Решение № 4330 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4330 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена И. Въззивно гражданско дело № 20221100505142 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 1151 от 16.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 26 408/2021 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу З. И. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.203 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на дължимост на сумите: 4 142,63 лева – главница за периода: 01.02.2012 г. – 14.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане и 248,86 лева – мораторна лихва за периода:

08.08.2019 г. – 13.06.2020 г., претендирани за имот, находящ се в гр.София, бул.*********“ № *********, вх*********, ап.25, клиентски номер 1005410004, за които суми в производство по ч.гр.д.№ 44 697/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като неоснователни и недоказани.

Със същия съдебен „Софийска вода“ АД е осъдена на основание чл.38 ЗА във връзка с чл.78, ал.3 ГПК да заплати на адвокат Н.И. сумата 560,00 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство, както и на адвокат М.Л.Л. сумата 550,00 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Софийска вода“ АД, гр.София, с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че между страните е налице облигационни отношение с предмет – доставка на ВиК услуги до процесния имот; че изводът на съда, въз основа на който е постановено решението, че не били ангажирани доказателства, че ответникът е собственик или лице с учредено вещно право върху този имот, е неправилен и категорично не кореспондира със събраните по делото доказателства – електронна справка от публичния имотен регистър, която представлява достатъчно категорично доказателство, че ответникът разполага с вещни права върху този имот. Сочи се и че справката не е частен документ и спрямо нея не са приложими правилата за оспорване на частните документи, както и че съставът на СРС неправилно е приел и че и че не е доказано, че е извършвана доставка на ВиК услуги в имота през процесния период, като е 1 формирал извода си без да обсъди допуснатата комплексна счетоводно-техническа експертиза.

Моли въззивният съд да отмени решението на СРС и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от ищцовото дружество искове. Претендира присъждане на разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – З. И. Д., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена в цялост. Оспорени са наведените от въззивника твърдения относно поддържаните пороци на обжалваното решение и са релевирани съображения за неоснователност на жалбата и за правилност на атакувания съдебен акт. Заявено е искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована и за присъждане на разноски за настоящото производство.

С влязло в сила определение № 9097/11.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 26 408/2021 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав е оставена без уважение молбата на „Софийска вода“ АД с вх.№ 39179/28.02.2022 г. за изменение на решение № 1151 от 16.02.2022 г. в частта за разноските, като неоснователна.

С определение от 20.02.2024 г. на основание чл.227, ал.1 ГПК като въззиваема страна на мястото на починалата в хода на процеса – на 01.10.2022 г. ответница З. И. Д., ЕГН **********, е конституиран наследникът по закон на същата: Р. И. И., нейна сестра, която в проведеното открито съдебно заседание по делото оспорва подадената от „Софийска вода“ АД жалба и поддържа депозирания от наследодателката й отговор на същата.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

При условията на обективно кумулативно съединяване съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.203 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника З. И. Д. главно и акцесорно вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Съгласно нормата на чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Предвид новелата на чл.1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги /ВиК услуги/ са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промиш-лени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно дадената в § 1, ал.1, т.2, б.“а“ и б.”б” от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги”, това са юридически или физически лица – собстве-ници или ползватели на съответните имоти, за 2 които се предоставят ВиК услуги, съотв. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собстве-ност. В разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от приложимата към конкретния казус Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водос-набдителните и канализационните системи /Наредба № 4/14.09.2004 г./ е предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, в който смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца. При съобразяване на визираната нормативна уредба и на събраните в производството доказателства се обуславя извод, че ответникът по исковете няма качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.2 във връзка с ал.2, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период. По делото не са ангажирани доказателства, че първоначалният ответник З. И. Д., ЕГН ********** е титуляр на правото на собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия имот, за който се поддържа да е водоснабден от ищеца – апартамент № 25, находящ се в гр.София, бул.*********“ № *********, вх*********. Единственото доказателство, представено в тази насока е заверено копие от електронна „Справка по лице“ от 20.05.2020 г. в Службата по вписванията – гр.София, която обаче касае единствено вписване относно наложена възбрана като обезпечителна мярка, а съгласно задължителните разяснения, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана, предвид което в обезпечителното производство не се извършва проверка по въпроса относно собствеността и нейния обем у длъжника.

Данни относно обсъжданите обстоятелства не са удостоверени нито в друг приложен по делото официален документ, нито в частен такъв, съдържащ извънсъдебно или съдебно признание от страна на ответника по иска.

С оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че първоначалният ответник по главния иск З. И. Д., ЕГН ********** няма качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на закона; че същата не е встъпила в договорни отношения със „Софийска вода” АД в исковия период за доставка на такива услуги при публично известни общи условия относно имота-предмет на спора и че в нейния патримониум не са възникнали задължения за заплащане на цена на ВиК услуги относно този имот за процесния период.

Поради липсата на един от елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна легитимация на ответника да отговаря за задължения по Закона за водите във връзка със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предявеният срещу него иск на това основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК относно главните вземания в размер от 4 142,63 лева – стойност на потребени ВиК услуги през периода от 01.02.2012 г. до 14.05.2020 г. се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД:

При приетия изход на спора по отношение на търсената главница, като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД на стойност от 248,86 лева – обезщетение за забава, начислено за периода: 08.08.2019 г. – 13.06.2020 г. , тъй като това задължение е акцесорно и се обуславя от съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора, обжалваното решение на СРС като правилно като краен резултат следва да бъде потвърдено.При приетия изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски по чл.78, ал.1 ГПК. Такова право на основание чл.78, ал.3 ГПК е възникнало в патримониума на въззиваемата страна, но до приключване на устните състезания пред СГС същата не е ангажирала доказателства за извършването на разходи във въззивното производство, които да подлежат на възстановяване по посочения ред.

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.78, ал.3 ГПК въззивникът „Софийска вода“ АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на починалата в хода на производството въззиваемата страна – адв.В. С. за оказаната безплатна правна помощ в настоящото производство, изразяваща се в изготвяне на отговор по чл.263, ал.1 ГПК, в размер на 150,00 лева.