Решение № 739 от 04.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110115739 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Е. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** чрез адвокат В. Д., вписана в Адвокатска колегия Варна, личен № **, със съдебен адрес: ** срещу „И." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от П. З. Д.

Искът е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.

Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата в размер на 5000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща частичен иск от 7 000.00 лева (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психо - емоционален стрес, в резултат от причинените травматични увреждания при трудова злополука станала на 16.06.2023г. в Многофункционална зала в Спортен комплекс Камчия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото съдебно - деловодни разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение.

Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

По силата на трудов договор № 46 от 07.06.2023г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.70, ал.1 от КТ работи при ответника на длъжност „камериер", на пълно работно време 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 1288,69 лева.

На 16.06.2023год. е на работа дневна смяна, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа. Около 16:00 ч. при почистване на прах по парапетите за бягане в многофункционална 1 зала в Спортен комплекс Камчия стъпва върху капак на технологичен отвор, който подава на тежестта на тялото и левият й крак попада в дупка, след което пада на земята. В момента на злополуката до нея е А. К. И., която също почиства парапетите в Спортен комплекс Камчия.

Веднага звънят на Бърза помощ, тъй като не може да се изправи от болки. В деня на злополуката първа помощ и е оказана в ЦСМП при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, при което се установява, че поради обтегнати ставни връзки се е изместило ставно капаче. По данни от болничен лист № Е2023 1593315/19.06.2023 г. диагнозата е „изкълчване на пателата" на левия крак, довело до временна неработоспособност.

Във връзка с инцидента от работодателя „И." АД е подадена Декларация до ТП на НОИ с вх. № 5101-03-117 от 21.06.2023г.

С Разпореждане № 5104-03-131 от 27.06.2023 г., ТП на НОИ - Варна, приема станалата с нея злополука на 16.06.2023 г. за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, както и че злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения като камериерка. От фактическа страна е прието, че Е. С. Д. почиства праха на парапетите на пистата за бягане в многофункционална зала за спорт. Пострадалата стъпва върху капак на технологичен отвор, който поддава под тежестта й и левият крак попада в дупка, при което тя удря коляното си. Вследствие на това получава „изкълчване на пателата" на левия крак, довело до нейната временна неработоспособност. Разпореждането не е обжалвано и съответно е влязло в законна сила.

В резултат на злополуката и получената от нея травма претърпява и продължава да търпи болки, страдания и неудобства. По предписание на лекуващия лекар е извършена имобилизация на левия крайник. На обезболяващи е, които продължава да приема около два месеца. Вкъщи не може да се обслужва сама и неотлъчно до нея е майка й, която й помага за всичко. Вследствие на претърпяната трудова злополука в продължение на повече от три месеца е нетрудоспособна. Към настоящия момент, при натоварване и промяна в атмосферното налягане изпитва болка в левия крак, налагаща прием на обезболяващи. Все още има затруднени движения на крайника. Претърпяната злополука, получената травма, болките, които изпитва, страхът и притесненията от това, че няма да може да се възстанови напълно, се отразяват и на емоционалното й състояние. По време на лечебния и възстановителен период се променя начина й на живот.

С оглед изложеното счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор.

Моли съда да отхвърли исковете обективирани в исковата молба подадена от Е. С. Д.

ЕГН: ********** с постоянен адрес: **, чрез адвокат В. Д. от АК-Варна с адв. номер **, по която е образувано гр.д. № 2023110115739 по описа на РАЙОНЕН СЪДВАРНА за 2023г., с която се отправя искане да бъде осъден на основание чл. 200, ал. 1 от КТ "И." АД ЕИК **, Седалище и адрес на управление: ** представлявано от П. З. Д. да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лева частичен иск от 7 000 лева, представляваща дължима сума за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и психо-емоционален стрес, в резултат на травматични увреждания при трудова злополука станала на 16.06.2023г., в Многофункционална зала в спортен комплекс Камчия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното и заплащане.

Намира исковете за допустими в случай на отстраняване на нередовността посочена по-долу, но неоснователни.

ИМ не отговаря на нормата на чл. 127 ал. 4 от ГПК въвеждаща изискване по осъдителен иск за парично вземане ищецът да посочва банкова сметка или друг начин за плащане.

Оспорва изцяло по основание и размер предявените с ИМ искове (главен и акцесорен), като счита, че същите са неоснователни.

2

Неоснователно ищецът твърди, че му се дължат посочените в исковата молба суми.

Не са налице предпоставките на нормата на чл. 200, ал. 1 от КТ.

Не оспорва твърденията за настъпила трудова злополука доколкото е налице влязло в сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО, който представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука. Разпореждането е официален удостоверителен документ за наличието на трудова злополука. Не спори и, че към 16.06.2023 г. с ищеца са се намирали в трудови правоотношения.

Счита обаче, че пострадалата се е отклонила от нормалните действия включени в задълженията й като е стъпила върху технологичния отвор.

От приложената декларация за трудова злополука от 21.06.2023 г. се установява, че ищецът се е отклонил от нормалните действия и условия като е проявила груба небрежност стъпила е върху технологичен отвор.

Положили са всички усилия да осигурят безопасни условия на труд и са извършвани необходимите по закон инструктажи за работа. Предприели са всички необходими действия за предотвратяването на предвидими инциденти, поради което и са поддържали безопасна среда. Вредоносният резултат не е настъпил в резултат на противоправно поведение от наша страна и не се касае за причина, за която отговаря. Поради горното и причина за падането и увреждането не може да се търси у ответника.

Отделно от горното и в случай, че все пак ищецът докаже твърденията си прави в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по чл. 201, ал. 2 КТ.

Възраженията му в тази връзка са в 2 насоки:

На първо място ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед неговата самоувереност, че капака може да издържи тежестта на тялото. Дейността принципно не изисква повишено внимание стига да не се стъпва върху технологични елементи на пода.

Така вместо да почисти от място с твърд под за стъпване, тя е продължила почистването уверена, че капак покриващ технически съоръжения ще издържи теглото й.

Следователно, решението да стъпи там означава, че ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. Рискът следва от знанието за съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат.

В този смисъл навежда възражение, че поведението на ищеца, изразяващо се в стъпване с крак върху технологичния отвор представлява грубо нарушаване правилата за работа. Положили са всички усилия да осигурят безопасни условия на труд и са извършвани необходимите по закон инструктажи за работа.

Разпоредбата на чл. 201 КТ урежда някои хипотези на намаляване отговорността на работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено от работника или служителя или когато същият е допринесъл за нейното настъпване поради проява на груба небрежност, в който случай е налице съпричиняване на произтеклите от нея вреди.

Последната, като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с неполагането на дължима грижа. Според трайното разбиране, застъпено в съдебната практика, работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Ищцата е признала пред други служители, че и преди случая и се е случвало няколко пъти да пада и измества капачката, което сочи на честа проява на грубо невнимание водещо до такова увреждане.

Обстоятелства, сочат на извод, че ищецът е проявил грижа, по-малка от очакваната и дължимата в подобна ситуация и от небрежния работник.

С оглед изложеното, моли след отчитане на съпричиняването и след определяне на дължимото обезщетение, обезщетението да бъде намалено с 80 на сто.

На второ място е налице съпричиняване на неимуществени вреди поради липса на 3 данни за проведено лечение. Видно от приложените към исковата молба доказателства е предписано лечение, но данни за действителното му провеждането липсват. Не се излагат твърдения и не се прилагат доказателства, че ищецът е предприел съответно на увреждането лечение, което щеше да подпомогне възстановяването. Ето защо се налага извод, че неприлагане на съответно медикаментозно лечение е в пряка връзка с продължителността на възстановителен период, респ. с претърпените неимуществени вреди.

Съпричиняването и в този случай определя в размер на 80 процента.

В случай, че съдът приеме, че от горния факт не следва съпричиняване, Моли възражението да се счита като такова обосноваващо значително по- нисък размер на претърпените неимуществени вреди, тъй като при незабавно спазване на лекарските препоръки щеше да претърпи неимуществени вреди в значително по- нисък размер.

Отделно от всичко изложено размерът на обезщетението претендиран от ищеца е прекомерен. За неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).

В тази връзка още от обясненията дадени непосредствено след настъпване на трудовата злополука е видно, че пострадалата не е търпяла значителни болки и към момента на увреждането, а състоянието и е било видимо спокойно. Годините на пострадалия - 22 г. към датата на инцидента, обуславя по-висок праг на търпимост към физическите болки и страдания и безспорно по-доброто общо физическо здраве присъщо за тези години. Вида и степента на увреждането са от категорията на лека увреда на здравето. Предвид горните обстоятелства размер на неимуществени вреди равняващ се на 5000 или 7 000 лева се явява силно завишен с оглед характера на увреждането, възрастта на пострадалата, както и действително претърпените вреди и икономическата обстановка в страната.

Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния за лихви.

Разпечатката съдържа 46 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a95fd001-4e3d-4493-a133-6903b6d2f4c0