Решение № 36 от 10.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500194 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, гр.

София /по-нататък само Комисията/, представлявана от надлежно упълномощен от председателя инспектор в ТД, гр. Варна, срещу решение № 260025/24.02.21г. по гр.д. № 56/20г. на ОС-Търговище, с което са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответниците М.

Д. Т. и П. Н. Т. и двамата от гр. Търговище, на незаконно придобито имущество на стойност от 93 690.70 лв., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, както следва:

1. От М. Д. Т. - сумата в размер на 13 000 лв. представляваща равностойността на имотна облага от извършеното престъпление; сумата в размер на 2 486.14 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата в размер на 33 000 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД от трети лица; сумата в размер на 3 600 лв. представляваща вноски по кредитна карта с № 4333250973879233 от „ОББ“ АД; сумата в размер на 70 лв., представляваща вноски по сметка IBAN BG 76 BPBI 7942 1075 4415 01 BGN в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 9 834.70 лв., 1 представляваща вноски по сметка IBAN BG 76 BPBI 7942 1075 4415 01 BGN в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица; сумата в размер на 1 200 лв., представляваща вноски по сметка IBAN BG 38 BPBI 7942 4075 4415 01 BGN в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 1 500 лв., представляваща вноски по сметка IBAN BG 38 BPBI 7942 4075 4415 01 BGN в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица; сумата в размер на 5 500.67 лв. представляваща вноски по Кредитна карта 5411 942754415 03 0 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 2 482.47 лв. представляваща вноски по Кредитна карта 5411 942754415 04 8 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 7 285.92 лв. представляваща вноски по Договор за кредит PLUS-01499062 от 19.07.2010г. предоставен от „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД; сумата в размер на 5 000 лв., представляваща предоставен заем от М.Т. на Дансер Сабриев;

2. От П. Н. Т. - сумата в размер на 1 500 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр П. Н. Т.; сумата в размер на 4 374.98 лв., представляваща погасителни вноски по кредит отпуснат по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 2 855.82 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД.

Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Поддържа се, че материалният закон е бил приложен неправилно. Излагат се съображения относно съдържанието на понятията в приложимия ЗПКОНПИ, отнасящи се до основателността на предявените искове – „значително несъответствие“, „имущество“, „нетен доход“.

Поддържа се, че законът изисква съпоставяне на имуществото като съвкупност за целия проверяван период с размера на нетния доход. Счита се, че възприетото от първоинстанционния съд тълкуване на закона води до неравнопоставеност на проверяваните лица, тъй като тези, които са съхранили /вкл. и чрез трансформации/ незаконно придобито имущество, то ще им бъде отнето, а други – които са се разпоредили с имуществото, няма да бъдат засегнати от гражданската конфискация. В тази връзка се оспорва извода на съда, че наличното в края на проверявания период имущество на ответниците възлиза на стойност малко над 6 000 лв. Няма и регламентирано 2 задължение на Комисията да установява имуществото, налично към началото на проверявания период, да го остойностява и да го съпоставя с това, което е налично към крайната дата на проверявания период. Поддържа се, че законът изисква от Комисията да установи имуществото, придобито в рамките на проверявания период, съобразявайки евентуално настъпили трансформации или отчуждавания през този период на имущество, придобито преди началната дата на проверявания период (за което следва да се приеме, че има законен източник на средства). Счита се, че на отнемане подлежат и паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, дори и същите да не са налични. Разглежда се характера на парите като платежно средство (налично или безналично) и като средство за натрупване на богатства, поради което те представляват имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Когато имуществото липсва или е отчуждено, то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата равностойност, което е приложимо и към заместимите, но непотребими движими вещи, какви са парите. Приетото от ВКС в обратния смисъл не е задължително за съдилищата от долните инстанции и в тази връзка се цитират съдебни актове на настоящия съд. Поддържа се, че приложимият закон изисква наличието на значително несъответствие между придобитото имущество за целия проверяван период (отчитайки и настъпилите трансформации) и нетния доход за този период, което означава, че не се изисква разлика между две положителни величини. Това тълкуване на съдържанието на правните понятия съответства и на целта на закона – да се преодолеят последиците от неоправданото (необясненото чрез законните източници) забогатяване за сметка на други лица или обществото като цяло. Предвид конкретно установените по делото факти (за получени от ответниците през проверявания период законни доходи, приходи и източници на финансиране в размер на 100 891.85 лв., направени обичайни и извънредни разходи в размер на 154 241.99 лв., нетен доход в отрицателна величина от минус 53 350.14лв., която прибавена към придобитото имущество от 124 501.19лв. сочи на несъответствие в размер на 177 851.33 лв., което е значително по см. на § 1, т.

3 от ДР на ЗПКОНПИП), както и поради всичко изложено и по-горе, Комисията поддържа, че предявените искове за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество (вкл. и равностойността на 3 неналичното такова) са основателни. Претендира се присъждане и на направените от Комисията разноски за двете инстанции. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.

С депозирани в указания срок писмени бележки Комисията чрез процесуален представител се позовава на Решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което се застъпва становището, че следва да се вземе предвид придобитото през целия проверяван период имущество, дори и когато същото не е налично, защото подлежи на отнемане паричната му равностойност, поради което следва да участва при изчисляването на „значителното несъответствие“. Поддържа се и становището, че на осн. чл.

151 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество.

В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни М. Д. Т. и П. Н. Т., които не изразяват и становище по делото.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената на 24.02.20г. /датата на пощенското клеймо/ искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за отнемане на имущество от М. Д. Т. и П. Н.

Т., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената проверка - от 17.10.2008г. до 17.10.2018г. Комисията е посочила, че въз основа на постъпили на 05.10.18г. уведомления в ТД на КОНПИ-Варна, изпратени съответно от РП-Разград /приложено е в т. ІІІ, л. 732/, касаещо привличането на ответника като обвиняем по ДП № 296 ЗМ-139/17г. по описа на РУ на МВР-Лозница за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, и от РП-Нови пазар /приложено в т. І, л. 148/, касаещо привличането на ответника като обвиняем по ДП № 81/18г. по описа на РУ на МВР-Каолиново за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК 4

/престъпление, посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ /, с Протоколи № ТД 04ВА/УВ-14271/ 17.10.18г. и № ТД 04ВА/УВ14272/17.10.18г. на директора на ТД на КОНПИ-Варна / приложен в т. І, л.

166/, са били образувани проверки за установяване на несъответствие в имуществото на Т.. С ново уведомление от РП-Русе, постъпило на 10.04.19г., Комисията е била уведомена, че ответникът М.Т. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 2206/18г. по описа на ОД на МВР-Русе, отново за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С Протокол от 09.09.19г. инспектор при ТД на КПКОНПИ, гр. Варна е установила наличието на образуваните по-горе проверки, поради което е присъединила материалите по последното уведомление към материалите по образуваните вече проверки по отношение на М.Т. /т. ІІІ, л. 749/. С решения № 2494/23.10.18г. и № 2495/23.10.18г. на КПКОНПИ /т. ІІІ, л. 750-791/ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а искането за отнемане в полза на държавата на имущество от ответниците е внесено в съда въз основа на Решения № 367/19.02.20г. и № 368/19.02.20г. на КПКОНПИ / приложени в т.

І, л. 53-146/. Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на проверката двамата ответници са били съпрузи, сключили граждански брак на 14.10.2000г., от който имат родено едно дете – М., роден на 16.05.2001г.

Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка, за целия проверяван период от 17.10.2008г. до 17.10.2018г. общият размер на доходите, приходите или източници на финансиране на ответника Т. и на свързаните с него лица /членовете на семейството му – съпруга и син, както и учреденото на 13.08.08г. ООД „СЪН СИСТЕМС“, гр. Търговище – контролирано от ответника юридическо лице/, е 96 159.65 лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 154 366.57 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 58 206.92 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а стойността на придобитото имущество възлиза на 117 565.79 лв., от които придобити МПС в размер на 4 000 лв., за погасителни вноски по кредити и кредитни карти – 33 379.63 лв.; за вноски по банкови сметки в размер на 5 276.14 лв.; вноски по банкови сметки от трети лица – 47 330.52 лв.; предоставен и върнат заем в размер на 5 000 лв. и предмет на престъплението по досъдебните производства – 22 579.50 лв. При това е посочено, че е налице несъответствие в размер на 175 772.71 лв. в имуществото на проверяваното лице, което е значително по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, 5 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., за което се предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник на средства.

Отправеното до съда искане е било да се отнемат от ответника Т.: сума, представляваща равностойността на имотната облага от извършеното престъпление; суми, представляващи вноски по разплащателни сметки, по кредитна карта, вноски от трети лица по банкови сметки, вноски по договор за кредит и сума, представляваща предоставен заем на Дансер Сабриев; а от ответницата Т. – суми, представляващи вноски по разплащателни сметки и вноски по банков кредит, възлизащи на обща стойност от 93 690.70 лв.

В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, Комисията с молба от 13.03.20г. е посочила, че към 17.10.08г. не е било установено наличието на притежавани от ответниците недвижими имоти, МПС и парични влогове. Към началната дата на проверявания период ответникът Т. е имал наличности по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК ЕАД в размер на 313.42 лв. и по банкови сметки в „Юробанк България“ АД – 196.13лв., 776 лв., 214 лв., 100 лв. Ответницата Т. пък е имала наличност по банковата си сметка в последната банка в размер на 298.02 лв. Ответникът е притежавал 150 акции от емисията на Инвестиционно дружество „Надежда“ АД и 50 дружествени дяла на обща стойност от 2 500 лв., представляващи 50 % от капитала на „СЪН СИСТЕМС“ ООД. Към края на проверявания период 17.10.18г. Комисията, констатира, че ответниците не са придобивали недвижими имоти през целия проверяван период; придобили са на 30.06.09г. лек автомобил м. „Ланчия - Либра“ с рег. № Т4368КТ, който не се претендира за отнемане, тъй като правата на държавата са погасени по давност; на 12.03.16г. са придобили л.а. „Ситроен С4“, рег. № Т7493ТН, който е придобит с трудови възнаграждения и не се претендира за отнемане. По разплащателните сметки на Т. към 17.10.18г. са установени наличности в размер съответно на 73.68 лв., 1 439.86 лв., 194.51 лв., посочените по-горе акции и дружествени дялове. Поддържа се, че стойността на имуществото в проверявания период възлиза на 117 565.79 лв , тъй като е повторено твърдението изложено и в исковата молба в т. 4 на л. 48, т. І на първоинстанционното дело.