Решение № 4314 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4314 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330107207 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.К. и П.Я., чрез пълномощник юрисконсулт Н.П.-Щ., е предявил против З. А. Н., ЕГН:

**********, от *****************************, иск за признаване на установено, че дължи присъдените по частно гр. дело № 21726/ 2024 г. на ПРС, III бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10737/ 17.12.2024 г., суми, както следва: главница в размер на 149, 23 лева, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 23.08.2023 г.- 22.09.2023 г., отнасяща се за обект на потребление, находящ се в *****************************, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 11.10.2023 г.- 15.12.2024 г. в размер на 24, 35 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението16.12.2024 г. до окончателното погасяване.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът като краен снабдител продавал ел. енергия, 1 при публично известни ОУ, одобрени от ДКЕВР и влизащи в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Ответникът бил собственик на следния снабден с ел. енергия имот: *****************************, с ИТН: ********** и клиентски номер **********. Абонатът бил задължен да изплаща задълженията си според ОУ, но въпреки че ищецът му доставил в обекта ел. енергия периода 23.08.2023 г.22.09.2023 г. на стойност от 149, 23 лева, същата не била заплатена, а поради забавата се дължала и мораторна лихва за периода 11.10.2023 г.- 15.12.2024 г. в размер на 24, 35 лева. За събиране на дължимите суми, се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното частно гр. дело № 21726/ 2024 г. на ПРС, III бр. с-в такава била издадена, но същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание не изпраща представител.

В първото съдебно заседание пълномощникът на ищеца прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, поради наличие на предпоставките за това.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, процесната фактура, нотариален акт, справка за имота, препис- извлечение от сметка.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен за отговор на адреса на ответника на 09.06.2025 г., като страната отново е била редовно призована на адреса с получена призовка на 23.07.2025 г. за първото по делото с.з. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително 2 дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева и полагащо се съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 150 лева, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10737/ 17.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 21726/ 2024 г. на ПРС, III бр. с-в, З. А. Н., ЕГН: **********, от *****************************, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.К. и П.Я., следните суми: както следва: главница в размер на 149, 23 (сто четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки) лева, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 23.08.2023 г.- 22.09.2023 г., отнасяща се за обект на потребление, находящ се в *****************************, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 11.10.2023 г.- 15.12.2024 г. в размер на 24, 35 (двадесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 16.12.2024 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА З. А. Н., ЕГН: **********, от *****************************, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.К. и П.Я., разноските по заповедното производство, по съразмерност, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсулстко възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 75 (седемдесет и пет) лева- държавна такса и в размер на 150 (сто и петдесет) леваюрисконсулстко възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3