Решение № 9533 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9533 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110167586 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „П.П.“ ООД да заплати на „Д.Т.“ ООД сумата от 569.34 лева, представляваща неплатена цена на хранителни стоки, доставени от ищеца на ответника в изпълнение на задълженията му по сключен между страните рамков договор за покупко- продажба от 09.10.2020г., за която цена са съставени фактури, както следва: фактура № 1000720593/12.10.2020г. на стойност 237.14 лева, фактура № 1000726365/29.10.2020г. на стойност 222.24 лева, фактура № 1000735270/04.12.2020г. на стойност 109.96 лева, както и сумата от общо 56.93 лева, представляваща неустойка за забава върху вземанията по всяка фактура, формирана от сумите както следва: сумата от 23.71 лева- неустойка за периода от 18.10.2020г. до 25.06.2021г. върху сумата по фактура № 1000720593/12.10.2020г., сумата от 22.22 лева- неустойка за периода от 29.10.2020г. до 06.07.2021г. върху сумата по фактура № 1000726365/29.10.2020г., както и сумата от 10.99 лева- неустойка за забава за периода от 04.12.2020г. до 11.08.2021г. върху сумата по фактура № 1000735270/04.12.2020г.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по рамков договор за покупко- продажба на хранителни стоки, сключен в писмена форма на 09.10.2020г., въз основа на който доставил на „П.П.“ ООД хранителни стоки на обща стойност 569.34 лева, за което издал фактури, както следва: фактура № 1000720593/12.10.2020г. на стойност 237.14 лева, фактура № 1000726365/29.10.2020г. на стойност 222.24 лева, фактура № 1000735270/04.12.2020г. на стойност 109.96 лева, които, както и стоките, предмет на продажбата, били получени от ответника в качеството му на купувач. Въпреки това последният не заплатил цената на стоките в уговорените срокове- в петдневен срок след издаване на всяка от фактурите, поради което дължал и уговорената в договора за продажба неустойка за забава. При тези твърдения претендира процесните суми, както и разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 23.08.2022г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК 1 определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. С молба от 02.03.2023г. процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 740.00 лева, представляваща разноски за исковото и проведеното преди него обезпечително производство. В полза на ищеца не следва да бъде възстановявана сумата от 66.00 лева, сочена като разход за налагане на допуснатото обезпечение, изразяващ се в заплатени в полза на ЧСИ такси, доколкото по делото не са представени доказателства за реалното извършване на този разход.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.П.“ ООД, ...., да заплати на „Д.Т.“ ООД, ...., сумата от 569.34 лева, представляваща неплатена цена на хранителни стоки, доставени от ищеца на ответника в изпълнение на задълженията му по сключен между страните рамков договор за покупкопродажба от 09.10.2020г., за която цена са съставени фактури, както следва: фактура № 1000720593/12.10.2020г. на стойност 237.14 лева, фактура № 1000726365/29.10.2020г. на стойност 222.24 лева, фактура № 1000735270/04.12.2020г. на стойност 109.96 лева, както и сумата от общо 56.93 лева, представляваща неустойка за забава върху вземанията по всяка фактура, формирана от сумите както следва: сумата от 23.71 лева- неустойка за периода от 18.10.2020г. до 25.06.2021г. върху сумата по фактура № 1000720593/12.10.2020г., сумата от 22.22 лева- неустойка за периода от 29.10.2020г. до 06.07.2021г. върху сумата по фактура № 1000726365/29.10.2020г., както и сумата от 10.99 лева- неустойка за забава за периода от 04.12.2020г. до 11.08.2021г. върху сумата по фактура № 1000735270/04.12.2020г., а на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 740.00 лева, представляваща разноски за исковото производство и за проведеното преди него обезпечително производство по ч. гр. дело № 60048/2021г. по описа на СРС, 123 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2