Решение № 71 от 24.06.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ловеч , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500135 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.

С Решение № 260014/29.02.2021г.,пост.по гр.д.№ 2020/2019г., РС-Ловеч е признал за установено на основание чл.422,вр.чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,чл.240 и чл.86 от ЗЗД, по отношение на М. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес *****, че дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

*****, ***** представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощник юрисконсулт М.С., сумата 1665 лв., представляваща сбора от падежирали главници за периода от 14.12.2017г. до 14.06.2019г., вкл., или 18 вноски по 92,50 лева ; сумата 208,40лв.-договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (датата на прехвърляне на задължението); сумата 187,59лв.(сто осемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки)- лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението- 01.08.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението -01.08.2019г. до окончателното й изплащане.

1

Претенцията до пълните претендирани размери на сумите: 2595,05лв.-неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.07.2018г. до 14.09.2020г. ; сумата 243,35лв. (двеста четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки)договорна (възнаградителна) лихва,дължима за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г.

(датата на прехвърляне на задължението), са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

М. ЦВ. ИВ. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК *****, сумата 925лв.- представляваща непадежирали към 17.10.2019г. главници или от вноски 38 48, включително или от 17.10.2019г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,с начало от 14.05.2020г., до окончателното изплащане. . М. ЦВ. ИВ. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***** сумата 1031,80лв.разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно уважения размер на исковете, а претенцията до пълния й претендиран размер на разноските по списъка по чл.80 ГПК, е отхвърлена.

Постъпила е жалба от М. ЦВ. ИВ. от гр.Летница, чрез адв.Б. Ц.-ЛАК- особен представител, срещу решението в частта,с която е уважен частично искът с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК,вр.с чл.79,чл.240 и чл.86 от ЗЗД,общо за сумата 2060.99лв.,от която 1665лв.- сбор от падежирани главници за периода от 14.12.2017г. до 14.06.2019г.- вкл.-или 18 вноски по 92.50лв.,сумата 208.40лв.-договорна (възнаградителна) лихва за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (дата на прехвърляне на вземането) сумата 187.59лв.- лихва(обезщетение) за забава, дължима за периода от 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението- 01.08.2019г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението-01.08.2019г. до окончателното изплащане.

Не се съгласява с извода на съда, че е изпълнена процедурата по чл.99,ал.З от ЗЗД.Счита,че не е съобразено наличието на частно правоприемство, основано на договор за цесия, при което прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като частното правоприемство се основава на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (/цесия), сключен на 20.12.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файнснсинг"ЕАД с ЕИК ***** и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК *****, на общо основание следва да са представени доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на длъжника. В противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него чл.99,ал.4 от ЗЗД.

Излага,че при осъдителните искове няма пречка да се приеме, че връчването на исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника-длъжник, има ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99,ал.З от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК и при развило се заповедно производство, длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне преди подаването на заявлението. Заявлението е подадено от дружеството правоприемник въз основа на сключения договор за цесия, а не от 2 първоначалния кредитор, затова за да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне,а и да е станало изискуемо по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, следва да е изпълнена процедурата по чл.99,ал.З от ЗЗД, която счита, че не е налице.

Не приема, че М.И. е уведомен с получаване на исковата молба и приложенията към нея, тъй като те не са му връчени и затова му е назначен и особен представител.

Счита,че връчването на книжата по делото на особен представител не е надлежно връчване, както е приел първоинстанционният съд. Твърди,че връчване на книжата, а и на уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл.99,ал.4 ЗЗД, не се е осъществило (в този смисъл се позовава на Решение № 62/22.03.2019г. на ОС-Ловеч по в.гр.д.№18/2019г.).

В обжалваното решение съдът не е споделил твърдението на ответника, че според нормата на чл.99,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си само ако законът, договорът или естеството на същото позволяват това. В случая чл.26,ал.1 от ЗПК не позволява на първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД да прехвърли на ищеца с приложение № 1/20.07.2018г. към рамковия договор за цесия от 20.12.2016г. процесните вземания срещу ответника по договора за потребителски кредит от 14.10.2016г. Последният представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, а според чл.24 от ЗПК към него се прилагат и нормите на чл.143-148 от ЗЗП.

Според чл.143,т.15 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорката, която дава възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто е и случая. При него в чл.13,ал.6 и 7 от Общите условия(ОУ) е предвидено, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си или част от тях, на трети лица заедно с дължимите лихви, такси, комисиони и други разноски, като „уведоми" потребителя писмено за това, в съответствие със закона. С подписването му потребителят и поръчителят „дават изричното си съгласие" „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да прехвърли правата си по договора на трети лица. Твърди,че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,т.15 ЗЗП, защото дават възможност на кредитора да прехвърли през време на действието на договора, без да иска съгласието на ответника, правата си по него на всяко трето лице, което избере, а това несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на ответника, защото за него, като длъжник, не е без значение дали негов кредитор е избраната в случая от него финансова институция „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е посочената в търговския регистър банка. В същото време в договора не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност/клауза, в която кредиторът да е дал още при подписването му предварителното си съгласие, всяко трето лице, по избор на ответника, да го замести в задълженията му по същия договор по смисъла на чл.102 от ЗЗД, което определя като значително неравновесие между правата и задълженията на страните по този договор. Твърди,че това обуславя извод за 3 неравноправност на клаузите по чл.13,ал.6 и 7 от ОУ (чл.143,т.15 ЗЗП).

Допълва,че в представените от ищеца писмени доказателства няма данни тези неравноправни клаузи да са уговорени индивидуално, респективно да не са били изготвени предварително от кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и поради това ответникът да е имал възможност да влияе върху съдържанието им (чл.146,ал.2 от ЗЗП). От договора за кредит е видно, че тези две неравноправни клаузи не са уговаряни индивидуално,а в чл.13,ал.6 и 7 от ОУ, макар и последните да са включени, като част от него.

Сочи,че според чл.26 от ЗПК кредиторът може да прехвърли на трето лице вземането си по договора за потребителски кредит само при условие, че договорът предвижда такава възможност. Твърди,че в случая това не е регламентирано, а клаузите на чл.13,ал.6 и 7 от ОУ са неравноправни съгласно чл.143, т.15 ЗЗП,съответно са нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.24 ЗПК, тъй като не са уговорени индивидуално, а други такива няма уговорени в този договор.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли изцяло исковата молба.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК *****, чрез пълномощник П. Б.-юрисконсулт. Оспорва изцяло възраженията на ответната страна и моли въззивната жалба да се остави без уважение и се потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Споделя извода на съда,че по делото е доказано валидно сключена цесия на задълженията по процесния договор, че М. ЦВ. ИВ. е уведомен за нея и дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД предявените към него суми. Излага,че съгласно чл.11,ал.1,т.27 от ЗПК договорът за кредит трябва да е подписан, т.е. достатъчно е да има подпис на последната страница на договора. Законът има изискване за подпис на всяка страница,а само на ОУ към него. В случая на стр.5 е положен подпис на кредитополучателя, също и на всяка страница от 2 до 5, в които са посочени ОУ на договора. Счита,че с подписа си кредитополучателят е декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно приема написаното на всяка една от страниците на договора, вкл. и ОУ и Погасителния план, които представляват неразделна част от него. Неразделността на договора от ОУ и Погасителния план (ПП) се потвърждава и от факта, че всяка страница на договора е номерирана.

Развива,че клаузите на чл.13 са част от ОУ, които са неразделна част от договора за кредит и не противоречат на разпоредбите на ЗЗП. В чл.13,ал. 6 от ОУ страните са уговорили, че кредиторът може по всяко време да прехвърли вземанията си по договора, като уведоми писмено кредитополучателя за направеното прехвърляне, в съответствие със закона. В чл.13,ал.7 от ОУ кредитополучателят е дал изрично съгласие „УКФ“ да прехвърля правата си на трети лица.

4

Обяснява,че договорът за цесия се определя като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът е каузален, неформален и консенсуален. Има за предмет прехвърляне на вземане, т.е. с постигането на съгласието вземането преминава от цедента върху цесионера и последния го придобива в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг.чл.99,ал.2 от ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Заключава,че за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането. Със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му(позовава се на Реш.№40/13.05.2010г. по т.д.

№566/2009г. на ВКС). Твърди,че при постигнатото съгласие между страните по договора за цесия, последният е валиден и законосъобразен.

Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор съгласно чл.99,ал.4 ЗЗД. В закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно от законният представител на цедента-кредитор, с което цесионерът-ищец е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Не става въпрос за прехвърляне на задължението за уведомяване от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на самото действие. Тъй като съобщаването не е лично и непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на цесионера. Упълномощеният цесионер е действал спрямо длъжника от името на представлявания от него цедент, за което длъжникът е известен-в уведомлението изрично е посочено, че правното действие се извършва от името на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това. Акцентира, че разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за форма за съобщаване на длъжника за цесията, каквато е и трайната и последователна практика на съдилищата, от което следва, по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, че няма изискване за форма и съдържание на пълномощните за уведомяване на цесията от името на цедента. Сочи,че „Агенция за събиране на вземания“ЕАД има изрично пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и в качеството си на пълномощник е изпратил на ответника, на адреса посочен в договора за кредит 2 бр.уведомления за извършената цесия от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в различен период от време,а именно- 1.