Решение № 718 от 17.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7991/2021
- Вид
- Решение № 718
- Подписан
- 17.03.2022
- В сила
- 08.07.2022
- Състав
- Светослав Неделчев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 718 гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С.Т. при участието на секретаря Х. И. като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110107991 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по искова молба от Д. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.***, чрез пълномощника си адв. Т.И. И. – АК ***срещу ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр*** с която е предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2521.50 лв. /две хиляди петстотин двадесет и един лева и петдесет стотинки/ представляваща застрахователно обезщетение за настъпили за ищцата имуществени вреди изразяващи се в увреждане на собствения лек автомобил марка и модел „***“, с ДКН ***в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор № ***от ***г. за застраховка „Каско на МПС“, настъпило на 04.06.2018г. около 16:30 часа в гр.***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба – 04.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата била собственик на лек автомобил марка „***“, с ДКН ***и на ***г. с ответното дружество бил сключен договор за застраховка „Каско“ с полица №***валидност от 12.06.2017г. до 11.06.2018г.
На ***г. около 16:30 часа ищцата пътувала с автомобила си от Дирекция „Местни данъци“ при Община ***по бул. „***“ в посока центъра на гр.***. Валял силен дъжд, който бързо прераснал в силна буря с изливащ се пороен дъжд. Пътното платно се покрило с вода и всички автомобили се движели с ниска скорост. На светофара преди бензиностанция 1
„Шел“ ищцата спряла на червен светофар. В същото време от ляво от посока ул. „***“ придошла силна вода, която заляла автомобила на ищцата, счупила предната броня, отляво от насрещните автомобили се вдигнали големи струи вода, подобно на вълни, които облели автомобила, при което двигателят изгаснал и автомобилът спрял да се движи.
Ищцата веднага се обадила на застрахователния си агент и на пътна помощ. Не се опитвала да пали двигателя след изгасването, защото от пътна помощ казали, че може да засмуче вода. Автомобила бил преместен от пътя с пътна помощ и откаран в сервиз.
Застрахователното събитие било регистрирано по съответния ред в ответното дружество.
Извършен бил оглед на автомобила за щетите по него и съставен снимков материал.
С писмо от 13.06.2018г. ответното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение, като се позовало на чл.5, ал.2, б. „О“ от общите си условия, според който застрахователят не покрива щети от воден удар в двигателя и щети причинени пряко или косвено от него. В застрахователния договор „разширено покритие“ се покривали щети от природни бедствия като буря, ураган, удар от мълния, градушка, проливен дъжд, но въпреки това застрахователят отказал да заплати обезщетение за вреди, които били в пряка причинна връзка с природно бедствие.
Извършеният ремонт на двигателя възлизал на 2471.50 лева, съгласно приложена с исковата молба фактура, както и 50 лева по договор за покупка на бракуван двигател.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не се оспорва, че към ***г. между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № ***за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***и срок на действие на застраховката от 12.06.2017г. до 11.06.2018г.
Договорът бил сключен при Общи условия, като за конкретния случай била приложима разпоредбата на чл.5, ал.2, б. „о“ от тях, според която със застрахователната полица не се покриват щети, причинени от воден удар в двигателя с вътрешно горене и щетите, причинени пряко или косвено от него. По повод заведената претенция по щета било установено, че се касае за хидравличен удар, което не представлява покрит риск по застрахователния договор и постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение бил законосъобразен.
След като се касаело за доброволна, а не за задължителна застраховка, то обема на риска, който се носи от застрахователя се определял с договора между страните, доколкото липсвало нормативно определено съдържание на покритите рискове по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Ищцата с подписване на застрахователната полица потвърдила, че е получила валидните към него общи условия по застраховка „Каско“, запозната е с тях, съгласна е със съдържанието им и ги приема. Съгласно чл.5, ал.2, б. „о“ от 2 общите условия щетите, причинени от воден удар в двигателя с вътрешно горене не били покрит риск и настъпването на такова събитие не пораждало задължение за застрахователя да репарира декларираните от собственика вреди.
В условията на евентуалност, ако съдът приемел, че е налице покрит от застрахователната полица риск се въвеждат възражения относно наличието на причинноследствена връзка на описаните в исковата молба щети с процесното събитие и размера на настъпилите за ищцата вреди.
Събитието се състояло на ***г.,а възстановителния ремонт бил извършен на ***г., поради което се твърди, че в заплатената сума е включена и стойност на ремонтни дейности по части и детайли на МПС, които са увредени на по-късен етап, след настъпване на застрахователното събитие. Закупуването на двигател не било необходимо, доколкото същият не се твърдяло да е повреден в уведомлението за щета, а и не бил включен в описа на застрахователя. Липсвал официален документ, който да удостоверява какви точно части и детайли на МПС са увредени, поради което в съдебната практика се приемало, че увредени са тези, които са описани от застрахователя, а именно броня предна и калник преден ляв.
От Талон за оглед № ***от ***г. се установявало, че към датата на сключване на застрахователния договор съществували повреди по броня предна и калник преден ляв на процесния автомобил. Талонът бил подписан от застрахования без забележки.
Застрахователят не следвало да изплаща застрахователно обезщетение за щета, настъпила извън срока на застрахователния договор и дори преди възникването на застрахователното правоотношение.
В застрахователния договор ищцата изразила съгласие, че начинът на обезщетяване ще бъде по експертна оценка или в доверен сервиз. С оглед изразеното от застрахования желание и съгласие за определяне на оценка на щетите по експертна оценка, прилагането на Методиката на застрахователя било задължително. При частични щети застрахователят определял размера на обезщетението по един от избрания от застрахования начини: по експертна оценка и съгласно методиката, в доверен сервиз или по представени оригинални разходни документи. Предвид горното, след настъпване на застрахователно събитие, ищцата не можела да се отклонява от постигнатата между страните договорка относно метода на оценка и обезщетяване.
Акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба се оспорва по аргумент от неоснователност на главния иск. Отделно от това ищцата не сочела начин, по който желае да получи претендираното обезщетение в съответствие с чл.127, ал.4 ГПК.
Моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуален представител, поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество, чрез проц. представител, поддържа отговора на исковата 3 молба, моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 18.02.2022г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***и срок на действие на застраховката от 12.06.2017г. до 11.06.2018г; подаването на 05.06.2018г. на уведомление за щета на МПС от ищцата до застрахователя, както и отказът на застрахователя за изплати застрахователно обезщетение на ищцата, позовавайки се на чл.5, ал.2, б. „о“ от общите условия по застраховка „Каско на МПС“.
Към доказателствата по делото е приобщено копие от Общите условия по застраховка „Каско“ на моторни превозни средства (без релсови превозни средства) на ответното дружество /л.37-42/.
На 05.06.2018г. ищцата е подала уведомление за щета на МПС за настъпило на 04.06.2018г. в гр. *** застрахователно събитие. В описанието на произшествието е посочено, че ищцата е спряла автомобила си на светофар на бул. „***“ и от ул. „***“ придошла висока вода, която заляла автомобила и двигателят изгаснал и повече не запалил /л.43-44/.
Съгласно писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал ***на 04.06.2018г. от 15:10 до 15:30 е валял силен краткотраен дъжд придружен с гръмотевична буря, от 15:40 до 15:50 вали умерен краткотраен дъжд, от 15:50 до 16:30 вали силен краткотраен дъжд придружен с гръмотевична буря, от 16:30 до 16:50 вали умерен краткотраен дъжд придружен с гръмотевична буря и от 16:50 до 17:00 часа вали слаб краткотраен дъжд. Сумата на валежа е 71.4 мм (л/кв.м.) и представлява 155% от нормата за месец юни за гр. ***. В писмото се отбелязва, че данните са от метеорологична станция ***, намираща се в „***“, район „***“ и в райони извън тази станция наблюдаваните явления и степента на тяхното проявление могат да се различават съществено /л.70/.
В съставения опис техническа експертиза по щета № ***г. като увредени детайли са посочени броня предна, калник преден ляв и отбелязана необходимостта от оглед след разглобяване /л.45/.
С писмо от 13.06.2018г. ответното дружество е уведомило ищцата, че застрахования обект е бил увреден вследствие на воден удар в двигателя и е налице изключен по застрахователния договор риск съгласно чл.5, ал.2, буква „о“ от Общите условия по застраховка „Каско“ и отказва изплащането на застрахователно обезщетение /л.13/.
С жалба от 25.06.2018г. ищцата е оспорила пред застрахователя отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, като е изложила твърдения, че се касае за вреди причинени от природно бедствие, които попадат сред застрахователните събития, покривани от застрахователя /л.14-15/.
Към жалбата е представен снимков материал от момента на настъпване на 4 уврежданията, като такъв е представен от ищцата и към исковата молба /л.6-10/.
С договор за покупко-продажба на двигател от бракувано МПС на ***г. ищцата е закупила от П.Л.Г. двигател на бракуван на ***г. лек автомобил *** за сумата от 50 лева /л.19/.
На 09.01.2019г. е съставена работна карта № ***от служител на „***“ ООД за извършване на ремонт на автомобил „***“ с рег. № ***, като общата стойност на частите и труда описани в работната карта е в размер на 2471.50 лева /л.16/.
Към исковата молба е представена фактура, издадена на 10.01.2019г. от „***“ ООД на стойност 2471.50 лева с включен ДДС и получател ищцата Д.Г.. Във фактурата е отбелязано плащане в брой на сумата, която е формирана като цена на части в размер на 1241.50 лева и цена за труд в размер на 1230 лева /л.17/.
За изясняване на фактите по делото са назначени две съдебни автотехнически експертизи.
В заключението на вещото лице М. се посочва, че в следствие на събитието от ***г. е увреден двигателя на автомобила на ищцата. На вещото лице са предоставени фотоснимки от допълнителни огледи на двигателя на автомобила на ищцата, извършени на 06.06.2018г. и 07.06.2018г. От същите се установявало, че двигателят е претърпял воден (хидравличен) удар. Изкривени били мотовилки, повредени лагери, колянов вал и други. Частите, необходими за ремонт на двигателя направили ремонта неизгоден, като по-изгодно било закупуването на употребяван двигател и извършване на ремонт по него. Като най-вероятни причини за претърпения хидравличен удар вещото лице посочва управляване на автомобила със скорост по-висока от разумната за метеорологичните и пътни условия (навлизане или движение в голямо количество вода с по-висока скорост) или обливане на автомобила от голямо количество вода в следствие на движещите се в обратна посока автомобили.