Решение № 135 от 28.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300601888 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 55 от 01.07.2021г., постановена по НЧХД № 5137 / 2020г., РС Пловдив е признал подсъдимата Н. И. В. за НЕВИННА в това на 09.08.2020г. в гр. Пловдив да е казала нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител, като да е нарекла “курва” Й. П. П. в нейно присъствие и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение предявеният граждански иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди от деянието и е осъдил тъжителката да заплати на подсъдимата сторените разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на повереника адв.Б. на частния тъжител Й.П.. Присъдата се обжалва с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяната й и осъждане на подсъдимата.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва и с искане за отмяна на присъдата и в гражданскооправдателната й част и се претендира уважаване на 1 гражданския иск. В допълнението към въззивната жалба се развиват доводи за неправилна оценъчна доказателствена дейност на първия съд, които се поддържат и пред въззивната инстанция.

Жалбата се оспорва от подсъдимата В. чрез защитника й адв.М.

Последната изразява становище за неоснователност на въззивната претенция на противниковата страна и желае изцяло потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия съд:

Подсъдимата Н.В. и тъжителката Й.П. се познавали само визуално. Те били съседи в сграда в гр.Пловдив, ул. „*, където притежавали апартаменти.

Й.П. била позната на съседите и приятелите си с имената ДЕ. Тя рядко пребивавала на адреса, тъй като живеела в Италия от дълги години. По този начин в отношенията на тъжителката със съседите й възниквали спорове във връзка с плащането на таксите за обслужване на входа на сградата и ползването на асансьора.

На 08.08.2020г. тъж.Й.П. се прибирала към апартамента си заедно с нейна приятелка - свид.ЛЙ. На вратата на асансьора се засякла с подсъдимата Н.В., която била със свид. ИВ, неин съпруг, и малкото им дете в асансьора, където искала да влезне и тъжителката. Това предизвикало реакция от подсъдимата, която на висок тон заявила на П., че не може да се качи в асансьора, тъй като е без маска, а те били с малко дете и нямало място.

Подсъдимата и семейството й потеглили с асансьора. Малко след случилото се, П. отишла до апартамента на подсъдимата В., за да й потърси сметка за грубата реакция и да й поиска извинение. Вратата обаче била отворена от съпругът на В. - свид.ИВ, на когото П. обяснила това.

На следващия ден 09.08.2020 г. подсъдимата и съпруга й заварили 2 притежавания от тях лек автомобил с увредено от голям камък предно стъкло.

За случилото се свид.В подал сигнал в 01 РУ на МВР, където посочил за евентуален извършител тъж. П. с оглед разправията им предходния ден и принципно влошените им съседски отношения. Свидетелят полицейски служител ТМ извършил проверка по образуваната полицейска преписка и се отзовал на место. В двора на кооперацията имало множество лица, сред които и свид.ТД. В хода на проверката свид.М разбрал, че има влошени отношения между подсъдимата и тъжителката. Снел обяснения от свид.ИВ на 09.08.2020 г., а от тъж.Й.П. - на 14.08.2020 г. В проведената преди това беседа с П. същата се оплаквала от липсата на законност в страната и липсата на възпитание. Пред него подсъдимата, също в беседа, пресъздала случилото се пред асансьора, като свид. М обяснил, че ако имат претенции могат да подадат жалба. С постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 03.11.2020 г. било отказано образуването на досъдебно производство във връзка с жалбата на свид.В.

По съвет на свид.ЛЙ на 13.08.2020 г. частната тъжителка посетила психиатър - д-р СГ В снетата анамнеза било посочено, че пациентката е с оплаквани от седмица след поредица от психотравмиращи житейски събития свързани с конфликтни взаимоотношения със съседка, остро начало на оплакванията с изразени прояви на тревожност, силно неспокойствие, тежки вегетативни кризи с опити за самолечение без ефект. Като обективно състояние било отразено влошено състояние, психомоторно спокойна, леко вътрешно напрежение, и тревожност. Били изписани медикаменти дуксет 30 мг. сутрин и бриека 75 мг. вечер.

На 13.08.2020 г. Й.П. представила уведомление пред домоуправителя на кооперацията СА, с което заявила, че апартаментът не е обитаван, не е отдаден на трето лице за ползване и няма да бъде обитаван, поради което не следва да се начисляват месечни такси за апартамента и заплатила сумата от 40 лева за месец август 2020 г.

Описаната фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на гласните доказателствени средства, изводими от показанията на всички свидетели, както и от обясненията на самата подсъдима, които е анализирал поотделно и в съвкупност при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от 3

НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК. Обсъдил е и всички писмени доказателства, вкл.и тези по приобщената прокуроска преписка, по инициирана проверка по заявление на свид.ИВ от 09.08.2020г. В хода на съдебното следствие е назначил и приел съдебнопсихиатрична експертиза, от чието заключение се установява, че Й.П. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не е получавала психиатрична помощ в заведението, не страда от психично заболяване, което качествено да нарушава психичните и функции. П. е посетила специалист психиатър еднократно, диагностицирана е с тревожно депресивно разстройство, за което е имала предписано лечение. Според вещото лице Д-р П констатираното тревожно депресивно състояние не може да бъде еднозначно свързано и прието като последствие на обсъжданата ситуация в асансьора с подсъдимата. Възможно е то да се дължи на различни неудоволствени изживявания, включително на стрес, вследствие на това, че същата е преустановила двадесетгодишен живот в чужбина, поради липса на работа и световната икономическа и пандемична криза.

Пловдивският районен съд е изложил мотиви относно виждането си, че не е установено по несъмнен начин да е била отправена инкриминираната от подсъдимата към тъжителката сочена в частната тъжба обида „курва“, което се споделя от настоящия въззивен състав. Съществено значение има в тази насока установеното, че единственият очевидец, който сочи тези факти е свид.Й, която от една страна е приятелка на тъжителката. Съществено е и това, че макар и производни за събитието, тъй като на него не е присъствала майката на тъжителката – свид.БМ, същата заявява и лично възприети от нея факти, като в тази част показанията й са първични, а именно - че дъщеря й тъж.П. й е споделила след инцидента, че обидата й е била нанесена от съседката Т /л.67 съд.сл./. Това няма как да е достоверно, при положение, че с подаването на тъжбата самата П. сочи за подсъдимо лице жена със собствено име „И“, а не „Т“. Името на подсъдимата прочее е уточнено едва след стартиране на съдебното производство по делото. Но най-същественото е, че на инкриминираната дата в тъжбата /09.08.2020г./ процесният инцидент не се е случил, както правилно е установили първостепенният съд.

Безспорно установено е, че стъкновението в асансьора между страните се е случило предходния ден – на 08.08.2020г. На 09.08.2020г. вече е било 4 подадено оплакване от свид.В в полицейското управление за съдействие, за това, че в периода от вечерта на 08.08.2020г. до сутринта на 09.08.2020г. някой е счупил предното обзорно стъкло на автомобила му с камък, при все и че същият свидетелства, че на процесния инцидент тъж.П. му заявила, че ще взриви колата му и той я е посочил като евентуален извършител в оплакването си до полицията. Наведените във въззивната жалба оплаквания срещу доказателствения анализ на първостепенния съд, изразил се в превратно тълкуване на наличните по делото доказателства, неправилно установяване на релевантните по делото факти и последващо незаконосъобразно приложение на материалния закон, са неоснователни.

Действително, в преобладаващата си част мотивите на РС съдържат анализ на приетата доказателствена недостатъчност да е била отправена инкриминираната обидна дума и едва накрая в подкрепя на този извод първостепенният съд е добавил и установеното обстоятелство, че всъщност конфликтът при асансьора се е случил предходния ден. Пловдивският окръжен съд намира, че така констатираното от ПдРС е било достатъчно за постановяване на оправдателната присъда по делото. Съдът не е дължал анализ на доказателствата, относими към деяния, реализирани на различна от твърдяната от частния тъжител дата. В допълнение към приетото от първостепенния съд следва да се отбележи и следното:

Наказателното производство от частен характер е било образувано по частна жалба, депозирана от частния тъжител Й.П. на 21.08.2020 г. В нея недвусмислено се сочи, че действията, срещу които тя иска да се води наказателното преследване, са осъществени на 09.08.2020 г. от лице ИЙИ.. С разпореждане от 25.08.2020 г. съдията-докладчик е указал на частния тъжител да отстрани недостатъци в частната тъжба - да уточни личните данни за лицето, срещу което се подава тъжбата. Видно от съдържанието на уточняващата молба, депозирана на 08.09.2020 г., тъжителката посочила имената на подсъдимата ТИВ.. С разпореждане от 14.09.2020г. съдът е дал 7дневен срок на тъжителката да уточни фактическите обстоятелства по извършеното престъпление. На 19.10.2020г. в 6-месечният срок по чл.81 ал.3 от НПК, тъж.П. чрез повереника си е подала тъжбата с направените уточнения, за които е дал указания съдът и същата е приложена на л. 20-22 от съд.пр. В нея са описани отношенията между страните, вкл.и относно 5 инцидент преди 5 години, сетне е описано деянието пред асансьора, където е била наречена „курва“ от подсъдимата и се сочи, че е извършено на 09.08.2020г. Съдията- докладчик правилно е намерил, че с направените уточнения по инкриминираната деятелност частната тъжба е станала съответна на изискванията на чл. 81 ал. 1 от НПК и е разпоредил насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Еднопосочно е прието от правната доктрина и съдебната практика, че тъжбата определя рамките, в които трябва да се движи производството.

Изискуемите в чл. 81 ал. 1 от НПК „обстоятелства на престъплението“, срещу които подсъдимата се е защитавала, очертани от частния тъжител и в частната тъжба, и в депозираната на 19.10.2020 г. уточнена тъжба, включват несъмнено и времето на твърдяното извършване на деянието - 09.08.2020 г., което и с „двете тъжби“ е било недвусмислено посочено.

Приобщените писмени доказателства относно депозираното оплакване от В на 09.08.2020г. и снеманите обяснения от него и тъжителката в хода на полицейската проверката носят информация за датата на тези събития, потвърдено и от свид. М. Изводимото от гласните доказателствени източници е напълно съответно на установеното от писмените такива относно факта, че разправията между страните се е случила предходния ден – т.е. на 08.08.2020г., а на 09.08.2020г.помежду им не е имало разправии. Този факт пряко се установява от участниците в конфликта и косвено от показанията на свидетелите М и Д. В този смисъл, изводът на първостепенния съд, че не е доказано на сочената от частния тъжител дата 09.08.2020 г., чрез описаните по- горе действия подсъдимата да е осъществила инкриминираното по делото деяние, е правилен.