Решение № 131 от 15.11.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Радомир, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. А. при участието на секретаря И. ЕВТ. С. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно дело № 20241730200250 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № ..../21.05.2024 г. на директора на РДГ - К. е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ж. к. „Т“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, вр. заповед № ЗАП-.../18.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-..../17.11.2021 г., двете издадени от изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а, вр. § 5, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, жалбоподателят, чрез адвокат - пълномощника си - адв. Г. Б. от АК – Перник, е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалба и в представената по делото писмена защита правни доводи, адв. Б. моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Развиват се доводи за нарушение на изискванията на чл. 44, ал. 1 и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при изготвяне и връчване на АУАН на доверителя му. Пледира се изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН.

По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил административно 1 нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни доказателства в тази насока. Претендират се на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна - РДГ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения, моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Претендира се на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ - К. направените по делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до минималния размер, определен от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

След проверка в електронната система на ИАГ контролните органи на РДГ - К. са констатирали извършено от А. Д., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, административно нарушение, изразяващо се в това, че на 18.08.2023 г. в землището на с. Драгомирово съгласно данни в ПБ с GPS координати LAT: ..... LON: .. ..... ..., териториален обхват на РДГ - К., като лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал електронен превозен билет № ../../......./..-....., който не съдържа 4 бр. снимки в цифров формат на съответното МПС и натоварената в него дървесина, в които снимки е необходимо да се разчита предната и задна част на превозното средство и да се осигурява визуално разчитане на регистрационните номера на МПС от предната и задна част, а изображенията от двете страни и от задната част да обхващат изцяло товара по височина, съответно ширина и дължина. При извършената проверка в информационната система на ИАГ има публикувани 2 бр. снимки.

Въз основа на горните констатации е съставен АУАН на жалбоподателя Д. № ...../23.11.2023 г. от св Л. В. И., като свидетел по съставянето на АУАН е св. Д. Л. З..

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № ..../21.05.2024 г., като със същото е наложено на Д. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 211, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. заповед № ЗАП-24/08.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г., двете издадени от изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а, вр. § 5, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

От правна страна:

2

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.

В настоящия случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на процесното НП от страна на АНО в административнонаказателното производство.

Настоящият състав намира тези правни доводи на адвокат - защитника на жалбоподателя за основателни.

На първо място следва да се посочи, че административнонаказателното производство е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. При съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани на определена дата и час именно да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Законодателната уредба не дава възможност актосъставителят да състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил. В чл. 40 ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В този смисъл следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че до жалбоподателя е отправяна покана да се яви за съставянето на АУАН.

Следва също да се отбележи, че незаконосъобразно АУАН е оформен с посочване, че нарушителят отказал да подпише акта, което е удостоверено с подпис на един свидетел, доколкото последната процедура е приложима единствено в хипотезата, когато нарушителят присъства при съставяне на АУАН, но отказва да го подпише, а не тогава, когато изобщо отсъства.

Поради това е следвало да бъда проведена процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, а именно - АУАН е следвало да бъде изпратен чрез съответната служба на нарушителя за 3 предявяване и подписване.

Посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за започването на административнонаказателна процедура спрямо него. Изискванията към реквизитите на АУАН и на НП и императивно определените разпоредби за образуване и водене на административнонаказателно производство имат за цел да осигурят на привлеченото под отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на производството.

Ето защо, така описаното нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения, както по реда на чл. 42, т. 8 ЗАНН, а също и по чл.

44, ал. 1 ЗАНН.

На следващо място, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в седмодневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Видно е от АУАН и от съставеното въз основа на него НП, че седемдневният срок от съставянето на акта до издаването на НП не е спазен, което от своя страна е нарушило правото на защита на наказаното лице да прави възражения, каквато възможност административнонаказващият орган е длъжен да му осигури, с оглед реализиране в пълнота на законово признатото му право на защита. НП е издадено на 21.05.2024 г., т. е. на шестия ден от подписването на АУАН от нарушителя на 15.05.2024 г. и следователно преди да изтече седмневният срок за възражения (в същия смисъл: решение № 201/23.06.2020 г. по КАНД № 203/2020 г. по описа на Административен съд – Перник).

Административнонаказващия орган на свой ред е издал НП освен преди изтичане на срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която му вменява в задължение преди да се произнесе по преписката да провери акта за неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните доказателства. Неспазването на този срок е съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя. Единствената хипотеза, в която е възможно изпращане на съставения акт преди този срок, а именно - незабавно, е уредена в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и то единствено и само в случай, че нарушителят няма постоянен адрес, като и в този случай трябва да се даде възможност за обяснения и възражения, направени от лицето, вкл. и писмени, от което следва, че трябва това му право да му бъде разяснено и да му е била дадена възможност за това. В настоящия случай обаче не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като видно от данните по административнонаказателната преписка, нарушителят има адрес на територията на Република България. Така уреденото изключение още повече затвърждава тезата, че седемдневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е повече от инструктивен, а нормата е императивна.

На следващо място, довело до нарушаване на правото на защита на Д. е и 4 неспазеният от страна на АНО срок по чл. 43, ал. 5 ЗАНН (в редакцията ú, ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Съгласно цитираната правна норма при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

Следователно, при издаване на НП в шестдневен срок от подписване на АУАН, административнонаказващият орган е лишил жалбоподателя и от тази възможност, а именно да се възползва от възможността да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение.

На трето място е основателен и доводът на адв. Б. относно изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН. В процесния АУАН е отбелязана дата на извършване на нарушението – 18.08.2023 г., а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 23.11.2023 г., т. е. предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен срок за състаявне на АУАН е изтекъл.