Решение № 243 от 08.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600461 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда от 21.02.2022 г. по нохд № С-12/16 г. на СГС подсъдимият П. М. Н. е признат за виновен в това, че на 26.06.2015 г. в гр. *** в качеството си на длъжностно лице – „инспектор IV-та степен“ в пробационна служба – звено *** към сектор „Пробация“ – гр. *** при Областна служба „Изпълнение на наказанията“, поискал дар – парична сума в размер на 200 евро, която не му се следва от Р. Т. Д., изтърпяващ наказание „пробация“ по нохд № 19728/2013 г. на СРС и на 02.07.2015 г. в гр. София, ул. „майор Векилски“ № 2 приел дар – парична сума в размер на 300 лв., която не му се следва от Р. Д., загдето е извършил действие по служба – изготвил предложение с дата 08.05.2015 г. до Пробационен съвет – град София относно промяна в задължението на Р. Д. за регистрация по настоящ адрес от два пъти седмично във веднъж месечно на основание чл.226, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца един път седмично.

В тежест на подсъдимия П.Н. са възложени разноските по делото в размер на 100 лв.

1

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Н., като се сочат доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост. Без конкретика се твърди, че съдебният акт е постановен при погрешна преценка на събрания доказателствен материал и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на присъдата и постановяването на оправдателна такава.

В допълнение към жалбата се развиват и доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, свързано с наличието на противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея относно състава на престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия и конкретно дали се приема, че Н. е дал /чл.304а НК/ или приел /чл.301 НК/ подкуп при посочването и на двата текста от НК. На следващо място липсвали мотиви на съдебния акт, в които да се обсъдят противоречията в свидетелските показания, посочените от защитата нарушения при събирането на доказателствата в досъдебното производство, и по доводите относно наличието на провокация към подкуп.

Конкретно били игнорирани възраженията за запазване на местопроизшествието, за липсата на иззети видеозаписи от сградата, за липсата отбелязване за изготвени фотоснимки към протоколите за обиск и изземване и за освидетелстване на подсъдимия. Извън вниманието на съда е останало проследяването на точната хронология на двете действия по разследването /обиск и освидетелстване на подсъдимия/, при което не е обсъдена сочената и обоснована от защитата възможност за осъществено физическо съприкосновение с подсъдимия от трети неустановени по делото лица /подписали част от протоколите по делото/, при което да са привнесени уличаващите го фосфорециращо вещество и пари. Последващото извършване на претърсване и изземване /протокол на л.108 от досъдебното производство/ също е оспорено с оглед липсата на посочено обстоятелство, свързано със запазване на местопроизшествието и наличието на по-голям брой подписи от посочените като участвали в действието лица. Наведени са и доводи за недокументираното по делото обстоятелство относно самоличността на лицата- полицейски служители, многократно поставяли и сваляли белезници на подсъдимия, при което са осъществявали физическо съприкосновение с него. Направеното в тази връзка доказателствено искане не било уважено от съда, който не е и обсъдил констатираното противоречие в показанията на свид. А. П. с тези на свид. Т. Т. относно момента на поставяне на белезниците – при обиск в коридора /според първия/ или едва след влизането му в кабинет № 2 и поради агресивното му държание /според втория/. В тази връзка се сочат и показанията на свид. Ф., според който докато бил в стаята с подсъдимия, спрямо него не е била използвана физическа сила и помощни средства.

Относно изготвените по делото ВДС се твърди, че същите не обосновават обвинителната теза, но съдът не е обсъдил дали приема или не и в каква светлина 2 същите спрямо вината на лицето. Превратно и без съпоставяне с целия доказателствен материал е приел за непротиворечиви свидетелските показания, като въобще не е обсъдил разнопосочните в отделните фази на производството показания на свидетеля Р. Д., както и тези, в които се заявява, че Н. не е искал нищо от него и не му е обещавал нищо, а в дирекцията му казали, че го е подкупвал и му е давал подаръци, като от полицията му дали чантичката с подготвените пари. В този смисъл съдът не е отговорил на пространно развитите доводи за наличието на провокация към подкуп, за което сочели и показанията на свид. Г. З. за съобщено му от Р. Д., „…че трябвало да нагласи някакъв полицай, защото полицията го кара…“

Сочи се и липсата на мотиви по въпросите, свързани с несъответствието между поисканата и получена от подсъдимия сума, както и по въпроса защо се твърди даване на парите след като са изтекли около два месеца от изменението на режима.

Въз основа на тези доводи се твърди, че присъдата е постановена при неспазване разпоредбите на чл.13, чл.14, чл55, ал.1, чл.107, ал.2 и чл.303 НПК. Допуснатите процесуални нарушения са довели до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Невъзможността да се узнаят конкретните правни съображения за постановената осъдителна присъда е ограничило подсъдимия да разбере съображенията на съда и допълнително е лишило защитата от правото да изложи конкретни насрещни аргументи срещу съдебните доводи. поради това се иска оправдаването на подсъдимия или алтернативно – връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Също алтернативно са направени доказателствени искания за установяване на сочените спорни обстоятелства.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитниците на подсъдимия поддържат изложените доводи в жалбата и допълнението към нея, като акцентират и на невярното посочване имената на подсъдимия на няколко места в мотивите на съдебния акт, както и на приключване на делото с присъда в заседание, на което един от защитниците е отсъствал по здравословни причини и въпреки изричното желание на подсъдимия, съдът е провел заседание.

В собствена защита подсъдимият сочи, че поддържа аргументите на защитата си, а в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че събраните по делото доказателства – показанията на свид. Д. и процесуалните действия по документиране получаването на подкупа, обективирани чрез съответните протоколи и свидетелски показания на взелите участие полицейски служители установяват виновното извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия.

Поради това същият не следва да бъде оправдаван. От друга страна, обаче в мотивите на съдебния акт не са изложени достатъчно съображения за правната страна на 3 деянието, като е допусната и сериозна грешка с цифровото посочване на различно престъпление - по чл.304 НК, с което сериозно е затруднена защитата на подсъдимия.

Този пропуск би могъл да се приравни на пълна липса на мотиви, налагащо и според прокурора отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, прие следното:

Жалбата, с която е инициирано настоящото производство е процесуално допустима и при извършената пълна проверка на постановената присъда, съдът счете за основателно основното оплакване в нея, подкрепено и от позицията на прокурора от САП относно допуснатото от първата инстанция съществено процесуално нарушение, с оглед на което прие и че вярното решаване на делото не налага събирането на служебно допуснати или поискани от защитата доказателства. Констатираният порок на присъдата се свежда до постановяването й при липса на мотиви.

За да постанови обжалваната присъда СГС е приел, че в хода на проведеното досъдебно производство и съдебно следствие пред него са събрани изрично описани /на стр.706-707 от делото/ относими към предмета на делото доказателства, които са непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което не налагат поотделно обсъждане, но които сочели на осъществено от П.Н. от обективна и субективна страна на фактически описаното в обвинителния акт деяние по искане и получаване на подкуп, но посочено от съда с несъответстваща на това цифрова квалификация по чл.304а, пр.3, вр. чл.304, ал.1 от НК. Несъмнено така направеният противоречив извод относно правната квалификация на приетото за извършено деяние е налице, но само по себе си това могло да се дължи на технически пропуск, който не опорочава съдебния акт до сочената от защитата степен за невъзможност да се узнае и контролира волята на съда относно престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия.

Същият извод е относим и за действително неправилно посоченото име на подсъдимия в части от акта, доколкото това не внася съмнение и по въпроса относно лицето, адресат на същия. На следващо място според САС не би могло да се оцени като нарушение, а още по-малко за съществено такова соченото от защитата провеждане на последното съдебно заседание и приключване на съдебното следствие от първата инстанция в отсъствие на един от защитниците на подсъдимия. Изричен отговор на това възражение е даден в разпоредбата на чл.271, ал.3 НПК, изключваща необходимостта за отлагане на делото поради неявяване на някой от повече ангажирани защитници.

По-същественото в случая, обаче, е че както фактически направени изводи от съда, така и коректно обсъдени доказателства, въз основа на които те са приети на 4 практика липсват. С внесения в съда обвинителен акт спрямо П.Н. е очертана в необходимата пълнота фактологията, относима към повдигнатото обвинение за престъпление по чл. чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2 НК, като въз основа на посоченото длъжностно качество на подсъдимия, създадените отношения със свидетеля Р. Д. и инкриминираното поведение на Н. по повод изготвено предложение до пробационния съвет, са изведени съставомерните признаци на твърдяното престъпление. Това обективно позволява да се очертаят рамките на предмета на доказване по делото, а на подсъдимия и защитника му - да узнаят обвинителната теза и да организират ефективно защитата си срещу нея. Последното е било и реализирано, видно от обясненията на подсъдимия и пространните доводи на защитата му срещу доказаността на обвинението, които са подробно, но самоцелно възпроизведени от съда. Въпреки това, обаче същите са игнорирани и оставени без отговор в иначе немалкия обем формално изложени съображения към диспозитива на присъдата, а събраните доказателства не са обсъдени поотделно или при съпоставка с другите такива с аргумента за липсата на необходимост от това.

Изрично е нужно да се посочи, че оценката на доказателствените източници е суверенна дейност на съдилищата, извършвана в съответствие с вътрешното им убеждение, като проверката относно правилното формиране на последното включва преценката спазен ли е реда за приобщаването на доказателствата и допуснати ли са грешки при решаване на делото. Излагането на съображения по всички въпроси, посочени в разпоредбата на чл.301 от НПК е необходимо с оглед възможността да се извърши проверка върху дейността на съда и конкретно дали логически правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е взето решението му по същество.