Решение № 4351 от 11.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4351 гр. Пловдив, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330100579 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 00694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори И. Г. и П. Ш., чрез пълномощник адв. Е. Т., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета К. Д., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 101, 01 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „**********” за причинени щети на лек автомобил „*********”, рег. № ********, управляван от В. Б. К., в резултат на настъпило ПТП на ********* г., при движение по ул.

„*****“ в гр. П., в участъка с гугъл координати ***********, ***********, поради преминаване на автомобила през дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 10.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че ******** г. при движение по ул. „****“ в гр. П., в участъка с гугъл координати ***********, лек автомобил „**********”, рег. № *********** управляван от В. Б. К., преминал през дупка на пътното платно, в резултат на което се увредили ************* на автомобила. Увреденият автомобил имал валидна застраховка „**********” при ищеца, сключена със ЗП № ***********, със срок за покритие 19.04.2023 г.- 19.04.2024 г., като във връзка с валидното застрахователно правоотношение на 16.04.2024 г. при ищеца постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. По този 1 повод била образувана преписка по щета, а експерт извършил оглед и опис на щетите, като се констатирало увреждане на ******************** със 20 % остатъчна стойност.

Съгласно заключението на застрахователя разходите за отстраняване на щетите по автомобила, след отчитане на степента на амортизация на ******** възлизали на 110, 80 лева, от които: 90 лева- обезщетение за *****, 16 лева- за ремонт на ********* и 4, 80 леваза труд за демонтаж и монтаж. С доклад по щета № ********** за щетите застрахователят решил да изплати обезщетение в размер на 101, 01 лева, като сумата била преведена по банков път на лизингополучателя на 23.04.2024 г. На основание чл. 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) с изплащане на обезщетението застрахователят встъпвал в правата на увредения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното. Увреждането на автомобила настъпило в резултат на недостатък на общински път, за поддържането и ремонта на който отговарял ответникът, носещ отговорност за щетите по застрахования автомобил. В тази връзка ответникът бил уведомен за задължението си и поканен да го изпълни доброволно, но плащане не последвало. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорват се твърденията както за наличие на породени регресни права, така и за настъпило ПТП по описания начин, а също и за отговорността на общината. Застрахователната полица сама по себе си не доказвала наличие на валидно застрахователно правоотношение, доколкото не се представяли доказателства за оглед и заснемане на автомобила, както и за заплащане на вноските по договора, за да породи действие. В случая не бил приложен протокол за ПТП, издаден от органите на КАТ, а такъв бил задължителен и без него следвало да се откаже плащане на застрахователното обезщетение. Не ставало ясно и дали автомобилът след ПТП е можел да се движи на собствен ход, защото при обратната хипотеза било наложително присъствието на службите за контрол на място. В ОУ на застрахователя също имало изискване щетите да се доказват с протокол. Мястото на ПТП не било индивидуализирано и така не можело да се установи къде точно се намирало препятствието на платното. Прави се възражение и за съпричиняване, като се твърди, че водачът се движел с несъобразена скорост с атмосферните условия и състоянието на пътя, в нарушение на изискванията по чл. 20 ал. 2 от ЗДв.П. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети декларация за настъпване на застрахователно събитие, застраховка „***********“ по полица № *****************, със срок за покритие 19.04.2023 г.- 19.04.2024 г., ведно с ОУ, документи за платени вноски по застрахователната премия, заявление за изплащане на застрахователно събитие, копия от 2 контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, протокол за оглед, доклад по щета, опис- заключение по щета, преводно нареждане за платена от застрахователя на пострадалия собственик сума за ремонта, получена от ответника регресна покана и отговора й, снимки на увредените части и на мястото на инцидента.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, определени от вещото лице на пазарна стойност от 110, 80 лева с ДДС. Прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобила. Посочено е, че мястото на процесното ПТП с посочените гугъл координати се намира на територията на гр. П.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 09.04.2025 г.). Св. В. Б. К., посочва, че при настъпване на инцидента управлявала личния си автомобил „*********“ в район на бившия „***********к“, като преминавайки през дупка на пътното платно си ********************. Имала точни координати на мястото, направила и снимки. Дупката не била обозначена, пътят бил сух, било светло, скоростта й била ниска. Трудно можела да шофира със спуканата гума, но все пак се придвижила до тях. Автомобилът й после бил ремонтиран, застрахователят й възстановил сума около 100 лева. Била подала заявление за обезщетение до ищеца.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Представени са още писмени доказателства и за заплатени застрахователни премии, т.е. налице е застрахователно покритие. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ, доколкото не им е било сигнализирано. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през неравност на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна 3 функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.

Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през дупка на пътното платно, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила, защото в резултат на този удар предната дясна гума се е спукала, а джантата се е увредила.

Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на необозначена дупка в платното за движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция. Трето- налице е и снимков материал- както на повредите по автомобила, така и на въпросната дупка, от който също е видно мястото на инцидента и причинените вреди.

Следва да се отбележи още, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност, доколкото по делото страната не ангажира никакви доказателства.

Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената пропаднала настилка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото дупката не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не се установява да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община.

4

Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.