Определение № 482 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. София, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500385 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.2, предл.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника П. И. Б. против определение № 19437 от 02.12.2024 г. на СГС, II-A въззивен състав, постановено по гр.д. № 3378/2024 г., с което съдът е прекратил въззивното производство.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че задълженията му към „Топлофикация София“-ЕАД били платени преди заседанието на съда на 17.03.2023г., респ. пълномощникът му закъснял за съдебното заседание и не могъл да представи доказателствата за плащане, но представителят на ищцовото дружество бил длъжен да информира съда за извършеното пълно плащане на 09.01.2023г.

Твърди, че делото е с отпаднал предмет и следва да бъде прекратено или решено в негова полза.

Редовно уведомена, насрещната страна – ищецът „Топлофикация София“-ЕАД е оспорил частната жалба като неоснователна. Счита, че не са представени доказателства за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Твърди, че при липса на надлежни твърдения за някоя от хипотезите по чл.303,ал.1 ГПК, молбата за отмяна на неприсъствено решение е недопустима, като се позовава на ТР №7/2014г- на ОСГТК на ВКС. Моли за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, девети състав, като съобрази оплакванията в жалбата във връзка с данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

На първо място, въззивният съд е длъжен да отбележи, че съгласно разясненията, дадени с ТР №6/2017 от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Следователно, независимо от оплакванията в частната жалба, съдът е длъжен да провери изцяло законосъобразността на обжалваното определение.

Видно от данните по делото, с Решение №4318 от 21.03.2023г. СРС е уважил предявения от „Топлофикация София“-ЕАД срещу П. И. Б. иск по чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 и сл. от ЗЕ, както и този по чл.86 ЗЗД. Съдът е постановил неприсъствено решение на основание чл.239,ал.1, във вр. с чл.238,ал.1 ГПК като е преценил, че са налице предпоставките за това.

Срещу решението в срок е депозирана от ответника Б. въззивна жалба до СГС. С определение от 02.02.2024г. СГС е прекратил въззивното производство и е върнал делото на СРС за отстраняване на нередовностите на жалбата, а именно – да уточни дали подава въззивна жалба или молба за отмяна на неприсъствено решение по чл.240,ал.1 ГПК, като следва да посочи и обоснове конкретни основания за това.

След дадените указания, ответникът е подал молба от 29.02.2024г., по повод на която е образувано в.гр.д.3378/2024г. В нея е уточнил, че искането му е за отмяна на първоинстанционното решение с оглед на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са му били известни при решаването му. Жалбоподателят е поискал съда в рамките на своята компетентност да реши как да разгледа жалбата му по същество. Твърди, че задълженията му към „Топлофикация София“-ЕАД са заплатени изцяло, като представя доказателства във връзка с това твърдение..

Жалбоподателят заявява, че плащането е извършено преди проведеното о.с.з.,в което делото е прието за решаване. На това заседание не успял да присъства, както и упълномощения от него адвокат.

С обжалваното определение № 19437 от 02.12.2024г. СГС е прекратил въззивното производство приемайки, че подадената въззивна жалба и молбата от 29.02.2024г. не могат да се квалифицират като въззивна жалба, тъй като са насочени срещу неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване.

От друга страна е приел, че в молбата не са изложени фактически твърдения, които да бъдат подведени под нормата на чл.240, ал.1 ГПК или чл.240, ал.2 ГПК, поради което жалбата не можела да бъде разгледана по този ред.

2

Според съда, основанията по чл.240,ал.1 и 2 ГПК са идентични на тези по чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК и е приложимо ТР №7/2014 на ОСГТК на ВКС. Затова, след като не се сочи наличието на някое от основанията по чл.240, ал.1 ГПК, е приел жалбата за недопустима и е прекратил производството.

САС намира определението за правилно и съобразено със закона.

Видно е, че подадената от ответника молба, наименована „въззивна жалба“, предвид твърденията и в уточнителната молба, следва да се приеме като молба за отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 ГПК.

Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:

1/ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;

2/невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;

3/невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Видно от подадената въззивна жалба и уточнението й с молба от 29.02.2024г., жалбоподателят П. Б. не прави никакви фактически твърдения, които да могат да бъдат подведени под някое от изброените основания, водещи до отмяна на неприсъственото решение. Единственото твърдение е, че нито той, нито упълномощеният от него адвокат /за който факт липсват каквито и да е доказателства /, са успели да присъстват в съдебното заседание. В първоначалната жалба е заявил, че пълномощникът му е закъснял за заседанието. Някакви причини – особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее, не се сочат.

Следователно молбата за отмяна на неприсъствено решение, след като не съдържа конкретни надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по см. на чл.240,ал.1 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по делото.

Като е прекратил въззивното производство, СГС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 19437 от 02.12.2024 г. на СГС, II3 A въззивен състав, постановено по гр.д. № 3378/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4