Решение № 15108 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15108 гр. С. 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110155715 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу К. К. Х. и М. Х. Х. установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия, мораторна лихва и сума за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр. С. ж. к. „Я.“, *, аб. № 27992, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 30310/2025 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както следва: от К. К. Х. – 5/6, а именно сумата 2426,83 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2022 г. –04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане, 328,27 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 16.05.2025 г., 42,89 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане и 10,28 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 16.05.2025 г.; от М. Х. Х. – 1/6, а именно сумата 485,37 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2022 г. –04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане, 65,65 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 16.05.2025 г., 8,58 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане и 2,06 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 16.05.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явяват и клиенти на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 1

10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. К. Х., с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Сочи, че няма качеството „клиент“ по силата на ЗЕ, доколкото не ползва имота. Излага, че не е ползвал услугата по предоставяне на топлинна енергия.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот ищецът е представил следните документи: С Нотариален акт № 28 от 15.01.1969 г. Х. Х. Х. е придобил собствеността върху недвижим имот в гр. С. ж. к. „*“, *. С Нотариален акт № 22 от 15.10.1986 г. К*Х. Х.а дарява на майка си РК. Х.а 1/6 ид. част от недвижим имот в гр. С. ж. к. „*“, *. С Нотариален акт № * от 15.10.1986 г. и. Х.в Х. дарява на майка си Р.К.Х. 1/6 ид. част от недвижим имот в гр. С. ж. к. „*“, *. С Нотариален акт № * от 19.02.1991 г. РК. Х.а дарява на дъщеря си К*Х. Х 5/6 ид части от недвижим имот в гр. С. ж. к. „*“, *. От удостоверение за наследници на и. Х.в Х., починал на 17.03.2006 г., е видно, че негов наследник е **.. От удостоверение за наследници на Р.К Х, починала на 17.12.2008 г., е видно, че същата е оставила за свои наследници М. Х. Х., м.и. Х. и К. К. Х.. От удостоверение за наследници на К. Х. Х.починала на 07.08.2022 г., е видно, че неин наследник е К. К. Х.. В писмо на . район „* е посочено, че от 22.01.1992 г. ж. к. „*“ е преименуван на ж. к. „Я.“.

С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответника К. К.

Х. като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на 5/6 ид. части от обект с абонатен № 27992 за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане, доколкото последната се е разпоредила с него след това.

Съдът счита, че от представените по делото доказателства не се установява ответницата М. Х. Х. да е придобила по наследство на 1/6 ид. част от процесния недвижим 2 имот, доколкото не се установява нейният наследодател РК.Х да е придобила повече от прехвърляните 5/6 ид. части, доколкото няма данни каква е била връзката между Х. Х. Х. и РК. Х.а, нито на какво основание последната е придобила още 3/6 ид. части от процесния недвижим имот, доколкото на 15.10.1986 г. е получила като дарение 2/6 ид. части от него.

Поради това предявените срещу нея искове подлежат на отхвърляне.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. Вещото лице е изчислило общо дължима сума за процесния период в размер на 2891,33 лева. Сумата за дялово разпределение е в размер на 51,26 лева. Според изравнителните сметки и главния отчет в процесния имот има 2 броя радиатори с ИРРО и 1 брой лира без ИРРО, за които се начислява служебна ТЕ по МСРС, защото или няма достъп, или няма показания на уредите. ТЕ за БГВ се начислява служебно за 1 брой лице поради липса на водомер за топла вода в имота, а и поради липсата на достъп за 2022 г./2023 г.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Поради изложеното съдът намира претенциите за заплащане на главница за топлинна 3 енергия и сума за дялово разпределение по отношение на ответника К. К. Х. за основателни за 5/6 ид. части от размерите, посочени в експертизата, а именно 1231,92 евро (2409,44 лева) за главница за топлинна енергия и 21,84 евро (42,71 лева) за сума за дялово разпределение.

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск срещу ответника К. К. Х. в следния размер, определен на основание чл. 162 ГПК: 166,64 евро (325,92 лева).

Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, която се дължи от ответника К. К. Х., е в размер на 5,23 евро (10,23 лева).

С оглед изхода на спора право на разноски имат всички страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в общ размер на 263,87 евро от общо направени разноски в размер на 68,92 евро – държавни такси в исковото и заповедното производства, 220 евро – депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро. Ответниците имат право на разноски на основание чл. 78, ал.

3 ГПК съразмерно отхвърлената част от предявените искове, но същите не са претендирали такива.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу К. К. Х., ЕГН **********, по реда на чл. 422 ГПК искове, че К. К. Х. дължи на „*” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1231,92 евро (2409,44 лева), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане, 166,64 евро (325,92 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 16.05.2025 г., 21,84 евро (42,71 лева) – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане и 5,23 евро (10,23 лева) – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 16.05.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 1231,92 евро (2409,44 лева) до пълния претендиран размер от 2426,83 лева, над сумата от 166,64 евро (325,92 лева) до пълния претендиран размер от 328,27 лева, над сумата 21,84 евро (42,71 лева) до пълния претендиран размер от 42,89 лева и над сумата 5,23 евро (10,23 лева) до 4 пълния претендиран размер от 10,28 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу М. Х. Х., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия, мораторна лихва и сума за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр. С. „Я.“, *, аб. № 27992, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 30310/2025 г. на СРС, 82 състав, а именно сумата 485,37 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2022 г. –04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане, 65,65 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 16.05.2025 г., 8,58 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане и 2,06 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 16.05.2025 г.