Определение № 750 от 06.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. София, 06.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20228002902544 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД срещу решение № 426 от 21.06.2022г. по в.т.д.№ 316/2022г. на Апелативен съд София, 15 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1642/2020г. на СГС, ІV-13 състав. С последното е отхвърлен предявеният срещу „Застрахователно дружество Армеец“АД иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.първо КЗ-отм. за възстановяване на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забава, по имуществена застраховка „каско“ на товарно ремарке „Крьоне“, рег.№ Н 7154 ЕЕ за вреди по ремаркето, причинени при пътно транспортно произшествие от 18.10.2015г. от застрахования по ЗЗГОА в ответното застрахователно дружество водач на лек автомобил „Волво“, рег.№ СА 0005 АМ Д.И.К, вследствие на настъпила внезапна сърдечна смърт на последния.

Касаторът споделя извода на САС, че застрахованият по ЗЗГОА при ответното дружество водач Кукуванов няма вина за възникването на процесното пътно произшествие, тъй като същият е починал по време на движение и загубата на управление над л.а. „Волво“ се дължи на това обстоятелство. Счита обаче, че неправилно съдът е акцентирал на отсъствието на виновно поведение на този водач без да съобрази 1 обстоятелството, че са причинени вреди, свързани с използването на моторно превозно средство, които съгласно чл.267 КЗ-отм. подлежат на репариране доколкото загубата на контрол над лекия автомобил е единствената причина за пътната злополука. Възразява срещу необсъждането от САС на хипотезите на чл.49 и чл.50 ЗЗД и акцентира, че ЗЗГОА покрива и несанкционните задължения (обективната отговорност) за обезвреда на възложителя по чл.49 ЗЗД и на собственика или лицето, под чийто надзор се намира вещта (чл.50 ЗЗД). Посочва се, че дори водачът на л.а. „Волво“ да не носи отговорност за причинените вреди, тъй като е налице случайно събитие, което изключва вината като елемент на деликтната отговорност, то при всички случаи вредите са причинени чрез приведения в движение автомобил. Позовава се на практика на ВКС във връзка с последните съображения. На трето място счита за приложима Директива 2009/103/ЕО като поддържа, че постигането на целите, които се поставят във връзка със ЗЗГО, би било застрашено ако се приеме, че в определени хипотези, при които не е установена вина на водача при осъществяване на ПТП, вкл. резултат на влошаване на неговото здравословно състояние, отговорността на застрахователя е изключена.

Касаторът счита, че при констатиране на подобно противоречие между европейското и националното право, съдът е длъжен в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост като остави без приложение евентуални разпоредби от вътрешното право, които му противоречат без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да се изиска или изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

Поддържа се, че покритието, което е било дадено чрез разпоредбата на чл.267 КЗ е разширено в действащия кодекс посредством разпоредбата на чл.493,ал.2,т.6 КЗ. Поддържа се искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяване уважаването на иска със законните последици.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

„Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл.213 във вр. с чл.267 КЗ-отм. в случаите, когато вредите са причинени поради непредвидимо и непредотвратимо влошаване на здравето на водача на мпс“ Касаторът се позовава на противоречие на 2 обжалваното решение с практиката, обективирана в решенията по т.д.№ 279/2011г. и по т.д.№ 708/2011г. двете на Първо т.о. на ВКС и решението по т.д.№ 335/2012г. на Второ т.о. на ВКС.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт с оглед: изложените от САС съображения за липса на виновно поведение на застрахования при ответника по ЗЗГО водач; относно необсъждане от САС на хипотезите на чл.49 и чл.50 ЗЗД; относно дадения от САС отговор на довода на касатора (въззивник), че покритието по чл.267 КЗ-отм. следва да се разглежда в по-широк смисъл предвид Директива 2009/103/ЕО.

В писмен отговор насрещната страна „ЗАД Армеец“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:

Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е приела за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите: относно настъпването на пътното произшествие; че между ищеца и собственика на увреденото имущество е сключена имуществена застраховка; че водачът на лекия автомобил е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество; че п о време на управление на МПС водачът на лекия автомобил е поучил инфаркт на миокарда, който е довел до моментална смърт; че ищцовото дружество е изплатило претендираната сума по заявка за отстраняване на причинени вреди в резултата на ПТП и ответникът е бил поканен да възстанови сумата.

Като спорен в производството е отделен въпросът дали водачът на лекия автомобил е имал вина за настъпване на произшествието и дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството, което отговаря по сключената застраховка „Гражданска отговорност".

За несъмнено е прието за установено въз основа на заключението на приетата автотехническа експертиза, че причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е навлизането на л. а. Волво в лентата за насрещно движение, където се е осъществил челният удар с товарния автомобил, при който е било увредено застрахованото по имуществената застраховка „автокаско“ при ищеца ремарке.

3

Позовавайки се на разпоредбите на чл. 257 и чл. 267 от КЗ - отм. въззивната инстанция е изложила правните съображения, че за да бъде уважен предявеният иск, квалифициран, предвид датата на настъпването на пътното произшествие по чл.213 КЗ-отм., е необходимо да е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка „ГОА" между ответника и водача на увреждащия автомобил.

Обосновано е, че от събраните доказателства не може да се направи извод за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, тъй като между страните е безспорно, че лицето е починало по време на движение на автомобила и загубата на управление се дължи на това обстоятелство, а последното изключва съзнателно поведение и субективно отношение на дееца към съответното действие. Формиран е краен извод за отсъствие на елемент от фактическия състав на чл.213 КЗ-отм. Не са обсъждани доводите на ищеца, че ответното застрахователно дружество по принцип отговаря както за вредите за лични и противоправни действия на водача на автомобила, така и за несанкционните задължения за обезвреда на възложителя по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 50 от ЗЗД . За неоснователно е счетено позоваването от ищеца на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" в смисъл, че застрахователят следва да отговоря и в случаите когато няма вина у водача на застрахования автомобил. Даден е отговор, основан на разпоредбата на чл. 3: всяка държава - членка при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия и с цел застрахователният договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави-членки.

Изведено е, че Директивата изрично предвижда като приложимо към правото на обезщетение националното право, поради което и противоречие с нея би било налице само ако от обхвата на застрахователното покритие са изключени определени хипотези, при които съгласно националното законодателство възниква деликтна отговорност на застрахованите лица, а настоящият случай не е такъв.

4

Искането за допускане на факултативния касационен контрол е неоснователно.

По отношение на първия въпрос не е налице въведеното от касатора допълнително основание - чл.280,ал.1,т.1,предложение последно ГПК. В нито един от цитираните актове на ВКС произнасянето не касае въпроса за присъждане на обезщетение за вреди в хипотеза, когато те са причинени поради непредвидимо и непредотвратимо влошаване на здравето на водача на МПС. В решението по т.д.№ 279/2011г. на Първо т.о. на ВКС е даден отговор, че с оглед разпоредбите на чл.257 ал.1 и чл.267 ал.1 КЗ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС (чл.45 и чл.49 ЗЗД ), но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер (чл.50 ЗЗД). Даденото по т.д.№ 708/2011г. на Първо т.о. на ВКС разрешение е, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност” включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица чл.46 ал.2, чл.49 и чл.50 ЗЗД. Възприет е изводът, че „г ражданска отговорност” за вреди, причинени на трети лица по време на движение и работа с МПС на основание чл.45 и чл.50 ЗЗД могат да носят както собствениците, така и техните водачи . В третото от цитираното от касатора решение по т.д.№ 335/2012г. на Второ т.о. на ВКС също е даден отговор на въпроса дали в обема на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на МПС - дали в него се включват и случаите, при които увреждането на трето лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на МПС по см.257 КЗ и чл.267 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД или той обхваща само случаите, при които е налице единствено деликт.

5

Произнасянето във въззивното решение е по друг материалноправен въпрос, поради което няма как да е в противоречие с цитираните актове на касационната инстанция, съгласно която предвид на гаранционно обезпечителния характер на отговорността на застрахователя същата се реализира за обезщетяване на вредите на пострадалите от настъпило застрахователно събитие лица в обема на отговорността за непозволено увреждане по чл.45-54 ЗЗД, поради което включва: виновната отговорност на делинквента по чл.45 ЗЗД; безвиновната отговорност на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД и на собственика или надзорника върху вещи по чл.50 ЗЗД; както и виновната отговорност на трети лица по чл.47 и чл.48 ЗЗД.

Изключването на отговорността на делинквента има за последица и освобождаване от отговорност на застрахователя при неизбежната отбрана по чл.46 ЗЗД, както и при изключване на личната отговорност на лицата по чл.47, ал.2 и по чл.48, ал.3 ЗЗД в случаите на невъзможност да предотвратят настъпването на вредите.

Следва да се има предвид, че във въпроса и при доводите си за очевидна неправилност, основани на произнасянето от въззивната инстанция по него, касаторът акцентира единствено на разпоредбата на чл.267 КЗ-отм, докато съществен аргумент на въззивната инстанция е основан на обекта на застраховане по ЗЗГОА - разпоредбата на чл.257 КЗ-отм. - именно гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица (собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание) за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.