Решение № 19085 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19085 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110112651 по описа за 2026 годИ.

Производството е образувано е по искова молба на И. Б. Н. срещу „ЗАД Асет Иншурънс“ АД.

Ищецът твърди, че на 10.12.2025г. сключил с ответника договор за автомобилна застраховка на сухопътни нерелсови превозни средства „Каско“ № ***************** за обект л. а. „Мерцедес Бенц GLA 22” с рег. № ************* с период на валидност 1 годИ. – от 17:00ч. на 10.12.2025г. до 16:59:59ч. на 10.12.2026г. Била определена застрахователна сума от 80 000лв., като застрахователната премия била изцяло заплатена.

Ищецът посочва, че на

12.02.2026г., около

09:05ч., в

****************************************, промишлена зона „Хладилника“, 1407, по време на маневра за паркиране ударил предната част на автомобила в каменен/бетонов зид, за което събитие уведомил ответника. На следващия ден бил извършен оглед и съставен опис на претенция № *************/13.02.2026г., като били констатирани увреждания по предна броня, предна решетка, лайсна и др. В договора било уговорено използването на официален сервиз и 0% самоучастие. Поради това, автомобилът бил транспортиран до „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, където бил извършен допълнителен оглед и изготвена оферта за възстановяване на автомобила на стойност 6099,02 евро. Било получено в сервиза възлагателно писмо от застрахователя за лек ремонт, радиатор климатик и основна броня, като било посочено, че застрахователят не заплаща разходи за резервни части, труд и материали, които не са резултат от застрахователното събитие и не отговарят на условията на сключения договор със сервиза, като сумата, която ще бъде изплатена е 1533,88 евро, а разликата до общата претенция от 6142,61 евро следвало да е самоучастие на клиента.

Ищецът счита, че предложената от ответника сума не може да покрие всички разходи за пълното възстановяване на автомобила, което наложило сам да отремонтира автомобила, за което заплатил сумата от 6940,56 евро съгласно оферта/сервизна поръчка № 90074477/28.04.2026г. Поддържа, че ответникът следва да отговаря за всички вреди и обезщетението да е равно на размера на действително претърпените вреди.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6940,56 евро, ведно със законната лихва от подаване на 1 исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на уврежданията, като твърди, че те не са настъпили в резултат удар в каменен/бетонов зид, а вследствие на ПТП с друго МПС или на друго място, различно от декларираното. Позовава се на изключен застрахователен риск съгласно т. 6.1 и т. 61 от ОУ поради непредставяне на достоверни данни и неуведомяването на компетентните органи за събитието и съставянето на протокол за ПТП/ДКП. Счита, че по този начин ищецът е лишил ответника от възможността да установи обстоятелствата при настъпване на произшествието, в това число наличието на друг участник, употреба на алкохол и възможността да упражни регресни права. Евентуално посочва, че при обективна невъзможност на ищеца да се снабди с документи, съгласно т.70.5 от ОУ застрахователното обезщетение е ограничено до 10% от застрахователната сума, но не повече от 3000лв., поради което би отговарял само до този размер. Оспорва наличието на причинна връзка между декларираното събитие и причинените вреди, както и размера на вредите, като счита, че са резултат от друго събитие, а офертата на сервиза не съответства на описа на застрахователя.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между страните е действало валидно застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на процесното МПС към датата на събитието, както и че е настъпило увреждане по автомобила в срока на действие на застрахователния договор, като е заведена претенция (щета) при ответника.

Според застрахователния договор, ищецът застрахова при ответника МПС „Мерцедес GLA22“ с дата на първа регистрация 15.02.2024г., със застрахователна сума от 80 000лв. за срок на покритие 17ч. на 10.12.2025г. до 16:59ч. на 10.12.2026г. Предвиден е покрит риск – клауза „П“ - Пълно каско и код „А1“ – официален сервиз. Към договора са налице ОУ.

Не е спорно, че на 12.02.2026г. (в срока на действие на договора) е настъпило увреждане на застрахования автомобил, като ищцата е завела претенция /щета/ към ответното дружество под № *************/13.02.2026г. В нея е посочено, че ударът настъпил на 12.02.2026г. при паркиране на паркинг, намиращ се на бул.

******************** (при бившия *****************), като ищцата не преценила разстоянието и се ударила в каменен зид. Увредени били предна броня, решетка и др.

На 13.02.2026г. е съставен опис от застрахователя, в който са описани увредените елементи и необходимия ремонт.

На 23.02.2026г. е издадено възлагателно писмо от ответника до „Силвър стар ритейл“ ЕАД, с което описва ремонтните дейности, които следва да бъдат извършени, и посочва, че признава ремонт на стойност до 1500 евро с ДДС. Според калкулацията от сервиза, ремонтът би излязъл на стойност 6142,61 евро към 11.03.2026г.

На 19.03.2026г. е издадено възлагателно писмо от ответника до „Силвър стар ритейл“ ЕАД, с което се възлага извършването на ремонт на автомобила, като е посочено, че застрахователят признава ремонт на стойност до 1533,88 евро с ДДС и не заплаща разходи за резервни части, труд и материали, които не са резултат от застрахователното събитие или не отговарят на условията на сключения договор със сервиза.

Според проформа фактура от сервиза, ремонтът възлиза на 6142,61 евро към 20.03.2026г., като 4608,73 евро следва да бъде самоучастие на клиента.

На 28.04.2026г. е изготвена нова оферта за ремонт на автомобила на стойност 6940,56 евро, като тази сума е заплатена в полза на сервиза за сметка на възложителя И. Н. и не е 2 спорно, че автомобилът е отремонтиран.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални знания, по делото е допусната, изслушана и приета съдебна авто-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Според вещото лице, описаните увреждания по автомобила могат да настъпят по сочения от ищцата механизъм – чрез удар в каменен /бетонов/ зид. При изслушването си в открито съдебно заседание пояснява, че цялата щета като вид и характер отговаря напълно на удар в твърд и грапав предмет, тъй като са налице хоризонтални задирания със зърниста структура. С оглед наличието на зелено петно на предния капак, което е на същото ниво, допуска, че е вероятно някаква част да е била зелена, но с категоричност посочва, че това не е удар с друг автомобил, тъй като такива вертикални задирания със зърниста структура не могат да бъдат причнени от друго МПС – при удар с превозно средство уврежданията са с друг характер и не толкова ниско. Експертът посочва, че всички ремонтно – възстановителни дейности и вложени части, описани в описите и офертата от сервиза, са необходими за възстановяване на автомобила. Стойността за възстановяването му на база средни пазарни цени възлиза на 6119,20 евро, а съгласно офертата от официалния представител на марката – 6940,56 евро.

При горните факти, съдът намира следното:

Както се посочи, не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, в периода на действие на която е настъпило събитието.

Според условията на полицата, застрахованият се ползва с Пълно каско в официален сервиз при 0% самоучастие във всяка щета. Ответникът се позовава на т.6.1. от ОУ, която гласи, че застраховката не покрива щети, причинени от или в случаите на предоставяне на неверни данни от страна на застрахования относно застрахованото МПС или застрахователното събитие. В случая, тази клауза е неприложима, тъй като от приетото експертно заключение се установява, че уврежданията по автомобила могат да настъпят по описания от ищцата начин, а не чрез удар с друго МПС. Ето защо, не може на това основание да се изключи отговорността на застрахователя, още повече, че самият той с извънсъдебното си поведение признава дължимостта на обезщетение в размер от 3000лв.

На следващо място, ответникът се позовава на т.61 от ОУ, предвиждаща задължението на застрахования да уведоми незабавно всички компетентни органи за събитието, а чрез неизпълнението на това задължения, същият лишавал застрахователя от възможността да установи обстоятелствата по настъпване на произшествието, което пораждало у него правото да откаже изплащане на обезщетение. Клаузата на т.61 от ОУ гласи, че при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни според вида на застрахователното събитие държавни органи, да изпълни всички свои задължения, посочени в ОУ, в ЗДвП и другите нормативни актове, както и да изиска издаване на съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато такива не се издават поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им. Според т.69, при неизпълнение на тези задължения, застрахователят може да намали или откаже изцяло изплащане на обезщетение.

По делото не е спорно, че органите на МВР не са уведомени за събитието, както и че не е съставен протокол за ПТП. В чл. 125 ЗДвП са изброени хипотезите, в които службите на МВР задължително посещават мястото на настъпило пътно-транспортно произшествие, като процесната хипотеза не е сред тях - не се установява превозното средство да не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди или наличието на някое от другите обстоятелства. Предвид това, не може да се вмени във вИ. на застрахования липсата на документ за ПТП, при положение, че не е налице нормативно изискване за съставянето на такъв в случая. Отделно от това, видно е от извънпроцесуалното поведение на ответника /л. 79/, че е признал събитието да е от категорията, които се удостоверяват без протокол за ПТП.

Следващото възражение на ответника е свързано с позоваване на т.70.4 от ОУ, която 3 предвижда, че при обективна невъзможност да се снабди с документи, застрахованият е длъжен да посочи в писмена декларация обстоятелствата по застрахователното събитие, предполагаеми причини, имена и адрес на свидетели. Според т.70.5, застрахователят обезщетява по декларация до 2 пъти през срока на застраховката и застрахователното обезщетение е в размер до 10% от застрахователната сума, но не повече от 3000лв. за всяко от тях.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за съответствие на размера на застрахователното обезщетение на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в рамките на застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото. Изчерпателната регламентация на хипотезите, при които е допустимо отклонение от принципа за еквивалентно обезщетяване на вредите спрямо действителната стойност на увреденото или погИ.ло имущество към релевантния момент на проявление на риска изключва възможността чрез клауза в общите условия на застрахователния договор застрахователят предварително да ограничи размера на обезщетението до определен процент от действителната стойност на застрахованото имущество. Непротиворечива е практиката на ВКС, че при настъпили вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се определя обезщетението по имуществена застраховка, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т.д. № 1821/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/. При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.