Решение № 421 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002100559 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Евро Енерджи Болкан“ ООД срещу решение № 1251 от 31.10.2023 г. по в. гр. д. № 1362/2023 г. на Варненския окръжен съд.

Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е уважил предявения срещу него иск по чл.90 ЗКИР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – договор по чл.193, ал.1 ЗУТ за безвъзмездно учредяване в негова полза на сервитут – право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, който сервитут тежи върху имота на ищеца „Добрев Енерджи“ ЕООД. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си.

Ответникът в производството „Добрев Енерджи“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. Освен тезата, че в случая следва да намери приложение чл.64 ЗЕ, а не чл.193 ЗУТ, ответникът развива и допълнителни съображения, че процесният договор по чл.193 ЗУТ, от който черпи права жалбоподателят, е нищожен поради липса на форма, тъй като според писмото на нотариус Ж. Р. през 2019 г. тя не е удостоверявала подписи или други действия, касаещи договор за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и че в архива й не е открит Акт № 79, т.IV, вх. рег. № 1076/27.06.2019 г. на СВ-Елхово.

С определение № 5923 от 18.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно 1 обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за преценка правилността на извода на съда, че в процесния случай не са спазени изискванията за присъединяване на енергийното предприятие на жалбоподателя „Евро Енерджи Болкан“ ООД към енергийната система на страната посредством електропровод, преминаващ през имота на ответника по касация „Добрев Енерджи“ ЕООД, при наличието на договор по чл.193 ЗУТ между собствениците на господстващия и служещия имот. Прието е, че при произнасянето по същество следва да се прецени съотношението между чл.193 ЗУТ и чл.64 ЗЕ от гледна точка на това в чия полза се учредяват двата вида сервитути и дали изискването на чл.64 ЗЕ се прилага при изграждане на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 260032 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 11688/2020 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по предявения от „Добрев Енерджи“ ЕООД срещу „Евро Енерджи Болкан“ ООД иск по чл.90, ал.1, пр.3, вр. чл.88 ЗКИР, че в Служба по вписванията при Районен съдЕлхово е вписано несъществуващо обстоятелство – договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г. с вх. рег. № 1016, акт № 79, том IV, и с което е било отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти – ищецът „Добрев Енерджи“ ЕООД е собственик на ПИ 026100 по КВС на [населено място], [община], а ответникът „Евро Енерджи Болкан“ ООД е собственик на ПИ [№]. Двата имота са предназначени за производство на ел.енергия, като за имота на ответника има разрешение за ползване от 22.05.2012 г. на фотоволтаична електроцентрала. На 27.06.2019 г. в Служба по вписванията при Елховския районен съд е вписан договор с нотариална заверка на подписите № 2011/18.03.2009 г. за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Сервитутът е учреден в полза на имота на ответника „Евро Енерджи Болкан“ ООД и тежи върху имота на ищеца „Добрев Енерджи“ ЕООД.

Прието е, че според съдебно-техническата експертиза при учредяване на процесния сервитут не е проведена процедурата, предвидена в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Проведена е процедура в съответствие с изискванията на ЗУТ, без да е съобразена с изискванията на ЗЕ. Има и издадена заповед № РД 342/03.06.2009 г. на кмета на [община], с която се учредява право да се прокара електропровод съобразно одобрения ПУП /парцеларен план/.

Тази заповед е издадена на основание чл.193 ЗУТ. Изграденият електропровод се явява част от електроенергийната система на страната, свързана с производството и преноса на електрическа енергия, и представлява част от техническата инфраструктура. Самият поземлен имот, за който се учредява процесният сервитут, е с начин на трайно ползване производство на ел. енергия. Изграденият електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ.

2

Вещото лице е констатирало, че в конкретния случай няма еднократно изплатено обезщетение, а е посочен договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура.

От правна страна въззивният съд се е позовал на отделни алинеи на чл.64 ЗЕ и практика на ВКС по прилагането им. Посочил е, че съгласно чл.64, ал.1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути; че съгласно чл.64, ал.2 ЗЕ сервитут е правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие; че сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот –чл.64, ал.4 ЗЕ; че по аргумент на противното от чл.67, ал.2 ЗЕ когато сервитутът засяга имоти, които не са публична собственост, той възниква след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл.64, ал.6 ЗЕ. Въззивният съд се е позовал и на определение № 2 от 02.01.2021 г. по гр. дело № 3541/2020 година на ВКС, съгласно което сервитутите по чл.64, ал.2 ЗЕ се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, а отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл.64, ал.2 ЗЕ и прокарването им се извършва по реда на чл.193 ЗУТ, доколкото съгласно § 5, т.31 ДР на ЗУТ техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването. Отклонението, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител, се прокарва при вече съществуващ линеен обект, т. е. при вече изградена техническа инфраструктура в съответното населено място и при спазване на реда, предвидени в НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Поради това, когато за присъединяването на потребител към вече съществуваща обща мрежа за електроснабдяване е необходимо прокарване на отклонение в частен интерес, е допустимо правото на прокарване на отклонението през чужд имот да се учредява доброволно, т. е. при постигане на съгласие между енергопреносното/електроразпределителното дружество и собственика на имота.

Прието е, че в случая е неприложима нормата на чл.193 ЗУТ, тъй като не са налице предвидените от закона изисквания за това. В случая ЗЕ се явява специален и е било необходимо да се стъпи на разпоредбата на чл.64 ЗЕ, за да възникне сервитутното право.

3

Съдът се е позовал на експертизата по делото, съгласно която за процесния енергиен обект не е проведена предвидената в Закона за енергетиката процедура, а неправилно е проведена такава по ЗУТ. Изграденият електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ. Отсъства и дължимото еднократно изплатено обезщетение, а е посочен договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура. Макар и според въззивния съд това заключение да съдържа в себе си повече правни изводи, то дава основание да се приемат фактическите констатации в него – липсата на процедура за изготвяне на ПУП и липсата на еднократно обезщетение.

Решението е неправилно – чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че процесният електропровод служи да пренесе електрическата енергия, генерираната от соларната електроцентрала на ответника, до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ.

Фактическата констатация за предназначението на електропровода е правилна, но изведеният от нея правен извод е очевидно неправилен.

Действащата към настоящия момент правна уредба на сервитутите, свързани с енергийни обекти, се съдържа в два закона – Закон за енергетиката и Закон за устройство на територията, както и в подзаконови нормативни актове, като чл. 64 ЗЕ се съдържа в специален закон, който урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение, съхранение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Общата дефиниция на понятието „техническа инфраструктура“ е дадена в § 5, т. 31 ДР на ЗУТ – „техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Електропроводите съгласно § 1, т. 21 ДР на ЗЕ са въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни мрежи на електроснабдяването“ по смисъла на Закона за устройство на територията. В този смисъл електропроводите, като част от електропреносната мрежа (§1, т. 20 ДР на ЗЕ) и от електроразпределителната мрежа (§ 1, т.

22 ДР на ЗЕ), са част от техническата инфраструктура, по отношение на която приложение намират както разпоредбите на ЗЕ, така и разпоредбите на ЗУТ. Обекти на техническата инфраструктура са и енергийните обекти (§1, т. 23 ДР на ЗЕ), като в законодателството се провежда разграничение и на различните видове мрежи, сред които и т.нар. „спомагателни“.

По отношение на електропроводите също е налице диференциация, като е предвидено 4 съществуването включително и на „директен електропровод“, „междусистемен електропровод“.

Дефиницията на понятието „сервитутна ивица“ се съдържа в §5, т. 33 ДР на ЗУТ, съгласно която „сервитутна ивица“ е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. Законът не ограничава възможността сервитутните ивици да се ситуират само върху урегулирани поземлени имоти, т.е. върху имоти, които са урегулирани с подробен устройствен план и не поставя подобно изискване при учредяване на сервитут по реда на чл. 193, според която правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. „Общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ съгласно § 5, т. 32 ДР на ЗУТ са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. Въпросът е дали в приложното поле на чл. 193 ЗУТ попада и хипотезата на учредяване на сервитут за изграждане на отклонение, необходимо за свързването на енергиен обект, т.е. обект, който произвежда електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, част от който са и съответните спомагателни мрежи и съоръжения, когато енергийният обект се намира в неурегулирана територия по смисъла на §5, т. 3 ДР на ЗУТ, доколкото съгласно чл. 64, ал. 4 ЗЕ сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти. Липсата на подробен устройствен план за съответната територия би възпрепятствало самата възможност за присъединяване на съответния енергиен обект, изграден в съответствие с действащото законодателство и притежаващ необходимия лиценз, към електропреносната мрежа на страната.