Решение № 501 от 18.07.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 443/2023
- Вид
- Решение № 501
- Подписан
- 18.07.2023
- В сила
- 18.07.2023
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 357 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.357- чл.364 · Закон за задълженията и договорите
- чл.357- чл.364 · Закон за задълженията и договорите
- чл.359, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.359, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 359, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.357- чл.364 · Закон за задълженията и договорите
- чл.360, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 360, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.357- чл.364 · Закон за задълженията и договорите
- чл.361, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.361, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.357- чл.364 · Закон за задълженията и договорите
- чл.357- чл.364 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 363, б. а), предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 363, б. "а" и б."д" · Закон за задълженията и договорите
- чл.364 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 4 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл. 275 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 501 гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000443 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260070/02.02.2023 г., постановено по т.д. № 61/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав е осъдил „Еко - проект 2000” ООД да заплати на „Електра консулт“ ЕООД на основание чл. 361, ал. 1 вр. с чл. 359, ал. 3 вр. с чл. 363, б. а), предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 283 182.24 лева, представляваща припадащата се на „Еко проект 2000” ООД част от общата собственост /печалбата/ на дружество по ЗЗД с наименование “Обединение “Еко Консулт Плевен 2012”, ведно със законната лихва върху главницата от 180 000 лева, считано от 12.01.2021 г. до окончателното й плащане, и законната лихва за увеличената част от претенцията за горницата над 180 000 лева до 283 182,24 лева, считано от 08.11.2022 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 361, ал. 1 вр. с чл. 359, ал. 3 вр. с чл. 363, б. а), предл. първо от ЗЗД за горницата над 283 182.24 лева до претендирания размер от 307 232.24 лева, като неоснователен. С решението съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Еко - проект 2000” ООД да заплати на „Електра консулт“ ЕООД сумата от 17 778.94 лева представляваща направени разноски по делото съразмерно с уважената част от иска и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Електра консулт“ ЕООД да заплати на „Еко - проект 2000” ООД сумата от 934.98 лева представляваща направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Срещу решението, в частта му, с която искът е уважен е подадена въззивна жалба от „Еко - проект 2000” ООД, което моли то да бъде отменено. Счита, че съдът го е постановил в нарушение на чл. 363, б. „а“ и б.„д“ ЗЗД. В чл. 5 от споразумението от 27.09.2012 г. съдружниците уговорили, че обединението е създадено със срок, определен до окончателното изпълнение на обществената поръчка, поради което прекратяването му 1 ставало по решение на съда. Ищецът не бил ангажирал доказателства за датата на съставянето и подписването на Акт 14, поради което не била доказана предпоставката за прекратяване на дружеството окончателно изпълнение на договора за обществена поръчка.
При действащо споразумение за обединение, искът на съдружника за дял от имуществото е неоснователен като преждевременно предявен. Ищецът не бил предявил иск за прекратяване на дружество, учредено със срок.
Въззивникът поддържа, че са нарушени чл. 360, ал. 2 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Съдът неправилно приел, че при изчисляване на финансовия резултат от дейността на гражданското дружество не следва да се отчитат извършени плащания от “Еко-проект 2000” ООД към „Делфин Проект- Екотехника” ООД на стойност 390 750 лева. Извод за необвързаност на съдружниците в ДЗЗД с договора с „Делфин Проект- Екотехника” ООД е в противоречие с чл. 360, ал. 2 ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда, че всеки от съдружниците може да се противопостави на действие на съдружника, преди то да бъде извършено. Такова противопоставяне нито се твърди, нито е доказано от ищеца по делото.
Приложима в случая била и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като сключената сделка с „Делфин Проект- Екотехника” ООД е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ . Нито ищецът, нито другият съдружник в обединението се били противопоставили на сключването на договора с „Делфин Проект- Екотехника” ООД. Ищецът извършил частично плащане към „Делфин Проект- Екотехника” ООД размер на 44 400 лв. и по този начин с конклудентно действие е признал обвързаността си от договора, сключен от „Еко-проект 2000“ ООД. Дори да се приемело, че за първи път „Електра-консулт“ ЕООД е узнало за договора с „Делфин Проект- Екотехника” ООД в хода на настоящото дело, то не се е противопоставило на сключения договор като действие без представителна власт, извършено от единия от участниците в обединението.
Въззивникът поддържа, че съдът е нарушил чл.361, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. В чл.
2.10. от споразумението от 27.09.2012 г. съдружниците са уговорили следните дялове ищецът „Електра консулт“ ЕООД - 65 %, „Еко-проект 2000“ ООД - 30 % и „СЕ ЗА Къмпани“ ООД - 5 %. При изчисляване на финансовия резултат от дейността на гражданското дружество съдът е изключил извършените плащания от “Еко-проект 2000” ООД към „Делфин Проект- Екотехника” ООД в общ размер на 390 750 лева без ДДС, от които 12 750 лева без ДДС по фактура № 233 и 378 000 лева без ДДС по фактура № 439 като е приел, че тези плащания са по договор между единия съдружник като възложител и третото лице изпълнител, без да е взето единодушно решение за сключване на този договор от всички участници в ДЗЗД /чл. 2.8. от споразумението за обединение/. Твърди, че след като единият съдружник е заплатил възнаграждение на третото лице, за работа, която след извършването й от третото лице е платена по договор в полза на гражданското дружество, то този разход бил свързан с изпълнението на обществената поръчка и следвало да участва в разходната част при рекапитулацията на приходите и разходите на ДЗЗД. Изключването на възнаграждението към „Делфин Проект- Екотехника” ООД от разходите на гражданското дружество и оставянето му единствено и само в тежест на съдружника „Еко-проект 2000“ ООД нарушавало забраната на чл.361, ал. 2 ЗЗД за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.
Жалбоподателят счита, че с решението си съдът е нарушил и чл.364 от ЗЗД и чл.61, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Договорът с „Делфин Проект- Екотехника” ООД бил свързан с „дружествените работи“ и платеното възнаграждение на изпълнителя бил подлежащ на възстановяване разход по смисъла на цитираната норма. Съдът неправилно приел неоснователни направените от ответника две възражения за прихващане.
При постановяване на решението съдът нарушил процесуалните правила като не обсъдил представените по делото доказателства и не отчел правно и доказателствено релевантни факти при решаването на спора. Доказателствата не били обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Нарушени били разпоредбите на чл.154, ал.1 от ГПК и чл.175 от ГПК.
Решението било и необосновано.
2
Въззиваемият„Електра консулт“ ЕООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения като моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Счита неоснователно доказателственото искане като поддържа, че представеното писмо представлява изявление на кмета относно факти с правно значение в производството и в своята същност е свидетелски показания, представени в писмена форма.
Отделно от въззивната жалба въззивният съд е сезиран с частна жалба от „Еко - проект 2000” ООД срещу определение № 260684/29.03.2023 г., постановено по т.д. № 61/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е оставено без уважение искане с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на ответника „Еко - проект 2000” ООД по молба с вх. № 266292/21.02.2023 г., за изменение на Решение № 260070/02.02.2023 г., постановено по търговско дело № 61/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в частта за разноските. Счита, че по делото не е устновено, че присъдените разноски за защита по делото са реално направени от „Електра консулт“ ЕООД, а сумата била платена от „Фасто финанс“ ЕООД. Отделно възнаграждението по договора било дължимо за положения труд до окончателното разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение, а спорът би приключил с окончателно съдебно решение след развитие в триинстанционно производство.
Ответникът по частната жалба „Електра консулт“ ЕООД я оспорва. Позовава се на по-новата практика на ВКС, която приемала, че независимо че разноските са заплатени от трето лице, релевантно било дали са заплатени за сметка на страната.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Електра консулт“ ЕООД срещу „Еко - проект 2000” ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 361, ал. 1 вр. с чл. 359, ал. 3 вр. с чл. 363, б. а), предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът поддържа, че на 27.09.2012 г. заедно с ответника и “Се За къмпани” ООД са учредили дружество по ЗЗД с наименование “Обединение “Еко Консулт Плевен 2012”, с цел участие и изпълнение на обществена поръчка с предмет: “изработка на идеен проект “Обща Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ за група населени места от общините Плевен и Долна Митрополия и саниране на главен довеждащ канализационен колектор към нея” и обобщено прединвестиционно проучване /ПИП/ към проект “Интегриран воден цикъл Плевен-Долна Митрополия” по Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000 екв.ж.” BG161РО005/11/1.12/02/25, приоритетна ос 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води” на Оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.” Участието в гражданското дружество било при дялове 65% за „Електра консулт“ ЕООД, 30% за „Еко - проект 2000” ООД и 5% за “Се За къмпани” ООД. Обществената поръчка била възложена на дружеството с договор за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г., сключени с община Плевен и община Долна Митрополия. Възложителят заплатил авансово сумата от 69 000 лева с ДДС. Окончателното плащане в размер на 621 000 лева с ДДС било 3 предмет на съдебен спор, приключил с Решение № 173/12.07.2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което възложителите община Плевен и община Долна Митрополия били осъдени да заплатят солидарно на „Еко - проект 2000” ООД , като участник в Обединение “Еко Консулт Плевен 2012” ДЗЗД и активно солидарен кредитор заедно с „Електра консулт“ ЕООД и “Се За къмпани” ООД по договора за обществена поръчка от 13.12.2012 г. сумата от 621 000 лева, представляваща окончателно плащане по чл. 3, т. 2 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 08.01.2018 г.
Присъдената сума било преведена на 05.09.2019 г. по банковата сметка на „Еко - проект 2000” ООД и по този начин на 05.09.2019 г. договорът за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г. с община Плевен и община Долна Митрополия е изпълнен окончателно от двете страни. Съгласно т. 5 от споразумението за гражданско дружество от 27.09.2012 г. вр. с чл. 363, б. “а” от ЗЗД с окончателното изпълнение на договора за обществена поръчка се прекратява гражданското дружество. С чл. 2.3.4 от Споразумението във връзка е чл. 360, ал.
2 от ЗЗД съдружниците в гражданското дружество определили за управляващ съдружник „Електра консулт“ ЕООД, който да приема и извършва плащания по договора за обществена поръчка, а не ответника „Еко - проект 2000” ООД . Във връзка с това „Електра консулт“ ЕООД заплатило сумата от 44 400 лева по фактура № 237/12.02.2013 г. на подизпълнителя по проекта “Делфин Проект - Екотехника” ООД. Съгласно чл.360, ал.1 от ЗЗД плащания на разходи на гражданското дружество можело да бъдат извършвани с единодушно решение на съдружниците, а не едностранно от някой от тях. С нотариална покана, връчена на „Еко проект 2000” ООД на 13.06.2020 г., „Електра консулт“ ЕООД го поканило да му заплати сумата от 180 000 лева е ДДС в седмодневен срок от поканата, което не било сторено. След направено от „Електра консулт“ ЕООД изменение на иска чрез увеличение на размера, дружеството претендира да бъде осъдено „Еко - проект 2000” ООД да му заплати сумата от 307 232.24 лева, представляваща припадащата се на ищеца част от общата собственост /печалбата/ на дружество по ЗЗД с наименование “Обединение “Еко Консулт Плевен 2012”, ведно със законната лихва върху главницата от 307 232.24 лева за периода от датата на подаване на исковата молба 12.01.2021 г. до окончателното й плащане, както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 180 000 лева.