Решение № 60 от 05.07.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Донка Ив. Паралеева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20211860100042 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по предявен от Д. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр.П., ул.

„*************“ №16 срещу Национална Агенция по Приходите, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*************“ №52, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради изтекла погасителна давност претендираните от ответника суми в общ размер на 544.89 лв., от които -120 лв. по издаден на 14.05.2015г. изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ към Министерството на правосъдието, 150 лв. разноски по изпълнително дело, 165.53 лв. разноски по изпълнително дело и 109.36 лв. публични задължения, които вземания са предмет на принудително събиране по изпълнително дело № *************** по описа на ЧСИ-С.Л., рег. № *** в КЧСИ, района на действие- СОС.

Впоследствие искът е насочен и към титуляра на вземането по изпълнителния лист, на основание на който е образувано изпълнително дело № *************** по описа на ЧСИ-С.Л. – Националното бюро за правна помощ /НБПП/, което е въведено като втори ответник в процеса.

Ищецът претендира и разноски.

В исковата молба ищецът сочи, че срещу него е образувано изпълнително дело № *************** по описа на ЧСИ С.Л., рег. №*** в КЧСИ, с район на действие СОС, по молба на взискателя НАП- гр.С. и въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.05.2015г., 1 издаден от РС-П. на основание Определение № ***/04.05.2015г. по НОХД №*** по описа за 2013г. на РС-П.. Сочи още, че получил покана за доброволно изпълнение, изпратена до работодателя му, според която задължението по изпълнителното дело възлизало на 544.89 лв., от които 120.00 лв. по изп.основание, 315.53 лв. разноски и такси по изп.дело и 109.36 лв. публични задължения към НАП. Ищецът твърди в исковата молба, че не дължи изпълнение на задължението по образуваното изпълнително дело № *************** по описа на ЧСИ С.Л., като вземанията, за които е образувано изпълнителното дело, са погасени с изтичане на 5-годишна давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист- 14.05.2015 г. до образуване на изпълнителното дело- 07.10.***** г. е изтекъл срок подълъг от 5 години, в който срок ответниците са бездействали и не са предприели съответни действия за принудително събиране на взманията по издадения изпълнителен лист. Сочи се, че вземането е погасено по давност и не подлежи на принудително събиране, като в конкретния случай давностният срок е изтекъл на 14.05.*****г. – преди образуване на изп.дело. Предвид факта, че давността не се прилага служебно и за длъжника не съществува възможност да се позове на нея в изпълнителното производство, то налице бил правен интерес от предявяване на иска по чл.439, ал.1 ГПК.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Национална Агенция за Приходите /НАП/, с който е застъпено становище за недопустимост на иска поради липса на процесуална легитимация на ответника, доколкото той осъществявал единствено функция по събиране на частни държавни вземания на НБПП, което е носител на материалното право. Счита, че съдебният акт би засегнал с правните си последици и НАП, доколкото ще засегне съществуването и дължимостта на събирано от нея вземане. Посочено е, че с молба изх. № ******/*********г.НАП е инициирал действия по принудително събиране на вземанията в качеството на взискател, като е образувал изп.дело №*****/*****г. по описа на ЧСИ С.Л., за сумата от 120.00 лв. – разноски за възнаграждение за служебен защитник, присъдено с определение №*** от 04.05.2015г. Сочи се, че определеното възнаграждение е било заплатено от НБПП и представлява реално направени разноски, които осъденият следва да заплати по силата на чл.189, ал.3 НПК. За тази сума бил издаден изпълнителния лист от 14.05.2015г. по НОХД №***/2013г. по описа на РС-П..

НАП счита, че е страна в изпълнителното производство в качеството на взискател по силата на законови разпоредби, които и дават правомощие да събира по принудителен ред частните държавни вземания, а не като носител на самото вземане, в каквато насока се цитира съдебна практика. Посочено е в отговора още, че съгласно нормите на гражданското законодателство погасеното по давност задължение е дължимо, продължава да съществува.

С изтичането на погасителната давност се погасявало не материалното право върху вземането, а само възможността кредиторът да търси вземането си по принудителен ред, но вземането продължавало да съществува и да е дължимо. Предвид изложеното, наведено е искане от НАП за оставяне без разглеждане на иска срещу нея като ответник като недопустим и за прекратяване на делото по отношение на НАП, което искане съдът е оставил без уважение с разпореждане от 22.02.2021г., доколкото макар в действителност 2

НАП да се явява процесуален субституент на институциите, чиито вземания събира, НАП е взискател по изпълнителното дело, а и част от събираните в изпълнителното дело суми са в полза на взискателя, поради което за ищеца съществува правен интерес да оспори изпълнението и да установи недължимост на принудително събираните суми както срещу НАП, така и срещу НБПП. В подадения от НАП отговор на исковата молба, в условията на евентуалност, е заявена молба за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, като съображения щели да бъдат изложени в хода по същество.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор и от втория ответник- Националното Бюро за Правна Помощ. В подадения от него отговор също е заявено становище за недопустимост на иска, но с обратна насока на становището на другия ответник, а именно: че искът е недопустим спрямо НБПП, тъй като правомощието за събиране на процесното вземане принадлежи на НАП, която може да прецени дали да предприеме действия за събиране на вземането по издадения срещу ищеца изпълнителен лист, а НБПП няма такова правомощие, поради което не би и могло да засегне патримониума на ищеца. Искът бил недопустим спрямо НБПП и за присъединените за събиране по изпълнителното дело публични вземания и за разноските по изпълнителното дело, които не са направени от НБПП и не се претендират от него. Ответникът НБПП застъпва становище и за неоснователност на иска. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД и поддържа, че вземането не е погасено по давност. Цитира се чл.116 ЗЗД, според който давността се прекъсва с предприемане на действия за принудителното изпълнение. Сочи се, че давността била спазена с образуване на изп.дело № *************** по описа на ЧСИ С.Л. и извършените по същото изпълнителни действия. Следвало да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.*****г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.*****г. до отмяната на извънредното положение спирали да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права, като с параграф 13 ПЗР от Закона за изменение на Закона за здравето било предвидено, че тези спрени срокове започват да текат една седмица след публикуването му в ДВ, т.е. след 21.05.20г. Следователно давностният срок за погасяване на вземането бил спрял, считано от 13.03.*****г. до 21.05.*****г., поради което давността се удължавала с периода, за който не е текла. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск и да присъди на НБПП сторените по делото разноски.

Ищецът Д. К. К. не се явява в проведеното пред съда открито съдебно заседание и не ангажира допълнително становище.

В съдебно заседание ответникът Национална агенция за приходите не изпраща представител, но с депозирана преди съдебното заседание молба заявява, че искът срещу него се явява недопустим и моли съда да постанови съдебно решение, с което да остави иска срещу НАП без разглеждане като недопустим и да се прекрати производството спрямо агенцията. Сочи се, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка, за която 3 съда следи служебно, като в случая са настъпили обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на настоящия иск, а именно- прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело №*****/*****г. по описа на ЧСИ С.Л. по молба на взискателя НАП, което следва да се съобрази служебно при условията на чл.235, ал.3 ГПК.

Другият ответник- НБПП също не изпраща представител в проведеното съдебно заседание, но депозира писмена молба, с която моли искът да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Приложено е към настоящото дело цялото изпълнително дело №*************** по описа на ЧСИ С.Л. с рег. №***. От материалите в него се установява, че делото е образувано срещу Д. К. К. като длъжник по молба на Национална Агенция по приходите вх.

№******/*******г., подадена чрез началника на отдел „Частни държавни вземания“, с посочено правно основание чл.426 ГПК, за задължение в размер на 120 лв.- разноски за възнаграждение на служебен защитник, за което е издаден изпълнителен лист от 14.05.2015г. по НОХД №***/2013г. по описа на РС-П.. Посочено е в молбата, че съгласно чл.27б от Закона за правната помощ (ЗПП) във вр. чл.3, ал.7, т.8 от Закона за националната Агенция за приходите (ЗНАП) задължението представлява частно държавно вземане и се събира от НАП, а на основание чл.163, ал.2 ДОПК редът за неговото събиране е по ГПК.

По изпълнителното дело фигурира и изпълнителният лист, станал основание за завеждането му, а именно: Изпълнителен лист, издаден на 14.05.2015г. от Районен съд-П., с който се осъжда Д. К. К., с ЕГН: ********** от гр.П. да заплати на Националното бюро за правна помощ при Министерство на правосъдието гр.С. сумата от 120 лв. разноски за предоставена правна помощ по НОХД №*** по описа на РС-П. за 2013г.

След образуване на изпълнителното дело, видно от материалите в неговите корици, ЧСИ С.Л. е направил справки за имуществото, банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника Д. К. К., след което на 29.10.*****г. е наложил запор върху всички сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, а на 29.12.*****г. е наложил и запор върху несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодателя „**************“ ООД. Съдебният изпълнител е поискал от взискателя НАП и удостоверение за публичните задължения на длъжника и в отговор е получил такова удостоверение, от което е видно, че публичните задължения на длъжника са били в размер на 109.36 лв., за които Държавата е присъединен взискател по право съобразно чл.458 ГПК.

Видно от Поканата за доброволно изпълнение изх. №********/*******г. на ЧСИ С.Л., 4 с нея лицето е поканено в 2-седмичен срок доброволно да изпълни задължението, описано в поканата, а именно: задължение в размер на 544.89 лв., от които 120.00 лв. присъдени разноски за служебен зашитник; 150 лв. разноски по изпълнително дело за юрисконсултско възнаграждение; 165.53 лв. общо такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 109.36 лв., дължими към 12.01.2021г. в полза на Държавата, за които последната е присъединен взискател. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът бива уведомяван и че на 25.02.2021г. е насрочен опис, оценка и изземване на движимите му вещи, ако не се инициира плащане до тази дата.

Впоследствие длъжникът е депозирал молба вх. № *******/**********г. до ЧСИ С.Л., с която е поискал спиране на изпълнителното производство на основание издадената в рамките на настоящото гражданско дело обезпечителна заповед, която молба е уважена и с разпореждане от същата дата – 27.01.2021г. изпълнението е спряно, за което съдебният изпълнител е уведомил работодателя и НАП.