Определение № 261 от 04.06.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Смолян, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500212 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Частен съдебен изпълнител П. М., per. № 881 на КЧСИ, със съдебен район Окръжен съд - Смолян,чрез адв. Г. П. от АК – Смолян срещу Определение от 05.05.2026 г., постановено по заявление с вх. № 93/23.04.2026 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Чепеларе,с което е отказал да издаде удостоверение за вещни тежести за имот по Заявление с вх.№ 93/23.04.2026г., поради невнасяне на дължимата държавна такса по сметка на Агенция по вписванията, Имотен регистър. В жалбата се твърди, че по изп.дело № 230/2023г. по описа му е подадено заявление с вх. № 93/23.04.2026 г. - за снабдяване с удостоверение по чл.47 от ПВ за всички извършени вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 02.04.2026г. до момента по отношение на СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Чепеларе, собствен на „Рамина“ ООД гр.Пловдив с ЕИК 825279964. Сочи, че към заявлението е приложено доказателство за платена държавна такса в изискуемия размер, като с обжалваното определение Съдията по вписванията е отказал издаването на удостоверението с единствен мотив, че приложеното платежно нареждане е по сметка на Търговския регистър, а не по сметка на Имотния регистър, поради което е приел, че таксата „не е налична“. Поддържат се оплаквания, че постановеният отказ е изцяло незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при неспазване на принципа за процесуална икономия и бързина. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, Агенцията е единна администрация към министъра на правосъдието и е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Както Имотният регистър, така и Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел, са структурни звена в рамките на това единно юридическо лице, които не притежават самостоятелна правосубектност. Съгласно чл.586,ал.1,т.6 от ЗКИР, Агенцията по вписванията е администратор на приходите от таксите, събирани по този закон. Следователно, след като дължимата държавна такса е преведена по банкова сметка на Агенцията по вписванията, тя е постъпила в патримониума на компетентния администратор на приходи. Вътрешното разделение на банковите сметки за обслужване на различните регистри има 1 единствено организационно и отчетно значение за администрацията, но не може да бъде основание да се приеме, че задължението за заплащане на такса не е изпълнено. Получателят на сумата е един и същ - Агенция по вписванията.Изводът на съдията по вписванията е в пряко противоречие и с новата разпоредба на чл. 82, ал. 6 от ЗКИР, съгласно която при извършване на проверката по ал. 1 съдията по вписванията не изисква прилагане на документ за платена такса в случаите, когато таксата е платена по електронен път. За документ за платена такса се смята съвкупността от данните за полученото плащане по сметка на Агенцията по вписванията.“ Макар в случая да не става въпрос за електронно плащане в тесния смисъл, тази разпоредба ясно показва волята на законодателя да се преодолее формализмът, като за релевантен факт се приеме постъпването на сумата по сметка на Агенцията като цяло, а не по конкретна нейна сметка. В случая, таксата е платена и данните за това са налични в системата на Агенцията по вписванията. При спазване на дадените указания от Съдията по вписвания е следвало съдебният изпълнител да изиска връщане на платената такса по сметка на Агенция по вписванията като недължимо платена и да внесе отново същата такса, която да постъпи отново в Агенцията по вписванията.с оглед изложеното изводът на съдията по вписванията за „неналична“ такса е неправилен и незаконосъобразен. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно Определение от 05.05.2026 г., постановено по заявление с вх. № 93/23.04.2026 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Чепеларе, като се укаже на Съдията по вписванията при Районен съд - Чепеларе да издаде поисканото удостоверение за вещни тежести Моли да бъде осъдена Агенция по вписванията да заплати направените по настоящото производство разноски в размер на 7.67 евро – за платена държавна такса за подаване на настоящата частна жалба и 70 евро – адвокатско възнаграждение за процесулано представителство и защита в производството.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят ЧСИ П. М. е подал искане до Службата по вписванията –Чепеларе с вх.№ 93/23.04.2026г. за предоставяне на удостоверение за тежести по чл.47 от ПВ относно СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Чепеларе, собственост на „Рамина ООД гр.Пловдив, във връзка с изп.д.№ 230/2026г. по описа му. Към искането е представен нотариален акт за собственост на недвижимия имот и платежно нареждане от 21.04.2026г. за платена държавна такса по транзитна сметка BG36 CREX 9260 3114 5494 01 на Агенция по вписванията, която сметка обслужва Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Дължимата такса за издаване на удостоверение за тежести за посочения имот следва да бъде внесена в транзитна сметка на Агенцията по вписванията, обслужваща Имотния регистър- BG36 CREX 9260 3114 5487 01, в който регистър следва да бъде извършена справката за наличието или липсата на тежести върху процесния имот.

Въпреки че с писмо от 30.04.2026г., изпратено по ел.поща до жалбоподателя му е указано, че погрешно е внесъл дължимата такса по сметката на Търговския регистър на АВ, а не на Имотния регистър, като му е даден срок до 05.05.2026г. да им изпрати платежно нареждане за правилно внесена такса в сметката, обслужваща Имотния регистър на Агенцията по вписвания, жалбоподателят не е направил това, поради което правилно съдията по вписванията е отказал издаване на исканото удостоверение за тежести, поради невнасяне на дължимата такса по транзитната сметка, обслужваща Имотния регистър на Агенция по вписванията- BG36 CREX 9260 2

3114 5487 01. Правилно съдията по вписванията е приел, че таксата не се счита за платена за конкретната услуга в Имотния регистър, когато е внесена по сметката, обслужваща Търговския регистър. Макар че и двата регистъра се управляват от Агенция по вписванията, те разполагат с различни, самостоятелни транзитни банкови сметки и нямат техническа възможност за прехвърляне на средства от една в друга, както се твърди в частната жалба. Службата по вписванията при извършване на проверка дали е внесена по сметка на Имотният регистър дължимата такса в системата им няма да засече постъпило плащане в тяхната система, ако е платена по друга транзитна сметка, поради което правилно е отказано извършването на исканата услуга за издаване удостоверение за тежести. Неоснователно е твърдението в жалбата, че вътрешното разделение на банковите сметки за обслужване на различните регистри има единствено организационно и отчетно значение за администрацията и не може да се приеме, че като е внесъл в друга сметка дължимата такса жалбоподателят не е изпълнил задължението си за внасяне на такса за исканата услуга.

С чл.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията се определят структурата, организацията на работа, редът на дейност и съставът на Агенцията по вписванията, а съгласно чл.2 Агенцията е администрация към министъра на правосъдието, тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието. От това следва, че внесените суми по транзитните сметки, обслужващи различните регистри, каквито се сметките, обслужващи Търговски и Имотния регистър не могат да бъдат прехвърляни от една сметка в друга от второстепенния разпоредител с бюджет.

В съдебната и в административната практика грешно внесената сума се третира като недължимо платена. В случая, недължимо платена такса от жалбоподателя по сметката, обслужваща Търговския регистър може да бъде поискано да бъде върната като недължимо платена единствено лицето, което погрешно е внесло таксата по друга сметка, но не може служебно от АВ да бъде прехвърлена от една транзитна сметка в друга, тъй като Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието и няма такива правомиция.

Ако жалбоподателя иска да му бъде издадено удостоверение за тежести за посочения имот следва да внесе дължимата държавна такса по транзитната сметка, обслужваща Имотния регистър към АВ, а именно: BG36 CREX 9260 3114 5487 01.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.05.2026г. на Съдията по вписванията при Районен съдЧепеларе, с което е отказано издаване на Удостоверение за тежести за СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Чепеларе по Заявление вх.№ 93/23.04.2026г., подадено от ЧСИ П.

М. с рег. № 881 и район на действие ОС-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4