Решение № 43 от 19.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5654/2025
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 19.01.2026
- Състав
- Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. София, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Захариева
Членове:
Аделина И.
Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605654 по описа за 2025 година С присъда от 10.07.2024г. по НОХД № 15855/20 22г. СРС, НО, 115 състав е признал подсъдимата Т. И. С. за виновна в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като съдът й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.
Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба от адв. П. С., в качеството му на защитник на подсъдимата.
С жалбата си адв. С., в качеството му на защитник на подсъдимата твърди, че присъдата е неправилна и като такава следва да бъде отменена, а подсъдимата призната за невиновна. Алтернативно се иска намаляване на наложеното й наказание до неговия минимум от 3 месеца ЛОС.
По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се посочва, че осъдителната присъда е била постановена при противоречия в доказателствения материал и при липса на категоричност относно авторството 1 на деянието. Изразява се несъгласие с доказателствения анализ на първоинстанционния съд. Според жалбоподателя решаващия съд е дал доверие на показанията на св. Е., като не е съобразил, че същия не е видял самото падане и не може да посочи коя от двете жени е блъснала пострадалата. Акцентира се върху противоречивите показания на пострадалата св. К., която е била разпитвана 4 пъти и променяла позицията си коя от двете жени я е блъснала и е тази връзка е допуснато нарушение на чл.
303, ал. 2 от НПК, тъй като обвинението не е било доказано по несъмнен начин, а съдът я е признал за виновна. Посочва се, че от заключението на СМЕ не се установява категоричен механизъм на причиняване на увреждането и съответно липсва причинно следствена връзка между блъскането и причинената травма. Изразява се несъгласие с преценката на съда относно показанията на св. И., които не са били кредитирани напълно, доколкото съдът е преценил, че със същите се изгражда защитна теза на подсъдимата. В тази връзка се иска присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от нов съдебен състав.
На следващо място се претендира нарушение на материалния закон и че деянието е несъставомерно. Според защитника установената фактическа обстановка не съответства на доказателствената съвкупност, като механизма на деянието се извежда само от показанията на св. Е. и тези на пострадалата.
Относно показанията на св. Е. се посочва, че той не е потвърдил, че подсъдимата е жената която е блъснала пострадалата. Изтъква се, че той е казал, че пострадалата след удара е паднала върху л.а. комби, а не както тя твърди върху тротоар със счупени плочки, като заявява и че спомените му са на 50% бледи. Акцентира се на твърдението на свидетеля, че двете жени които са седели пред блока и към които се е присъединила пострадалата са били на една и съща възраст, докато всъщност между тях има 24 г. разлика, а в последствие е заявил, че по-младата от двете жени е бутнала пострадалата.
Посочва се, че в обаждането си до тел. 112 св. Е. е заявил, че не може да каже коя от двете жени е бутнала св. К.. Показанията на св. К. също са колебливи и противоречиви според защитата, като първо е посочила, че св. И. я е бутнала, а после, че е била подсъдимата. Посочва се, че и от показанията на св. Т. и св.
К., близки на пострадалата, с които тя е обсъждала инцидента, се установява, че св. К. не им е казала кой я е бутнал. Според изложеното защитата намира, че авторството на деянието не е установено. Изтъква се и неяснота на 2 механизма на получаване на нараняването. Според зашитата не е обоснована интелектуалната и волева страна на приети от съда евентуален умисъл.
Алтернативно, ако бъде прието от въззивния съд, че авторството на деянието е установено, то в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като подсъдимата не е могла и не е била длъжна да предвиди настъпването на вредоносния резултат. Според защитника е възможно действията на подсъдимата да попадат и в хипотезата на крайна необходимост, доколкото има данни, че тя се е опитала да вземе от пострадалата телефон, който последната е взела от ръцете на малко дете и поведението й е било социално оправдано. Твърди се, че съдът неправилно е отказал приложението на л. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието е малозначително. По отношение на наказанието се твърди, че същото не съответства на смекчаващите отговорността обстоятелства. Направени са и редица доказателствени искания. Иска се и намаляване на адвокатското възнаграждение заплатено от пострадалата и Ч.О. до минималното такова.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:
Защитникът на подсъдимата адв. К. заявява, че обвинението не е доказано, а осъдителната присъда е неправилна, като авторството не е изяснено. Сочи се показанията на св. К. са непоследователни и самата тя не е категорична относно това кой я бутнал. Относно показанията на св. Е. се излага, че същия не е видял кой е блъснал пострадалата и е наблюдавал от разстояние и при обаждането си до тел. 112 не е посочил автора. Според защитата единствения очевидец е била св. И., като неправилно съдът не ги е кредитирал, а и в заключението си СМЕ не дава категоричен отговор на механизма на увреждането.
Другият защитник на подсъдимата – адв. С. изцяло поддържа изложеното в допълнението към въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като моли да бъде потвърдена. Заявява, че фактическата обстановка е била правилно установена, както и авторството на деянието и не са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанциянния съд.
Повереникът на Ч.О. К. -адв. В. моли за потвърждаване на присъдата, 3 като изразява несъгласие с доводите на защитата.
В последната си дума подс. С. моли да бъде оправдана.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:
В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени подробно изброени доказателствени източници, които въззивния съд не намира за нужно да преповтаря, като всички те са подробно и индивидуално обсъдени.
Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимиата Т. И. С. е родена на ********. в гр. София, българка, с българско гражданство, със средно образование, неосъждана, безработна, живущ в гр. София, ж.к. „***************, с ЕГН **********.
Пострадалата Р. К. живеела в гр. Виена, Р. автсрия, като понякога се прибирала в Р. България, като отсядала в притежавания от нея апартамент в ж.к.“Борово“, бл. ********. В същия вход на жилищната кооперация живеела и св. Н. И., която биа във влошени отношение със св. К..
На 13.09.2021г. подс. С. се намирала в гр. София ж.к.“Борово“, пред бл.
********, където седяла на пейка заедно със св. Н. И.. Двете разговаряли когато към 18ч. към тях се приближила св. К.. Между последната и св. И. започнал разговор по повод техните влошени отношения, който преминал в спор и размяна на остри реплики. Подсъдимата се подразнила от поведението на св. К. и затова станала от пейката, доближила се до нея и чрез блъскане с ръце по тялото й я извела от равновесие, при което долната част на гърба на К. се опрял в средната част на паркиран лек автомобил – комби, след което тя паднала, подпирайки се на лявата си ръка на подлежащия терен – тротоарни плочки. Вследствие на падането на пострадалата било причинено счупване на дисталната част на лява лъчева кост на лявата ръка, на която пострадалата се подпряла при падането. Нараняването на ръката на св. К. било видимо, а тя изпитвала силна болка и не могла да се изправи. Подсъдимата и св. И. след като възприели състоянието на пострадалата бързо се отдалечили и влезнали във входа на блока. В близост до мястото на инцидента се намирал св. М.- Е., 4 който станал очевидец на случилото се. Той се намирал в автомобила си и възприел конфликта между жените от самото му начало, като възприел как подсъдимата със сила и целенасочено изблъскала св. К., както и че последната след падането си не могла да се изправи. Затова и св. Е. отишъл до пострадалата и възприел, че ръката й е видимо счупена. Той й помогнал да се изправи, след което подал сигнал на тел. 112 за случилото се. На място пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалата до УМБАЛ“Св. Анна“. В лечебното заведение било извършено рентгеново изследване на пострадалата, което констатирало счупване на лъчевата кост в долния край и шиловиден изразстък. На св. К. била поставена гипсова гипсова имобилизационна превръзка на лява предмишница и ръка, след което била изписана от лечебното заведение за домашно лечение.
На следващия ден – 14.09.2021г. св. К. посетила съдебномедицински кабинет към УМБАЛ “Александрова“, където й бил извършен преглед и били констатирани следните телесни увреждания, описани в СМУ 592/21г.: счупване на лява лъчева кост, охлузване на ляв лакът, разлято кръвонасядане на лява предмишница, кръвонасядане на ляво бедро. Специалистът по съдебна медицина приел, че посочените увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети, на широка контактуваща повърхност, по механизма на удар с или върху такива и тяхното тангенциално действие и биха могли да се получат по време и начин какъвто съобщава прегледаната – падане на терен. В СМУ било посочено, че констатираното кръвонасядане на лява предмишница е получено по механизма на стичане на кръвта по рехавите тъкани и би могло да е пряка причинно следствена връзка със счупването на лявата лъчева кост.
В съдебномедицинското удостоверение било посочено, че счупването на лявата лъчева кост реализира медикобилогичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник по см. На чл. 129, ал. 2 от НК, а станалите травматични увреждания, в своята съвкупност реализират медикобилогичния квалифициращ признак болка и страдание.
В хода на ДП била назначена СМЕ. От заключението й се установява, че вследствие на блъскане в гърдите и последващо падане на подлежащия терен пострадалата св. Р. К. е получила счупване на дисталната част на лявата лъчева кост и шиловиден израстък, кръвонасядане на лява предмишница, охлузване на лакътна става, кръвонасядане на ляво бедро, които уреждания по мнение на вещото лица са били получени в резултата на действието на твърди 5 тъпи предмети по механизма на удара с или върху такива, както и от тяхното танценциално действие и могат да се получат по начин и време което се съобщава в предоставените материали. Прието също така, че счупването на лявата лъчева кост в долната трета най-често възниква по индиректен механизъм – падане върху дланта при дорзална флексия на дланта – сгъната китка в посока обратна на дланта и есктензирана лакътна става, като така силата на огъване се предава върху дисталната епифиза на лъчевата кост и костта се чупи на около 2 см. над китката, като счупването при К. е в резултата на придаване на значителна кинетична енергия на тялото – блъскане, при което тялото й е било извадено от равновесие , с последващо падане и подпиране с лявата ръка върху терена. Според в.л. в случая е реализиран медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период над 30 дни, а останалите травматични увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание.
Била е изготвена и аудио-техническа експертиза на ДП относно подадения сигнал на тел. 112.
Разпечатката съдържа 34 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a957d3f4-6c54-4cb8-a84e-88e48d7d2651