Решение № 5152 от 20.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5152 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330109110 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. С. Д., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 9797.09 лева – главница по Договор за кредит от 05.02.2016 г., за която суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11812/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано ***.

В исковата молба се излагат съображения, че въз основа на подадено заявление по реда на 28.07.2017 год. до РС Пловдив от ОББ АД било образувано ч.гр.дело 11812/2017 год., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу за сумата от 9797.07 лева – главница по Договор за потребителски кредит от ***, сключен между банката и ищеца, сумата от 501.05 лева – договорна лихва, дължима за периода 05.07.2016 год. – 10.04.2017 год., сумата от 833.11 лева – наказателна лихва за периода 05.08.2016 год.- 25.07.2017 год., както и законна лихва връху главницата от 28.07.2017 год. до окончателното й плащане. Излагат се твърдения, че въз основа на така издадения изпълнителен лист на 24.10.2017 1 год. било образувано ***. Твърди се, че по изпълнителното дело били извършени следните действия: На 06.11.2017 год. били наложени запори на банкови сметки, на 23.11.2012 год. бил наложен запор на акции, на 31.07.2018 год. постъпила молба за конституиране на ЕОС Матрикс ЕООД като взискател въз основа на Договор за цесия от 31.01.2018 год., на 22.02.2019 год. била постъпила молба от ЕОС Матрикс ЕООД за предприемане на действия против длъжника, на 08.06.2023 год. отново от ЕОС Матрикс ЕООД била постъпила молба за предприемане на действия по изпълнителното дело и на 28.06.2023 год. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Твръди се, че към настоящия момент изпълнителното дело е висящо.

Излагат се твърдения, че сумата за главница в размер на 9797.07 лева не се дължи, поради изтекла петгодишна давност, тъй като след наложения запор на акции от 23.11.2012 год. едва на 22.02.2019 год. е подадена молба от ЕОС Матрикс за предприемане на действия по изпълнителното дело. Сочи се, че от 23.11.2012 год. с изтичане на двугодишния срок – на 23.11.2014 год. е настъпило прекратяване на изп.дело и от тази дата започнала да тече нова давност. Разсъждава се върху постановките и приложението на ТР 3/2020 год. по тълк.дело 3/2020 год. на ОСГТК ВКС и действието на ТР 2/2015 год. по тълк.дело 2/2013 год. на ОСГТК ВКС. Навеждат се съображения, че тъй като изп.процес е траел до 23.11.2014 год. на основание постановките на ППВС № 3/1980 год. приложимо в случая, погасителната давност е започнала да тече от датата на прекратяване на изп.дело – 23.11.2014 год. и е изтекла на 23.11.2019 год. Счита се, че искането за предприемане на изп.действия от ЕОС Матрикс ЕООД на 22.02.2019 год. не е прекъснало давността, тъй като същото е направено по изп.дело, което е прекратено. Твърди се и че с прекратяване на изпълнението, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК са заличени с обратна сила извършените по изп.дело действия и същите не могат да прекъснат давността.

Излагат се твърдения и че ищецът не е уведомен за извършената цесия на вземането по изпълнителния лист, поради което и *** не можел да извършва изпълнителни действия до уведомяването, с оглед на което счита, че всички извършени действия по искане на ответника – взискател по изп.дело, били ненадлежно извършени и не били годни на прекъснат давността.

Навежда допълнителни съображения и че тъй като на 22.02.2019 год.

2

ЕОС Матрикс ЕООД е поискало предприемане на действия и след това другото действиепо изп.дело е на 08.06.2023 год. – молба за действия по изпълнението, то на 22.02.2021 год. с изтичане на две години от бездействието е настъпило прекратяване на изп.дело, като погасителната давност е започнала да тече от последното предприето надлежно изпълнително действие на 22.02.2019 год. и е изтекла на 22.02.2014 год.

Предвид всичко изложено се иска уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Излагат се съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като между страните вече било образувано гр.дело 9108/2024 год., предмет по което била същата искова претенция – да се признае за установено от съда, че ищецът не дължи на ответника сумите произтичащи от същия договор за потребителски кредит от ***. Иска се прекратяване на настоящото производство.

По същество се излагат съображения за неоснователност на исковата молба. Оспорва се, че вземанията са погасени по давност. Излагат се съображения, че цитираното от ищеца *** било присъединено към ***, и взискателят се ползвал с предприетите действия по по ***. Твърди и че освен изброените от ищеца изпълнителни действия през м.11.2021 год. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, през м.март 2024 год. била депозирана молба с искане за извършване на справки и посочване на конкретен способ. На 29.06.2023 год. по изпълнителното дело. Отрича настъпването на перемция по изпълнителното дело да е с правно значение за прекъсване на давността. Оспорва твърдението, че предприетите изпълнителни действия не са произвели правно действия, поради неуведомяване длъжника по изп.дело за извършената цесия, сочи че от исковата молба се установявало, че длъжникът е запознат с цесията, като прилага и уведомление за извършването й към отговора на исковата молба.

Счита, че следва да се съобрази удължаването на давностните срокове, в следствие приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Навежда твърдения, че давността е прекъсната с предявяване на исковата молба. Излага съображения и че погасителната давност не води до погасяване на вземането, а на възможността същото да бъде принудително 3 изпълнено.

Поради изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищцата е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу нея.

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция, макар и допустима е неоснователна и погасителната давност за събиране на вземането не е изтекла, по следните съображения:

От събрания доказателствен материал/ Заповед за незабавно изпълнение № 7424/31.07.2017 год. по ч.гр.дело 11812/2017 год. по описа на РС Пловдив л. 215, издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист от 01.08.2017 год. - л.214 и Разпореждане за поправка на ОФГ от 31.08.2017 год., неразделна част от заповедта и изпълнителния лист - л.217/ се установява, че 4 въз основа на депозирано заявление на ОББ АД по чл. 417 ГПК срещу длъжника в заповедното производство и ищец в настоящото – К. С. Д., е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 01.08.2017 год., видно от които Д. е осъден да заплати на заявителя сума от 9797.07 лева – главница по Договор за потребителски кредит от ***, сключен между банка ОББ АД и Д., сумата от 501.05 лева – договорна лихва, дължима за периода 05.07.2016 год. – 10.04.2017 год., сумата от 833.11 лева – наказателна лихва за периода 05.08.2016 год.- 25.07.2017 год., както и законна лихва върху главницата от 28.07.2017 год. до окончателното й плащане.

От приложените материалите по *** – /л.212- 290/ се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.08.2017 год., на 24.10.2017 год. е образувано ***.

С Постановление от 18.01.2018 год. на *** /л.252/ към *** е присъединено ***, което е със страни ОББ АД и Д., като извършените до момента действия по двете дела се считат за извършени и по другото изпълнително дело.

На 31.07.2018 год. по *** е депозирана молба от ЕОС Матрикс ЕООД за конституирането им като взискател, като се прилага и Договор за цесия от 31.08.2018 год., с който ОББ АД прехвърля вземанията си, включително срещу Д. на ЕОС Матрикс ЕООД.

На 24.10.2018 год. ЕОС Матрикс ЕООД са конституирани като взискател по ***, а ОББ АД е заличено. /л.280/. За извършената цесия и конституиране на ЕОС Матрикс, ищецът е уведомен със съобщение от *** на 29.10.2018 год.

На 21.05.2019 год. ЕОС Матрикс ЕООД е конституирано като взискател и по *** /л.154/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, давността за него е всякога петгодишна.

Съгласно константната съдебна практика /напр. Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о./, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за 5 изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Предвид гореизложеното, доколкото предмет на спора е погасяването по давност на вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение – Заповед за изпълнение 7424/31.07.2027 год. по ч.гр.дело 11812/2017 год. по описа на РС Пловдив, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 01.08.2017 год., то съдът намира, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл.117, ал.2 от ЗЗД и давността относно процесните вземания е петгодишна.

Относно действията, прекъсващи давността, съдебната практика е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, включително и с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя /в този смисъл мотивната част по т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК ВКС, Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д.

№ 2884/2021 г., III г. о., Решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о./

От така изложеното следва, че погасителната давност относно процесното вземане, започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело 11812/2017 год. по описа на РС Пловдив по описа на РС Пловдив, е прекъсната за пръв път с образуването на ***, като с молбата за образуването от ОББ АД е поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника по изпълнително дело.

Видно от приобщените материали по ***, а и от присъединеното в последствие ***, в периода 2017 – 2023 год., са предприети изпълнителни действия срещу длъжника, както и са отправени искания за предприемане на такива – така на 04.11.2017 год. и 28.06.2023 год. от *** е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, а на 22.02.2019 год. /л.146/ и 30.04.2019 год. /л.150/ от ЕОС Матрикс ЕООД е отправено искане за налага на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Действително, към 22.02.2019 год. и 30.04.2019 год., длъжникът по ИД не е бил уведомен за извършената цесия, но с разпореждане от 28.05.2019 год. /л.156/ това е сторено, поради което от тази дата следва да се отчете, че исканията за налагане на запор срещу вземанията на Д. от трудово възнаграждение са произвели действие /в 6 този смисъл Решение № 50069 от 03.07.2024 год. по т.дело 1470/2022 год. по описа на ВКС 2-ро отд./, поради което следва да се приеме, че давността е прекъсната отново на 28.05.2019 год.