Решение № 1790 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330114195 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. В., ЕГН ********** против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 20.02.2020 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ....., по който клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 620 лева, била нищожна, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори. Моли за връщане на сумата – като получена без основание. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал становище относно предявената претенция. По първоначално предявения установителен иск, оспорва същия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е 1 подписан договор за потребителски кредит №....от 20.02.2020 г., по който начисленото възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 620 лева е платено от ищеца – кредитополучател. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 565/14.01.2023 г. – л.38-39/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според договора, уговорената доп. услуга „флекси“ касае – предоставено право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. За нея е предвидено възнаграждение от 620 лева, което е платено.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че посоченото възнаграждение за доп. услуга „флекси“ представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с погасяване /връщане/ на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за възн. е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ето защо, клаузата за дължимост на такава сума е нищожна, поради противоречие със закона, а в т.ч. и на добрите нрави, предвид уговорения й размер – 620 лева при кредит от 1000 лева /с отделна услуга „фаст“ от 300 лв./, представляваща над половината от предоставения финансов ресурс.

Такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост. Основната й цел е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Същевременно и реално извършване на конкретна услуга не се установява, за да се дължи предвидената сума за възнаграждение /която принципно е недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.

2

Тъй като противоречието между клаузата, закона и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие.

Клаузата е нищожна, при което е налице пречка за възникване на задължение по нея. Няма спор, че сумата е платена от ищеца – потребител, при което подлежи на връщане, т.к. е получена при начална липса на основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно НМРАВ /преди изм./, възлиза на минимума от 300 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да плати на М. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ....., следните суми: 620 лева /шестстотин и двадесет лева/ - представляваща получена без основание сума за възнаграждение за закупена допълнителна услуга „флекси“ по сключения между страните договор за потребителски кредит № .... от 20.02.2020 г., както и 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., със служебен адрес:

...., сумата от 300 лева /триста лева/- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. Д. В. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4