автомобила.