Решение № 4994 от 08.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4994 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330106341 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. Т. Г., ЕГН **********, против „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от Договор за възлагане на поръчителство от ********* г., обективирана в чл. 2, ал. 1, предвиждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 106.83 лева.

Твърди, че на ********* г. между К. Т. Г. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № *********, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 399 лева, за срок от 1 месец, при фиксиран ГЛП – 0.11 % и ГПР – 48.60 %

Сочи, че съгласно сключения Договор /чл. 1, ал. 4, т.4/ е предвидено, кредитополучателят, в срок от 24 часа да осигури като обезпечение по кредита поръчителство на две физически лица, одобрено от Кредитодателя дружество – поръчител или банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка.

Твърди, че поради тази причина, сключил с ответника „Кредит Гаранция“ ООД, на същия ден – ********* г. и Договор за възлагане на поръчителство, според който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № *********/********* г., сключен между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Твърди, че според чл. 2, ал. 1 от Договора за възлагане на поръчителство, за оценяването и поемането на задължението за поръчителство по кредита, Клиентът заплаща на Поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от общия размер на кредита, срока за изпълнение на задълженията, редовност на клиента при получаване на кредита и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на Клиента и възнаграждението, което Клиентът дължи на поръчителя за изпълнение на задължението му в размер на 106.83 1 лева.

Твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 106.83 лева е нищожна, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т.

10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори.

Излага съображения и, че уговореното възнаграждение за възлагане на поръчителство е в размер, почти наполовина от отпуснатия кредит, което е в разрез с добрите нрави и против интересите на потребителя.

Моли за прогласяването й за нищожна и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Оспорва твърденията за недействителност на Договора за възлагане на поръчителство от ********* г., в т.ч. и на клаузата, с която се уговаря възнаграждение.

Излага, че договорът за възлагане на поръчителство е търговска сделка, поради което се характеризира с възмездност в правоотношенията, като липсата на уговорено възнаграждение, дори би могло да опорочи действителността на дадената сделка. В тази връзка счита, че без оспорената клауза, договорът не би могъл да породи действие.

Оспорва твърденията в исковата молба за нищожност на процесната клауза.

Твърди, че въз основа на сключено с ищеца Споразумение от ********* г. по силата на което ищецът му е възложил срещу възнаграждение да се задължи солидарно по процесния кредит да сключи договор за поръчителство, в която връзка на 05.05.2021 г. е сключил договор за поръчителство с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с който се е задължил да поръчителства по кредита на ищеца. В тази връзка сочи, че не е вярно твърдението на ищеца, че не е получил никаква престация. В резултат на това си задължение, ответникът е погасил изцяло задълженията на ищеца по кредита.

Счита, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП урежда института на неравноправните клаузи, поради което оспорва твърденията за недействителност на договора за поръчителство на основание посочената разпоредба.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: на ********* г. между страните е подписан Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който ответникът поръчител е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № ********* ог ********* г., срещу заплащане на възнаграждение в размер на 106.83 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 9381/17.08.2023 г. /.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между К. Т. Г. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е подписан Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № ********* от ********* г.

/л. 5-8/. От последния, се установява, че същият е сключен при следните параметри: на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 399 лева, с уговорен фиксиран лихвен процент на ден по кредита – 0.11%, с посочен годишен лихвен процент по заема 48.60 %, с падеж: на тридесетия календарен ден, считаното от датата на усвояване на кредита по Договора. В чл. 1, ал. 2 от договора, че кредитополучателят се съгласява в срок от 24 часа от 2 подписване на Договора, да осигури като обезпечение по кредита си: поръчителство от страна на едно физическо лице, наето на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева, одобрено от Кредитодател дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитора банки, достъпен на уебстраницата на Кеш Кредит. Според уговореното в чл. 1, ал. 4 от договора, кредитът е предоставен, при някое от следните обезпечения: поръчителство от едно физическо лице, наето на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лева, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество.

Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен процесния Договор за възлагане на поръчителство /л.9-11/ с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ № *********/********* г. срещу възнаграждение в размер на 106.83 лева, платимо на 29-ия календарен ден, считано от датата на влизане в сила на договора. В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Съдът приема, че между ищеца К. Т. Г. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

3

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.60 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи.

Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.

В договора за потребителски кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ АД дружество – поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за възлагане на поръчителство с ответника „Кредит гаранция“ ЕООД.

Договорите са сключени, чрез едно и също лице и на една и съща дата.

При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит.

Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – 24 часа от усвояването на предоставената по договора сума, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно ФЛ – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на сключване на договор за поръчителство с одобрено от заемодателя срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя от заемателя, което да се кумулира с погасителната вноска, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал.