Решение № 5137 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5137 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100505515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №4808 от 20.03.2025г., постановено по гр.дело №66374/2024г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 срещу Д. Н. Д.- В., ЕГН:********** искове по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 371,04 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 02.08.2024г. и за сумата от 7,45 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.02.2022г. до 02.08.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.08.2024г. по ч.гр.дело №48271/2024г. по описа на СРС, 33 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника 400 лева разноски в исковото производство и 57,20 лева разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Жалбоподателят твърди, че съгласно общите уславия от 2016г., влезли в сила на 11.07.2016г. клиентът изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите за потребената топлинна енергия, поради което ответникът дължи претендираната мораторна лихва. Твърди също така, че се дължи обезщетение за забава и относно таксата за дялово разпределение, тъй като е включена в общата фактура.

1

Претендира отмяна на решението в обжалваната от него част и уважаване на исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Ответникът е подал в срок отговор на въззивната жалба на ищеца,с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че спрямо общата фактура по чл.32, ал. 3 от Общите условия на ищеца- жалбоподател, за отоплителен сезон 2021г.- 2022г., издадена през месец юли 2022г., както и за отоплителен сезон 2022г.- 2023г., издадена през месец юли 2023г., разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ 45- дневен срок за плащане- общите фактури били издадени на 31.07.2022г., съответно на 31.07.2023г., а 45-дневният срок изтекъл на 15.06.2022г., съответно на 15.06.2023г. Ето защо според въззиваемия ответник и при липса на възможност да се приложи уговореното в ОУ, предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, а такава ищецът не отправил. По отношение на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение твърди недължимост поради липса на такава уговорка в ОУ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и 2 изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Клиентите имат право да правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4 на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответницата принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. В случая между страните не се спори, че ответницата не е заплатила задължението си за цената на доставената в имота му топлинна енергия през процесния период, а ищецът претендира обезщетение именно за период от датите на изтичане на 45-дневния срок от издаване на общите фактури /15.09.2022г. и 15.09.2023г./.

Следва да се отбележи, че посочените в отговора на въззивната жалба решения на СГС са постановени от един и същи съдебен състав в сравнително кратък период от време и представляват изолирана практика, която не се споделят както от настоящия състав, така и от всички останали въззивни състави.

Предвид изложеното претенцията и съответно- въззивната жалба на ищеца в частта относно сумата от 371,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 02.08.2024г., се явява основателна. Обжалваното решение в частта с която тази претенция е отхвърлена следва да се отмени като неправилно, а предявеният иск- да се уважи изцяло.

В останалата си част въззивната жалба на ищеца е неоснователна. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение на задължението за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил 3 поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че релевираната претенция за сумата от 7,45 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.02.2022г. до 02.08.2024г., се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както е сторил в обжалваното решение и първостепенният съд. Поради това в тази част обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.

По разноските:

При този изход на спора обжалваното решение подлежи на отмяна и в частта, с която на ответника са присъдени разноски за заповедното производство над сумата от 1,13 лева /0,56 евроцента/ и разноски за исковото производство над сумата от 7,87 лева /4,02 евро/. За въззивното производство ответникът има право на разноски в размер на 7,87 лева /4,02 евро/. На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 14,67 лева /7,50 евро/ за заповедното производство, 188,64 лева /96,45 евро/ за първоинстанционното исково производство и 245,08 лева /125,31 евро/ за въззивната инстанция, включително възнаграждение за защита от юрисконсулт, или общо 448,39 лева /229,26 евро/.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4808 от 20.03.2025г., постановено по гр.дело №66374/2024г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 срещу Д. Н. Д.- В., ЕГН:********** иск по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 371,04 леваобезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 02.08.2024г., както и в частите с които „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 е осъдено да заплати на Д. Н. Д.- В., ЕГН:********** разноски за заповедното производство над сумата от 1,13 лева /0,56 евроцента/ и разноски за исковото производство над сумата от 7,87 лева /4,02 евро/, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, че Д. Н. Д.- В., ЕГН:********** дължи на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 сумата от 371,04 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 02.08.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.08.2024г. по ч.гр.дело №48271/2024г. по описа на СРС, 33 състав.

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №4808 от 20.03.2025г., постановено

№66374/2024г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в в останалата обжалвана част. по гр.дело

ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 да заплати на Д. Н. Д.- В., ЕГН:********** сумата от 7,87 лева /4,02 евро/- разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Н. Д.- В., ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:831609046 общо 448,39 лева /229,26 евро/- разноски за заповедното, първоинстанционното исково и за въззивното производство.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца„Директ“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5