Решение № 486 от 23.07.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Силистра, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420100487 по описа за 2025 година

Ищцата Е. Н. Г. твърди, че на 17.11.2022 г. в качеството си на кредитополучател сключила с ответника договор за потребителски кредит № 765709, по силата на който бил предоставен такъв в размер на 900 лв., който тя се задължила за върне на 11 двуседмични вноски заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,05 % на годишна база и при уговорен годишен ГПР в размер на 49,63 %. В чл. 5 от договора за заем страните се споразумели, че кредитът ще бъде обезпечен с поръчителство или банкова гаранция, като за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение била предвидена неустойка в размер на 496,41 лв.

Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен поради обстоятелството, че при определянето на ГПР не била включена стойността на неустойката за неосигуряване на обезпечение, поради което същият не бил реален, като в тази връзка изтъква доводи, че в действителност това вземане на кредитора няма неустоечен характер, а представлява допълнително възнаграждение по договора (освен договорната лихва). Отделно от това счита, че и самата клауза за начисляване на въпросната неустойка противоречи на добрите нрави поради драстичната несъразмерност с отпуснатия заем. Твърди, че в договора некоректно била отразена и общата подлежаща на връщане сума от длъжника, тъй като тя отново не включвала въпросната неустойка, а също така липсвала информация за размера на лихвата на ден. Изразява становище за нарушаване и на чл. 5 ЗПК поради предоставяне на преддоговорна информация, която не отговаря на реалните условия на договора. Счита също така, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави поради драстичната нееквивалентност на насрещните престации. Отбелязва, че в клаузата, която предвижда 1 санкция за забава в плащането на погасителна вноска, не е направено разграничение дали санкцията касае вноската за главница, лихва или неустойка, което давало на кредитора възможност да я тълкува в своя полза. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора тя заплатила на кредитора си сумата от 1496 лв., поради което моли съда да осъди ответника да възстанови сумата от 596 лв., представляваща недължимо платена сума, формирана като разлика между сбора на общите плащания и размера на главницата по договора за кредит, законна лихва върху тази сума за периода от 06.12.2024 г. до 26.03.2025 г. в размер на 25 лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 27.03.2025 г., до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „С. К.“ ООД оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Счита, че ГПР по договора за кредит е правилно определен, тъй като неустойката за неосигуряване на обезпечение не следва да бъде включвана като разход по кредита, при положение че задължението за заплащането възниква след сключването на договора. Счита, че преди сключването на договора потребителят е бил точно и ясно информиран за неговите условия, като той е разполагал с възможност както предварително да осмисли достатъчно добре ангажимента си, така и да се откаже от договора в 14-дневен срок от неговото подписване. Изразява позиция, че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави, тъй като прекомерността на неустойката подлежала на преценка за всеки конкретен случай, като се съобрази обезпечеността на задължението и съотношението с евентуалните очаквани от неизпълнението вреди (а в конкретния случай кредиторът направил предварителна оценка на вредите от неосигуряването на обезпечение). Поради тези причини ответникът изключва всяка възможност за неравноправен характер на неустоечната клауза, тъй като тя била съобразена с вредите от неизпълнението и била приета от потребителя при ясно осъзнаване на икономическите последици от нея. В тази връзка отбелязва, че в периода от 2022 г. до 2023 г. ищцата сключила с дружеството общо 4 договора за кредит, съдържащи задължение за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение, поради което била наясно с условието за предоставяне на обезпечение и трансформирането му в задължение за неустойка. Счита също така, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор; същевременно признава получаването от ищцата на сумата от 1496 лв. на основание процесния договор за кредит. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен договор за потребителски кредит № 765709 от 17.11.2022 г., от който е видно, че ответникът в качеството си на кредитор предоставил на ищцата в качеството на кредитополучател потребителски кредит в размер на 900 лв., който тя се задължила да ползва срещу уговорена лихва в размер на 40,05 % на годишна база и да възстанови на 11 месечни вноски в срок до 20.04.2023 г. В чл. 5 от договора било уговорено, 2 че в тридневен срок от сключването на договора задълженията по кредита следва да бъдат обезпечени чрез предоставяне на безусловна банкова гаранция или с поръчителството на едно или две физически лица, отговарящи на следните условия: при един поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко - от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко - от 4 пъти минималната работна заплата за страната, като те не трябва да бъдат поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от ”Редовен” и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 11, ал. 1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение кредитополучателят дължи на съконтрахента си неустойка в размер на 496,41 лв., платима разсрочено съобразно уговорения погасителен план. Ответникът признава извършени от ищцата плащания по договора за кредит в размер на 1496 лв.

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 ДР към ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България; същевременно чл. 19, ал. 5 ЗПК определя като нищожни клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 максимални размери на ГПР, а чл. 21, ал. 1 ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.

3

Съдът счита, че клаузата за начисляване на неустойка за неосигуряване на обезпечение прикрива уговорка за заплащане на допълнителна възнаградителна лихва, чийто размер, прибавен към другите плащания по договора, завишава ГПР по договора за кредит до степен, в която той надхвърля максималния допустим размер, регламентиран в чл.

19, ал. 4 ЗПК, поради което се явява нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът приема, че клаузата на чл. чл. 11, ал. 1 от договора за кредит цели заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК за максималния размер на ГПР, тъй като поставяйки практически невъзможни изисквания за осигуряването на обезпечение по договора за кредит, тя очевидно не преследва получаването на такова, а начисляването на допълнителни плащания като насрещна престация за предоставения заем. Очевидно е, че всеки нуждаещ се от заем в размер на 900 лв. не би могъл да осигури обезпечението по чл. 5 от договора за кредит, тъй като възможността му да стори това предполага и финансови възможности, които биха направили излишно прибягването да услугите на финансова институция.

Отделно от това обезпечаването на вземането гарантира интереса на кредитора да се удовлетвори от предоставеното му обезпечение при липса на доброволно изпълнение, която цел не може да се постигне чрез увеличаването на дълга с начисляването на неустойка; подобна неустойка се оказва на свой ред напълно лишена от присъщата функция да компенсира вредите от допуснатото неизпълнение, което потвърждава извода, че вземането по чл. 11, ал. 1 от договора няма неустоечен характер, а представлява допълнително възнаграждение за ползването на предоставения заем. Ответникът твърди, че калкулирайки процесната неустойка, той направил предварителна преценка на вредите от липсата на обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, но от отговора му не става ясно в какво се изразяват тези вреди, както е тяхното имуществено изражение, а още по – малко – как неустойката би могла да компенсира несъбираемостта на основния дълг. Следва също така да се отбележи, че недействителността на договора за кредит или на отделна негова клауза не се санира с неупражняване на правото на потребителя да се откаже от договора в 14-дневен срок, тъй като липсва законова разпоредба, която да преклудира възраженията на потребителя за невалидност на договора след изтичането на този срок, а освен това същите могат да бъдат повдигани и служебно от съда.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищецът обосновава становището си за недействителност на договора за кредит именно с неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради посочването в договора на ГПР от 49,63 %, който не съответства на действителния такъв, тъй като последният го надвишава. Съдът счита, че това превишение на ГПР не представлява основание за недействителност на целия договор с оглед разпоредбата на чл.