Определение № 312 от 27.08.2020, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 250/2020
- Вид
- Определение № 312
- Подписан
- 27.08.2020
- Състав
- Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова Атанасова, Пепа Илиева Чиликова
Цитирани разпоредби
- чл.396, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 72 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.72, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер *** г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Петранка С. Жекова
Гергана Ж. Кондова Атанасова като разгледа докладваното от Петранка С. Жекова Въззивно частно наказателно дело № 20202300600250 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия Жекова вчнд № 250 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.72, ал.2 от НПК и чл.396, ал.2 от ГПК.
Образувано е на основание въззивна частна жалба на РП- Ямбол, ТО- Елхово, против определение № 139/ 10.08.2020г., постановено по нохд № 20202310200219/по описа за 2020г.на РС-Елхово.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на РП-Елхово, ТО- Елхово, за налагане на обезпечителна мярка- запор на движима вещ- лек автомобил марка "****", модел "*****", с рег.№ * **** **, собственост на Г. К., с оглед обезпечаване на отнемане на същото МПС по реда на чл.53, ал.1, б."а" от НК, във връзка с извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението, като се сочи, че решаващата съдебна инстанция неправилно е приела, че процесния лек автомобил е предмет на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, а не средство за извършване на деянието. В подкрепа на това становище е цитирана съдебна практика ТР № 84/1.12.1960г., по н.д.№ 78/60г.на ОСНК на ВС, Постановление №11/ 71г.по н.д.№8/71г.на ПлВС и ТР № 2/18.12.2013г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСНК на ВКС, като се сочи, че съгласно постоянната съдебна практика следва да се приеме, че моторното превозно средство по транспортните престъпления е средство за извършване на престъплението и поради това подлежи на отнемане по реда на чл.53, ал.1, буква"а" от НК. На това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да уважи искането за налагане на обезпечителна мярка- запор на движима вещ- лек автомобил марка "****", модел "*****", с рег.№ * **** **, собственост на Г. К., с оглед обезпечаване на отнемане на същото МПС по реда на чл.53, ал.1 Б."А" от НК, във връзка с извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Въззивната инстанция като се запозна с доводите в жалбата и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт и доказателствата по делото намери следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.396, ал.2 от ГПК и от страна имаща право на жалба. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд напълно споделя приетата от първата инстанция фактическа обстановка, тъй като същата е обоснована и правилна.
Против Г. Д. К. е предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, затова че на **.**.****г., около 11,30 часа в района на кръстовище между път І-7 и път ІІ-79, община- Елхово, управлявал МПС - лек автомобил марка "****", модел "*****", с рег.№ * **** **, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,00на хиляда установено по надлежния ред, чрез физикохимическа експертиза.
По делото е приложена справка на рег.№ *****/*.**.****г.на ОДМВР Ямбол, от която е видно, че процесния лек автомобил е собственост на обвиняемия К..
Същата фактическа обстановка е приета и от първоинстанционният съд и въз основа на нея са направени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от въззивния съд.
Плавилно е прието, че искането на прокурора е с правно основание чл. 72 ал.1 НПК, а разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:
Съгласно изискванията на теорията и практиката за да се допусне обезпечаване на отнемане на вещи по реда на чл.53, ал.1 б."а" от НК е необходимо да са налице следните предпоставки: а/ отнемането трябва да е допустимо и б/ да е налице интерес от обезпечаването /обезпечителна нужда/.
В конкретния случай правилно е прието от районния съд, че първото от посочените законови изисквания не е налице, тъй като за да приложи разпоредбата на чл.53, ал.1 б."а" от НК е необходимо процесния лек автомобил да е бил предназначен или да е послужил за извършване на умишленото престъпление по транспорта. Решаващият съд правилно е приел, че съгласно правната теория и константната съдебна практика престъпленията по транспорта в това число и тези по чл.343б, ал.1 от НК превозното средство е елемент от защитените обществени отношения, поради което е и част от престъпния състав. От което следва изводът, че превозното средство е предмет на престъплението и като такъв подлежи на отнемане по реда на чл.53, ал.1 б."б" от НК, но само когато това е изрично посочено в нормата на Особената част на НК , а такава изрична норма при транспортните престъпления не съществува.
Посочената във въззивната частна жалба съдебна практика са в подкрепа не на доводите в жалбата, а на изводите на районния съд, които се споделят от настоящия съдебен състав. В ТР №18/ 14.11.1977г.по н.д.№13/76г.на ОСНК на ВС се сочи, че средствата за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението охранява и не са елемент на последното. Т.е.средството има функционална определеност, то е нещо външно за обекта на посегателство, това са вещите, които деецът използва за осъществяване на престъпната дейност. По отношение престъпленията по транспорта няма спор нито в съдебната практика нито в правната теория, че превозното средство е част от самото обществено отношение, посегателството срещу което се защитава от съответните норми и поради това не може да бъде средство за извършване на същото това престъпление.
По изложените съображения въззивният съд счита, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.72 ал.2 НПК и чл.396, ал.2 от ГПК, ОС- Ямбол, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139/ 10.08.2020г., постановено по нохд № 20202310200219/по описа за 2020г.на РС-Елхово.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________