Решение № 742 от 08.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 828/2024
- Вид
- Решение № 742
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Росен Димитров, Галя Вълкова, Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 742 гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Димитров
Членове:
Маргарита Апостолова
Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20241100500828 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на “С.С.” ЕООД срещу отказ на ЧСИ Т.В.-Н. да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.
Жалбоподателят посочва, че подадената на 07.10.2021 г. молба на взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжника не съставлява изпълнителен способ, прекъсващ давността. Наред с това взискателят следва да внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Неплащането на такси за извършване на изпълнителни действия по молбата от 07.10.2021 г. води до неосъществяване на способа. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва ex lege и последващо наложения запор на 15.08-2023 г. се явява незаконосъобразно действие, което следва да бъде отменено.
Взискателят НАП не е подал отговор на жалбата.
В мотиви ЧСИ Н. посочва, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, тъй като няма период от 2 години, в който да не са извършвани изпълнителни действия. От значение е активността на взискателя, а не ефективността на способа или внасянето на такса за извършването на съответното действие.
1
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20197910400515 по описа на ЧСИ Т.А.В. е образувано по молба на Национална агенция за приходите от 04.11.2019 г. срещу “С.С.” ЕООД. Взискателят се легитимира с изпълнителен лист от 15.02.2019 г., издаден от АССГ, І-15 с-в, видно от който “С.С.” ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1672 лв. - юрисконсултство възнаграждение по дело 4690/2016 г. на АССГ и 1672 лв. по адм. дело № 2495/2018 г. на ВАС. С молбата е възложено на съдебния изпълнител по свое усмотрение да предприема необходимите действия за цялостно проучване на имущественото състояние на дължника и събиране на дължимите суми. С постановление от 04.11.2019 г. е образувано изпълнително дело, разпоредено е извършване на справки и е наложен запор на банкови сметки на длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 05.11.2019 г. На 10.06.2021 г. е постановено ново налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в “Уникредит Булбанк” АД, съобщение е изпратено на 16.07.2021 г. и постъпило писмо от третото задължено лице на 22.07.2021 г. за признаванена вземането. Нова молба от взискателя е подадена на 07.10.2021 г. с искане за налагане на запор на банкови смеки и вземания към трети лица. С постановление от 07.10.2021 г. е разпоредено изготвяне на справка и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника съобразно справката. В отговор на искане от 15.08.2023 г. от страна на “Уникредит Булбанк” АД за размера на дълга, за който е наложен запора, на 15.08.2023 г. е разпоредено изпращане на уведомление за актуално дължимата сума.
На 01.09.2023 г. длъжникът е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на повече от 2 години от последното изпълнително действие - на 16.07.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно 2 релевантни факти. Същевременно се посочва, че предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай се установява, че между постановлението от 07.10.2021 г. за налагане на запор на банкови сметки на длъжника и последващо постановление от 15.08.2023 г. не са изтекли повече от 2 години. При съобразяване на цитираното тълкувателно решение, т. 11, съдът отчита, че извършените изпълнителни действия при неплатени авансово такси от длъжника не са порочни.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 12545/28.09.2023 г. по описа на СГС на “С.С.” ЕООД срещу постановление за отказ изх. № 7665/14.09.2023 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20197910400515 на ЧСИ Т.В.-Н. да прекрати изпълнителнто дело .
Решението не подлежи на обжалване (чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК) Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3