Решение № 3279 от 11.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3279 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110128067 по описа за 2021 година

Предмет на делото са предявени от ФИРМА против ФИРМА, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 80, ал.1 ЗС за признаване на установено в отношенията ежду страните, че ФИРМА е собственик на следните движими вещи:

-лек автомобил марка Форд, модел *, шаси № ***, двигател CYFFFK***, рег. № ****, цвят сив металик;

- лек автомобил марка Форд, модел *, шаси № WF01XXTG1FC** двигател CYFFFC***, рег. № К****ВА, цвят сив металик;

Ищецът ФИРМА твърди, че между него в качеството на купувач и ответника ФИРМА с предишно наименование ФИРМА/ , продавач, е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на моторни превозни средства, с който продавачът продал на купувача два броя леки автомобили –„*“ с рег. № ****, цвят сив металик, както и л.а. „Форд -“ с рег. № К **** ВА, сив металик, за сумата от 50 000лева за всеки един от автомобилите.

В изпълнение на задълженията си по договора ищецът –купувач заплатил с платежно нареждане от 17.06.15г. сумата от 100 000лева, представляваща продажна цена на автомобилите.За извършеното плащане между двете страни бил подписан и протокол , с който продавачът потвърдил, че е получил договорената цена. С чл. 5 от договора било уговорено между страните, че владението на автомобилите се предава от продавача на купувача в деня на подписване на договора , а именно 15.06.15г. Предвид на необходимостта от нотариална заверка на подписите на страните , в чл. 5 от договора било уговорено подписите на купувача и продавача ще бъдат нотариално заверени при нот. Р.

1

Димитров с рег. №274 в НК, р-н на действие СРС в срок до 30.06.15г. Горното не било сторено по вина на продавача, като въпреки това ищецът продължил да владее необезпокоявано и двата автомобила, предмет на договора от 15.06.15г., от която дата именно придобил владението върху тях. Поддържа, че до настоящия момент владее за себе си, постояонно и непрекъснато автомобилите , по явен и спокоен начин. Счита, че с изтичането на 5-годишния срок по чл. 80, ал.1,ЗС е станал собственик на процесните автомобили на основание изтекла придобивна давност. В периода от 15.06.15г. до настоящия момент, освен че заплатил цената на автомобилите, ищецът извършил и собственически фактически действия спрамо тях, в т.ч. ремонт, поддръжка, използвал ги за своята дейност като свои собствени автомобили и заплащал разходи във връзка с осигуряване на паркинг.Счита, че с изтичането на 5 годишен давностен срок е станал собственик на автомобилите по силата на давностно владение , считано от 15.06.15г. и продължило и към настоящия момент. Моли за постановяване на решение, по силата на което да бъде признат спрямо ответника за собственик по силата на давностно владение, осъществено в периода от 15.06.15г. до момента, на процесните два леки автомобила.

Претендира разноски

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа следното:

Между страните не се спори, че на 15.06.2015г. е сключен договор за покупкопродажба на МПС, а именно на лек автомобил марка Форд, модел *, шаси № ***, двигател CYFFFK***, рег. № ****, цвят сив металик и на лек автомобил марка Форд, модел *, шаси № WF01XXTG1FC** двигател CYFFFC***, рег. № К ****ВА, цвят сив металик. Според чл.

3 от договора продавачът прехвърля в полза на купувача собствеността върху автомобилите за сумата в размер на 50 000 лв. за всеки един автомобил, като общата цена на двата автомобила е в размер на 100 000 лв. Купувачът се задължава да заплати на продавача договорената продажна цена в срок до 30.06.2015г. чрез банков превод, по сметка на продавача или по сметка на трето лице съгласно писмените указания на продавача. Според чл. 5 купувачът и продавачът се задължават да се явят пред нотариус и да положат заверка на подписите си в удобно за тях време, не по-късно от 30.06.2015г. В случай, че страните не се договорят за друг ден и час, те се задължават да се явят в 11:00 часа на 30.06.2015г., в кантората на нотариус Румен Димитров, с район на действие РС-София, с рег. № 274 на Нотариална камара, в кантората му в гр. София, ул. Любен Каравелов № 13. Според чл. 6 продавачът предава на купувача владението върху гореописаните автомобили в деня на подписване на настоящия договор, което се удостоверява с подписване на настоящия договор от страна на страните. Съгласно чл. 9 в случай, че продавачът не се яви в договорения ден и час при нотариус съгласно чл.5 по-горе и не прехвърли с нотариален договор собствеността върху гореуспоменатите леки автомобили в полза на купувача, съгласно условията на настоящия договор, купувачът може да поиска съда да обяви 2 настоящия договор за окончателен, съгласно условията на чл. 19 ЗЗД.

С уведомление за плащане ответникът отправя молба до ищеца за заплащане на 100 000 лв., като посочва, че с извършване на плащането ще счита, че купувачът изцяло е изпълнил задължението си за заплащане на договорената цена по договора. По делото е приложено платежно нареждане, от което се установява, че на 17.06.2015г. сумата от 100 000 лв. е преведена на продавача. От извлечение по сметка на ФИРМА се установява, че на 17.06.2015г. е направен превод на посочената сума. Издадена е и фактура № 0000003060/17.06.2015г. за сумата от 100 000 лв. с доставчик ответника и получател ищеца.

Между страните е подписан протокол от 17.06.2015г. във връзка с договор за покупкопродажба на МПС, в чл. 1 от който е посочено, че на продавачът потвърждава получаването на продажната цена и купувачът е изпълнил задължението си.

Приложени са копия на големия талон.

Приложени са: фактури за заплатен паркинг на МПС, рег. № **** и на МПС рег. № **** от 01.04.2015г., а именно № 1000000279/01.04.2015г. за м.април-м.юли; № **********/01.10.2015г. за м.август-м. ноември; № 1000000483/03.04.2016г. за м. януарим.април; № 1000000514/02.06.2016г. за м. май-м. юли; № 10000000553/10.08.2016г. за м.август; № 1000000567/07.09.2016г. за м. август-м. ноември; № 0000000055/01.12.2017г. за м. ноември-м. декември; № 0000000403/04.01.2021г. за м. януари 2021-м. февруари 2021г.

Към фактурите са приложени платежни нареждания за сумата за паркинг.

Видно от фактура № ********** от 14.10.2015г. и фактура № 1000004613 от 16.10.2015г. с получател ФИРМА и приложени фискални бонове, са закупени автомобилни гуми за процесните две МПС.

От фактури № 0122153323/03.05.2016г. от 03.05.2016г. и фактури № 0122153321/03.05.2016г. от 03.05.2016г., ведно с приложен фискален бон, ищецът е заплатил сума за 1-год. сервизно обслужване на процесните МПС.

В хода на делото е проведен разпит на свидетеля С.Д.К.-счетоводител на ФИРМА. От нейните показания се установява, че закупуването на двата автомобила е осчетоводено от ищеца, като е имало издадена фактура. Големият талон и ключовете били предадени на ищеца, но договотър не се сключил поради липса на нотариална заверка. Сочи, че след 2015 г. автмомобилите се ползват от ищеца, за което не е имало възражения от ответника.

Свидетелста, че всички разходи, всяка година за винетка, данък, застраховка, ремонти и за текущото им обслужване са заплащани от ищеца.

Проведен е разпит и на свидетеля П.Т.Н.-управител на дружество, стопанисващо паркинг в центъра на гр. София. От неговите показания се установява, че от 2015 г. ищецът е ползвал при него паркоместа за бусове с кърджалийска регистрация.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 80, ал.1 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е осъществявал непрекъснато, необезпокоявано и явно фактическо 3 владение върху процесните автомобили за периода от 15.06.2015г. до датата на исковата молба, като е имал намерение да ги свои.

Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В чл. 68 ЗС е посочено, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Съобразно чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху движима вещ се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. За да се признае обаче на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на една изцяло чужда вещ, чл. 80, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период от 5 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Съобразно чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 80, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, искането за признаване едно лице като собственик поради изтекла придобивна давност на конкретна вещ може да бъде уважено.

По делото не се спори, че между страните не е сключен окончателен договор за покупко-продажба на процесните автомобили. Съгласно чл. 144, ал.2 от ЗДвП, за да бъде валиден такъв договор се изисква нотариална заверка на подписите, която в случая липсва.

По този начин, приложеният по делото договор от 15.06.2015г. има характер на предварителен договор. Макар и да не е наименован като такъв, същият съдържа всички съществени елементи на договора за покупко-продажба. Това се потвърждава и от предвиденото в чл. 9 от договова, а именно че при неявяване на продавача в уговорения срок в кантората на нотариус, купувачът може да иска обявяването на договора за окончателен.

Според чл. 6 от договора продавачът предава на купувача владението върху гореописаните автомобили в деня на подписване на настоящия договор, което се удостоверява с подписване на настоящия договор от страните. Съдът намира, че ищецът е получил фактическата власт върху процесните автомобили на 15.06.2015г. Упражняването на фактическа власт се потвърждава и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – К. и Н.. Св. К. посочва, че ФИРМА ползва автомобилите от 2015г., като според св. Н. дружеството ползва паркоместа за паркирането им. Макар да не посочва какви точно бусове паркира, освен обстоятелството, че са с кърджалийска регистрация, за съда няма основание да счита, че става въпрос за различни бусове, а не процесните. Това се 4 потвърждава и от приложените фактури за платени паркоместа на управляваното от св. Н. дружество. Предвид изложеното, може да се заключи, че от 15.06.2015г. ищецът упражнява фактическа власт върху процесните автомобили, като не са ангажирани доказателства тази фактическа власт да е прекъсната.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, в правната доктрина и съдебната практика се приема, че предварителният договор за покупко-продажба , който не прехвърля вещни права, е основание за упражняване на давностно владение от страна на купувача от деня на сключването му. Упражняването на фактическа власт върху чужд имот, при това при съществуваща облигационно-правна връзка със собственика, не изключва наличието на намерение за своене. /Решение № 520 от 05.08.2010 г. по гр. д. № 1070/2009 г., I г. о., ГК;

Решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 2978/2019 г., II г. о., ГК/. Безспорно е, а и от приложените фактура, платежно нареждане, извлечение по сметка, протокол във връзка с договора, се установява, че купувачът е платил пълната цена за придобиването на автомобилите.