Решение № 56 от 29.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Кърджали, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20235100900078 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.

В основата на търговското производство стои, депозирана чрез процесуален представител от М. Х. Ш. от с. К., общ. Кърджали, против ЗД „Б.И.” АД, гр. София, искова молба с вх.№ 4716/15.12.2023 г., с предявяването на която цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 200 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на **,**,**** г., при което е причинена смъртта на сина му Е. М. Х., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция - **,**,**** г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че на **,**,**** г. около 17:17 ч., на път II-59 при км. 3 + 680 м., водачът Д. Е. С., управлявайки собствения си лек автомобил марка „Ауди А4“ с peг. № * **** **, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещото се МПС марка „Мерцедес Вито“ с peг. № * **** **. Отговорността за така настъпилото на ПТП била на водача на л.а. с марка „Ауди А4“ с peг. № * **** ** - Д. Е. С., който допуснал грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, като в пряка причинно-следствена връзка настъпилата и смъртта на синът му Е. М. Х., намиращ се в момента на удара в същия лек автомобил.

В исковата молба се сочи, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол 1 за ПТП с пострадали лица с peг. № 2023-1036-173 по описа на ОД на МВР - Кърджали, РУМомчилград и образувано ДП ЗМ № 127/**,**,**** г. по описа на РУ- Момчилград и пр.пр.

№ 1151/2023 г. по описа на ОП - Кърджали, разследването по което понастоящем не било приключило. Видно и от констативния протокол за ПТП, отговорността за настъпване на произшествието била на водача на л.а. с марка „Ауди А4“ с peг. № * **** **, управляван от Д. Е. С.. Ищецът сочи, че от данните на Информационния център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата му, към **,**,**** г. това МПС имало активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GA, номер 11338**** при ЗД „Б.И.“ АД, с начална дата на покритие 02.02.2023 г., 16:26:00 часа и крайна дата 01.02.2024 г., 23:59:59 часа и съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ до доказване на противното, тези данни удостоверявали застрахователя, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС, както че към датата на събитието е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид посоченото, ищецът намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, както за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 493, ал. 1, във вр. с чл.

477, ал. 1 от КЗ. В качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, ищецът на основание чл. 380, ал.1 от КЗ, претендирал от застрахователя ЗД „Б.И.” АД, изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му Е. М. Х., настъпила на **,**,**** г. в резултат на процесното ПТП, чрез писмо с обратна разписка, изпратено по „Български пощи“ ЕАД и получено, съгласно известие за доставяне, на **,**,**** г., във връзка с което била образувана и щета № 2310028382 при ответното дружество. Въпреки представянето на необходимия набор от документи, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ, от ответника чрез писмо с изх. № 6731/05.10.2023 г., получил отговор, че следва да представи допълнително множество документи по образуваното досъдебно производство. Ищецът твърди, че полученото писмо приравнил на отказ, поради обстоятелствата, че ответникът указал да бъдат приложи документи, с които не разполагал към онзи момент и които не били абсолютна предпоставка, съгласно разпоредбата на чл.

496, ал.3 от КЗ. След първото писмо, ищецът получил и второ писмо с изх. № 8119/05.12.2023 г., с което ответното застрахователно дружество отказало изплащане на застрахователно обезщетение, предвид че предходно изисканите документи по образуваното досъдебно производство не били представени (въпреки че същите не били необходими за определяне основателността на претенцията и размера на застрахователното обезщетение).

Ищецът счита, че ответникът в разрез с приложимия закон отказал да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, поради което дължал и законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - **,**,**** г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че загубата на роден син в разцвета на живота му съставлявало едно от най-тежките възможни житейски събития, при които интензивността на страданието не 2 намалявало във времето, негативните последици били невъзстановими, оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка баща - син.

Твърди, че починалият Е. бил негов по-малък син; морална и емоционална опора в живота, продължител на рода му; със загубата му изгубил своята най-голяма емоционална и духовна опора - своят по-малък син и приятел, който го подкрепял в трудните моменти. Наред с обстоятелството, че смъртта му настъпила по нелеп начин и внезапно, отличаваща се с изключителна жестокост, болките и страданията, които изпитвал се засилвали. Ищецът твърди, че търпял изключително тежко загубата на сина си, а негативните последици от нея били невъзстановими, оставили дълбок и болезнен отпечатък завинаги, предвид силната емоционална връзка, която имал със сина си и непоправимата, материално неизмерима и непреодолима във времето вреда. Ищецът осъзнавал и страдал от факта, че завинаги бил лишен от любовта и подкрепата на сина си Е., както неописуемите и жестоки болки и страдания, които щял да търпи винаги от загубата на толкова близък за него човек. Преди инцидента ищецът бил активен, борбен и силен човек, радвал се на спокоен живот, заобиколен от семейството и близките си, радвал се на чести срещи с близки и приятели, и бил щастлив и изключително горд с постиженията на сина си, но след това се затворил в себе си, съпреживявал поС.но трагичния инцидент, отнел живота на любимия му син, изживявал болезнено смъртта му, отказвал да говори и да общува с близките си. Найтежката неимуществена вреда била безвъзвратната загуба на любим човек. Безспорно същата причинила мъки и страдания на ищеца, за който изключително тежко като родител било да загуби детето си- синът му Е. си отишъл от този свят млад, здрав и изпълнен с желание да живее. Тези обстоятелства правели загубата на сина му един истински ужас и неописуема трагедия, предвид че доизживявайки старините си щял да има най-голяма нужда от неговата помощ, подкрепа и любов, поради което загубата му се отличавала с висока интензивност на страдание, което никога нямало да намалее с времето. В исковата молба се сочи, че ищецът и синът му Е. живели в едно домакинство, в един дом, променяли адресните си регистрации за да бъдат поС.но заедно. За синът му, единственият важен човек бил баща му. Всички тези обстоятелства направили ищецът и синът му Е. изключително близки и сплотени, подкрепящи и обичащи се взаимно. Двамата били в изключително близки и топли отношения, предвид че ищецът го отгледал (поради пълното абдикиране от семейни грижи и задължения на бившата му съпруга, изнесла се от дома им в гр. Хасково през 2012 г., тъй като имала друга интимна връзка и изоставила семейството си, когато починалият бил само на седем години), възпитал го, помагал му в трудните моменти и винаги бил до него. Синът му бил едва на 17 г., когато намерил смъртта си и първите няколко дни след смъртта му, ищецът губил съня си, не се хранел, не може да мисли. След като започнал да приема силни успокоителни и антидепресанти, започнал да спи и да се храни по малко, но мъките му продължавали. Ищецът твърди, че вече не можел да мечтае, да планува дори утрешния си ден, нямало какво да го зарадва. Твърди, че Е. като син и като човек бил прекрасен, никога не наранил друго живо същество по някакъв начин, бил любящ син, отговорен и безценен човек, бил невероятен, неповторим, незабравим, специален и любим за ищеца човек.

3

Ищецът твърди, че смъртта на синът му оставила траен отпечатък върху живота му, с особен и изключителен интензитет на търпените болки и страдания и силно негативен отпечатък върху психиката му. Отчитайки съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ищецът счита, че обезщетението за неимуществени вреди, дължащо му се от ЗД „Б.И.” АД за компенсиране на вредите, които претърпял и продължавал да търпи от загубата на синът си, следва да бъде в размер на 200 000 лева, като същият е справедлив и актуален, с оглед икономическото и политическо съС.ие на България, нарастваща инфлация в страната и същият не е прекомерен.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото, е постъпил чрез процесуален представител, отговор на исковата молба от ответника ЗД“Б.И.“ АД. В него исковата претенция се оспорва изцяло, и по отношение на главния иск, и по отношение на предявения акцесорен такъв. Оспорва се механизмът на осъществяване на процесното ПТП и причинно-следствена връзка между описания в исковата молба деликт и настъпила смъртта на сина на ищеца Е. Х..

В отговора на исковата молба се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Е. М. Х. в степен не по-малка от 45 %, тъй като пътувал като пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан, нарушавайки разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП и тъй като се съгласил да пътува в автомобил, управляван от водач, който бил под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества, знаейки за това, и тъй като поел риск да пътува в автомобил, управляван от водач, който нямал достатъчен опит, умения, знания, усет, рефлекси, адекватни реакции, за да управлява безопасно автомобил, както и че поел риска да пътува в автомобил, управляван от водач, който не спазвал правилата за движение по пътищата. Ответникът ЗК „Б.И." АД прави възражение за съпричиняване и на основание чл.47, ал.2 от ЗЗД, във връзка с поведението/действията и/или бездействията/ на ищеца като родител на непълнолетния към датата на ПТП Е. Х. в степен не по-малка от 35 %, поради неупражнен надзор - тъй като същият не изпълнил задълженията си непрекъснато да упражнява надзор и необходимата грижа върху детето си.

Ответникът счита, че следва направеното от него възражение за съпричиняване да бъде уважено в производството в степен не по-малка от 80 %, равняваща се на сбора на посочените поотделно степени от 45 % и 35 % . Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, която надлежно е била връчена на ответното застрахователно дружество, което в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подало допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в които страните поддържат изложените си становища и направените възражения.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

Претендира присъждане на разноски по реда и при условията на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното застрахователно дружество, с оглед реалното процесуално представителство на ангажирания адвокат на ответното дружество, а и с оглед 4 фактическата и правна сложност на делото, позовавайки се на чл.78, ал.5 от ГПК.