Решение № 3062 от 27.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3062 гр. В. 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Мариана Д. Д.а като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20253110110312 по описа за 2025 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Предмет на производството по делото са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Д.

Г. К. ЕГН: **********, с адрес: гр. В. улица „П.Р. срещу ответницата М. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „Ч. обективно съединени осъдителни искове, както следва:

1 / с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 817.99 евро /превалутирани 1599,84 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно заплатени от банковата му карта с № ............... парични суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.09.2025г. до окончателното й изплащане;

2/ при условията на евентуалност с първия иск - с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 817.99 евро /превалутирани 1599,84 лв./, като получена без основание от ответницата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.09.2025г. до окончателното й изплащане;

3/ при условията на кумулативност с първия иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3451.22 евро /превалутирани 6750,00 лв./ като получена без основание от ответницата, чрез банкови преводи, извършени в нейна полза от банковата сметка на ищеца, а именно: на 23.10.2024 г. сумата от 1600 лева с основание: „ПРЕВОД“; на 18.11.2024 г. сумата от 1100 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 15.11.2024 г. сумата от 200 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 04.12.2024 г. сумата 200 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 09.12.2024 г. сумата от 200 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 08.01.2025 г. сумата от 1

1500 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 10.03.2025 г. сумата от 250 лева с основание „ПРЕВОД"; на 17.02.2025 г. сумата от 200 лева с основание „ПРЕВОД"; на 04.02.2025 г. сумата от 1500 лева с основание: ПРЕВОД“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли се за присъждане на сторените в производството разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се, че с ответницата М. Е. се познават от началото на септември 2024 г., а от края на месец октомври 2024 г. са започнали връзка, която е приключила на 11.04.2025 г.

Твърди се, че веднъж по време на връзката им се наложило ответницата Е. да заплати сума с кредитна карта на ищеца в сайта www.shein.com, която той й предоставил. Счита, че тогава ответницата е запаметила данните от кредитната му карта.

На 07.05.2025 г. му е излязло съобщение за потвърждение на мобилния телефон за плащане на сумата от 68 лева отново в горепосочения сайт. До онзи момент никога не му е излизало подобно съобщение. Тогава ищецът се усъмнил, че някой може да заплаща с неговата кредитна карта и решил да направи справка в интернет банкирането си. Установил, че са извършвани множество плащания с неговата кредитна карта, без негово позволение и съгласие, а именно: на 09.02.2025 г. за сумата от 83.56 лева; на 13.02.2025 г. за сумата от 63.94 лева; на 14.02.2025 г. за от 51.38 лева; на 30.03 от 42.54 лева; на 03.04 2025 г. за сумата от 55.79 дева; на 03.04.2025 г. за сумата сумата 42025 г. за сумата от 52.08 лева; на 05.04.2025 г. за сумата от 63.70 лева; на 05.04.2025 г. за сумата от 64.07 лева; на 06.04.2025 от 114.24 лева; на 06.04.2025г. за сумата от 62.47 лева; на 07.04.2025 от 57.58 лева; на 07.04.2025 г. за сумата от 59.65 лева; на от 87.02 лева; на 09.04.2025 г. за сумата от 66.22 дева; на от 23.28 лева; на 10.04.2025г. за сумата от 29.80 лева, на от 31.18 лева; на 10.04.2025 г. за сумата от 49.97 лева; на от 95.17 лева; на 11.04.2025 г. за сумата от 80.79 лева; на г. за 08.04.2025 г. за сумата г. за сумата сумата 10.04.2025 г. за сумата 10.04.2025 г. за сумата 10.04.2025 г. за сумата 18.04.2025 г. за сумата от 72.18 лева; на 27.02.2025 г. за сумата от 61.46 лева; на 08.03.2025 г. за сумата от 162.30 лева; на 08.03.2025 г. за сумата от 22.51 лева; на 24.04.2025 г. за сумата от 46.96 лева.

Сочи се, че ответницата М. С. Е. е извършила противоправни действия като е използвала данни от платежен инструмент, банкова карта с № ..................без съгласието на титуляра - ищец по настоящия иск. Това противоправно поведение от страна на ответницата е дало основание да се подаде жалба за това, че за периода от м. февруари 2025 г. до м. април 2025 г., използва данни от платежен инструмент банкова карта с № ..............без съгласие на титуляра Д. Г. К., ЕГН: ********** престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

Ищецът провел разговор с ответницата, тъй като само тя знаела данните от картата и тя му обещала, че ще възстанови горепосочените суми, но и до този момент същите не са възстановени.

Веднага след това, ищецът подал сигнал в Банка ДСК, които извършили проверка.

Отделно от това ищецът подал сигнал в РП – Варна за извършено престъпление от общ характер, за което е образувана пр. пр. № 13093/2025 г., по описа на РП – Варна.

Сочи се, че наред с горепосочените суми, ищецът е превел на ответницата М. Е., без основание по притежаваната от нея банкова сметка, а именно:

IBAN: BG.......... следните суми: на 23.10.2024 г. сумата от 1600 лева с основание:

„ПРЕВОД"; на 18.11.2024 г. сумата от 1100 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 15.11.2024 г. сумата от 200 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 04.12.2024 г. сумата 200 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 09.12.2024 г. сумата от 200 лева с основание: „ПРЕВОД“; на 2

08.01.2025 г. сумата от 1500 лева с основание: „ПРЕВОД"; на 10.03.2025 г. сумата от 250 лева с основание „ПРЕВОД"; на 17.02.2025 г. сумата от 200 лева с основание „ПРЕВОД“; на 04.02.2025 г. сумата от 1500 лева с основание: „ПРЕВОД“.

На 06.06.2025 г. ответницата М. Е. получила покана, изпратена чрез ЧСИ – Людмил Станев от ищеца, с която я кани да му върне горепосочените суми, но до този момент същата не е сторила това, което обуславя правния му интерес от завеждане на настоящия иск.

Предвид изложеното, ищецът сезира съда с искане за положително произнасяне по предявената искова претенция.

Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответницата М. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „Ч., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва, че ответницата се е запознала с ищеца по делото през м.септември 2024г. и че двамата са имали връзка от края на месец октомври 2024г. — до края на месец април 2025г.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 1599,84 лв. се излага, че по време на връзката на страните в периода от м.10.2024г. — края на м.04.2025г., ищецът е правил множество подаръци на ответницата, както паричен характер, така и в дрехи, стоки и др. Твърди се, че в началото на месец февруари ответницата, заедно със знанието и позволението на ищеца, са извършили поръчки на посочения в исковата молба интернет сайт www.shein.com, като за разплащане във връзка с поръчката са използвали парични средства от дебитната карта на ищеца по делото, която той е предоставил доброволно и напълно съзнателно. Ищецът е заявил на ответницата, че е съгласен и може да използва дебитната му карта, като разплащателно средство и за последващи малки покупки. Така през периода от м.02.2025г. — до края на 04.2025 г. със знанието и съгласието на ищеца ответницата е извършила покупки, както за нея, така и за ищеца, на дрехи от гореспоменатият интернет сайт www.shein.com. В този смисъл се считат за изцяло неоснователни твърденията на ищеца, че последният не е знаел за въпросните покупки през процесния период, както и че същите са се извършвали без неговото позволение и съгласие, поради което липсва противоправност в действията на ответницата, т.к. всяко разплащателно действие с дебитната карта на ищеца е извършено с негово одобрение.

По отношение на предявения при условията на евентуалност с първия иск – иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за сумата в размер на 1599,84 лв., се сочи, че същият е неоснователен, т.к. сумата е отишла в полза на закупуване на стоки и покупки в полза на двамата, за които ищецът е дал изрично своето позволение и съгласие.

По отношение на предявения при условията на кумулативност с първия иск - иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6750,00 лв., се твърди, че всички извършени преводи по банкова сметка на ответницата, през процесния период – края на м. 10.2024 – м.04.2025г. са извършени от ищеца с дарствени намерения, при което ответницата ги е приела безвъзмездно и с благодарност. В полза на ответницата са извършени и други парични преводи под формата на дарение, от страна на последния по банкова сметка на ответницата, а именно: на 28.11.2024г. — сумата в размер на 2200 лв. с основание „коледен подарък“, на 26.11.2024г. сумата в размер на 500 лв. с основание „пломба“, на 12.12.2024г. — сумата в размер на 1500 лв. с основание „only love hurt like this“, на 27.12.2024г. – сумата в размер на 250 лв. с основание „ЧНГ“, на 13.01.2025г. — сумата в размер на 2200 лв. с основание „пръстен“, на 14.01.2025г. – сумата в размер на 200 лв. с основание „пръстен“, на 20.01.2025г. — сумата в размер на 500 лв. с основание „Зъболекар“, на 01.04.2025г. - сумата в размер на 600 лв. с основание „гуми джанти“, на 22.04.2025г. — сумата в размер на 1500 лв. с основание „Христос Воскресе", на 3

07.05.2025г. - сумата в размер на 100 лв. с основание „със здраве да си ги ползваш“.

Твърди се, че исковите суми, както и всички други суми са преведени на ответницата под формата на дарение и като подарък от ищеца. Сочи се, че ищецът е дарил и електроуреди на родителите на ответницата прахосмукачка, перална, ютия с дарствени намерения. Предвид гореизложеното, се счита, че исковата сума е преведена на ответницата по време на съществувалата между тях връзка с дарствено намерение.

По изложените съображения се моли да се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли се за присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите изявления на страните, съдебният състав е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, както следва:

- че ищецът и ответницата се познават от началото на септември 2024 г., а от края на месец октомври 2024 г. са започнали връзка, която е приключила на 11.04.2025 г.;

- че сумата в размер на 1599,84 лв. е разходвана от ответницата от банковата сметка на ищеца за покупка на дрехи от интернет сайт www.shein.com и че сумата в размер на 6750,00 лв. е преведена от ищеца в полза на ответницата, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Спорен е въпросът, дали сумата в размер на 1599,84 лв., е разходвана от ответницата от банковата сметка на ищеца със знанието и съгласието на ищеца за покупки, както за нея, така и за ищеца, на дрехи от интернет сайт www.shein.com.

Спорен е въпросът, дали сумата в размер на 6750,00 лв. е преведена от ищеца в полза на ответницата по време на съществувалата между тях връзка с дарствено намерение.

По делото са приобщени справки за месечно извлечение по сметка с процесната карта за месеците февруари, март и април 2025 г., както и цялостна справка за всички направени трансакции през разплащателната сметка на ищеца, от които е видно, че същият е изпращал пари на ответницата през периода на техните взаимоотношения.