Решение № 2970 от 06.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2970 гр. Варна, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110102936 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявени от ищцата Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *, чрез адв.А. Д. от *АК, със съдебен адрес: *, и посочен ел.адрес за връчване чрез ЕПЕП срещу ответното дружество „Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от И. Н. Х. - С.:

-осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на СУМАТА о т 30.70 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно - представляваща незаконосъобразно платена от ищцата неустойка за непредоставяне на гаранция по транш в размер на 200 лв., усвоен от кредитополучателя на 05.10.2023г., задължението по който е изцяло погасено на 10.10.2023г. при начална липса на основание , поради нищожност на клаузата на чл. 6 о т Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023г. предвиждащ процесната неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -искова молба с рег. № 20034/11.03.2024 г. по която е образувано гр.дело № 2936/2024 г. по описа на РС Варна, 42- ри състав, до окончателното й изплащане.

-осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30.70 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно -представляваща незаконосъобразно платена от ищцата неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г. предвиждащ процесната неустойка (начислена с транш в размер на 200 лв. усвоен от кредитополучателя по банков път на 20.07.2023 г., с падеж 05.08.2023 г.) ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - искова молба с рег. № 29261/09.04.2024 г. по която е образувано гр.дело № 4260/2024 г. по описа на РС Варна, 46-ти състав, до окончателното й изплащане.

Двете отделни производства по искова молба с рег. № 20034/11.03.2024 г. и искова молба с рег. № 29261/09.04.2024 г. са съединени от настоящия състав на осн. чл. 213 ГПК поради идентичност и на исканията на ищцата и на страните по делото и на самия договор за потребителски кредит.

Ищцата е основала исканията си до съда на следните твърдени и уточнени факти и обстоятелства:

1

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г. за СУМАТА от 200 лв. Общата дължима сума от заемателя по този договор за погасяване на заема възлизала в размер на 234.04 лв .Сумата била изцяло заплатена на 10.10.2023 г. В тази обща сума се включвала процесната НЕУСТОЙКА, която ищцата намира за нищожна и с оглед нищожността на клаузата за неустойка ищцата твърди, че ответникът се обогатил неоснователно събирайки неустойката, съответно дължал връщането й на кредитополучателя на основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД.

В допълнителни молби-становища ищцата е навела твърдения и пояснила, че съгласно чл. 1 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023г. кредитополучателят можел многократно да усвоява суми по кредитна линия /траншове/ до максимално разрешения лимит /500 лв./. Сочи се още, че в онлайн платформата на ответника е налице електронна форма за подаване на искане за извършване на транш по рамковия договор сключен между страните. Съгласно чл. 1, ал. 2, изр. 2-ро от Договора цитира ищцата „всеки следващ одобрен транш се предоставя на кредитополучателя на датата на одобряването му, а при невъзможност на следващия ден“. В тази връзка пояснява ищцата, че въпреки, че между страните бил сключен рамков договор между тях възниквало отделно правоотношение по всеки един транш за всяка отделна усвоена от кредитополучателя заемна сума с различен падеж и начисляване на отделна неустойка за непредставяне на гаранция. С отпускането, респективно с усвояването от страна на кредитополучателя на всеки отделен транш, счита ищцата, че страните сключвали отелен договор за заем. По всеки един транш по Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г. за всяка отделна усвоена от кредитополучателя заемна сума с различен падеж била начислявана отделна неустойка за непредставяне на гаранция и по силата на отделните траншове за всяка усвоена от кредитополучателя сума с различен падеж и начисляване на отделна неустойка за непредставяне на гаранция между страните възниквало отделно облигационно правоотношение, поради което и с предявените в отделните производства искове ищцата търсела различна съдебна защита.

По същество ищцата е подчертала, че намира за безспорно, че Н. ООД е предоставило на ищцата да заплати своето задължение следната банкова сметка * като посочило тази сметка в чл. 3, ал. 3 от договора, осъществен бил банков превод на сумата 234.04 лв. на 10.10.2023 г.

Ищцата счита клаузата на чл. 6 от процесния Договор за нищожна, като навежда следните основания за това:

Ищцата намира клаузата на чл. 6 от договора съгласно която заемателят дължи нестойка за непредставян на обезпечение по заема в размер на 30.70 лв. т.к.:

-тази клауза създавала единствено предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД;

-била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и излязла извън присъщата й обезпечителна функция и явно кредиторът търсел обезпечение като дал кратък срок за осигуряване на поръчител

-била уговорена в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите за потребителски кредити транспонирана в ЗПК /чл. 8 от Директивата и чл. 16 от ЗПК/ и прехвърляла риска върху потребителя ,което било недопустимо

-и неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според ищцата договарянето, че кредитополучател ще заплати посочената неустойка противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Навежда довод, че неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. При положение, че неустойката е включена от кредитора в ГПК, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен,твърди ищцата.

С оглед на изложеното ищцата счита, че кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки недължимо платената неустойка от 30.70 лв. на дата 10.10.2023 г. за всеки от двата транша - усвоени от ищцата на 05.10.2023 г. и 20.07.2023 г., поради което дължи нейното връщане.

Обективирано е и акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на 2 ответника и да заплати законната лихва върху главницата от 30.70 лв., считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното плащане на вземането.

В подкрепа на исканията си ищцата е направила доказателствени искания, изразила е становище и по наведените от ответника възражения за недопустимост на отделните образувани по нейни искови молби висящи във ВРС гр.дела, противопоставила се е на искането на ответника с правно основание чл. 213 ГПК и е счела, че не следва да се допуска провеждане на исканата от ответника ССчЕ.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Н. „ООД, чрез мл. юрисконсулт Давидия Давидова.

В ОТГОВОРА на искова молба ответникът е изразил становище, че е недопустимо да се водят отделни искови производства произтичащи от един правопораждащ факт Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г., а това че кредиторът се съгласил да приеме изпълнение на части /по аргумент на чл. 66 ЗЗД/ не означавало, че кредитното правоотношение се разделяло на множество отделни правоотношения - отделните вноски не ставали автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания по различни правоотношения , а задължението продължавало да е само едно, поради което и била налице хипотезата на чл.126 ГПК.

В условия на евентуалност ответникът е отправил искане с правно осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като е посочил, че по гр.д. № 16254/2023 по описа на РС Варна 33 -ти състав ищцата е предявила установителен иск за обявяване на неустоечната клауза от същия договор за нищожна и Решението по този иск ще има значение за правилното разрешаване на спора по осъдителния /осъдителните искове.

Отделно от горното и по същество „Н.“ ООД оспорва исковете по чл. 55 ЗЗД като твърди, че сумата в размер на 30.70 лв. постъпила в патримониума на трето неучастващо в спора лице К. Г. Б. ООД, което било видно от приложена от ответника като доказателство гаранция за обезпечаване на процесния кредит.

От своя страна и ответникът е направил искане с правно осн. чл. 190 ГПК, като е уточнил, че в производството по гр.д. № 16254/2023 по описа на РС Варна 33-ти състав е допусната ССчЕ относима към спора. Извън гореизложеното при депозиране на отговорите на двете искови молби ответникът е оспорил всяко едно от твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл.6 от процесния договор.

Ответното дружество моли съда да прекрати производството или да отхвърли исковите претенции като неоснователни и в негова полза да бъдат присъдени разноските по делото. Обективира искания с пр.осн. чл. 190 и чл. 195 ГПК

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.07.2025 г. страните по спора не са изпратили процесуални представители , но са депозирали молби както следва по хода на делото и по същество на спора.

С молба от 9.7.2025 г. ищцата, чрез адв.Д. поддържа исковите претенции моли за уважаването йм ведно с присъждане на разноските както по настоящото, така и по присъединеното към настоящото дело по описа на РС Варна,46-ти състав.

С молба от 4.7.2025 г. насрещната ответна страна, чрез юриск. Д. моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските сторени от ответника съгласно представени списък по чл. 80 ГПК .

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните доказателства , приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения на страните съдът е дал правна квалификация на исковете , с които е сезиран – искове по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД и акцесорни искания по чл. 86, ал.1 ЗЗД, заявени в отделните искови молби предявени от ищцата против ответника, по които са образувани две отделни дела в съда 2936/24 и 4260/24 г.

, съединени на осн. чл.213 ГПК в едно производство водено под номера на първото образувано дело – гр.д. № 2936/24 г. по описа на ВРС , 42 –ри състав.

По така предявените искове, с посочена по-горе правна квалификация, съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е възложил в тежест на ищцата да докаже твърденията си, че оспорената клауза на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № * от 3

10.03.2023 г., страда от сочените пороци, водещи до нищожност, както и получаване от ответника на процесната сума от 30.70 лв. начислена като неустойка по договора за всеки от двата отделни транша-усвоени от ищцата на две отделни дати .Ищцата е следвало да докаже датата и факта на плащане на исковата сума, предмет на всеки от двата осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД.

В тежест на ответника в условията на пълно и главно доказване съдът е възложил да установи и докаже, че: плащането е станало на валидно правно основание, т.е по валидно сключен Договор за паричен заем, по който клаузата, въз основа на която е заплатена неустойката е действителна ; да ангажира доказателства имащи правопогасяващ или правоизключващ характер като например, че е върнал на ищцата исковите суми.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК СЪДЪТ е обявил за безспорно, между страните по делото, че: между ищцата Г. К. и ответното дружество „Н.“ ООД е бил сключен Договор за кредит № * от 10.03.2023 г., както и че ищцата е заплатила своето задължение по банкова сметка: № * /посочена от ответника в чл.3, ал.3 от договора/, чрез банков превод на сумата 234.04 лв. на 10.10.2023 г.