Решение № 2269 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2269 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110111734 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. К. М., действаща чрез своята майка и законен представител Г. С. В. срещу бащата К. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) с правно основание чл. 149 СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 554.33 евро, равняваща се на 3 040 лева и представляваща издръжка за периода от 27.04.2024г. до датата на постановяване на решение № ** по гр.д. № **/2024г. по описа на ВОС - **.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 2) с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената с решение № **/**.2024г. по гр.д. № **/2024г., по описа на ВОС в полза на ищеца издръжка в размер от 380.00 лева (194.29 евро) на 450.00 лева (230.08 евро) месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

В исковата си молба се твърди, че майката Г. В. и детето К. М. са настанени в **-**“. Майката е материално затруднена и изпитва трудности в отглеждането на дъщеря си. С Решение № **/**.2024г. на Окръжен съд – Варна, бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 380 лв. на детето, чрез неговата майка, считано от влизане в сила на съдебното решение с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й. От постановяване на горното решение са се изменили 1 обстоятелства, при които е била определена издръжката, с оглед израстването на детето, а оттам и увеличените му нужди. Поддържа, че е израснала в институции за деца лишени от родителски грижи и като е самотна майка и се нуждае от средства, за да се отглежда дъщеря си. Бащата е трудоспособен и има доходи, но не заплаща доброволно издръжка за своето дете. По изложените съображения сезира съда с горните искове.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В открито съдебно заседание същият заявява становище за основателност на претенцията.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че Г. С. В. и К. М. са родители на К. К. М., род. на 27.04.2024г. Безспорно е и, че по силата на решение № **/**.2024г. на Окръжен съд - Варна, бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 380 лв. (194.29 евро).

От постъпилата справка от НОИ се установява, че Г. С. В., ЕГН ********** и К. М., ЕГН ********** не са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, парични обезщетения за безработица, помощи от Държавното обществено осигуряване и пенсии от ТП на НОИВарна за период от две години назад.

Видно от представената информация от НАП, Г. В. няма регистрирани трудови договори, граждански договори и получени доходи за период от 01.01.2024г. до настоящия момент. Ответникът е декларирал доход за същия период средно около 400 евро месечно. Постъпила е и справка за деклариран от ответника лек автомобил.

Прието е становище на ДСП, според което интересът на детето К. К. М. кореспондира с уважаване на предявената молба за изменение на размера на присъдената издръжка, както и за издръжката за минал период, в случай, че ответникът не е осигурявал средства за нуждите на детето.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 143 от СК, безусловно е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали 2 са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с възможностите и материалното състояние на родителя. Следва да се отбележи трайната съдебна практика, съгласно която, родителят, който не полага непосредствени ежедневни грижи за детето, следва да заплаща по-голяма част от тази издръжка. При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка, обусловено от промяната във възрастта на детето и актуалните инфлационни процеси в страната. Изминали са повече от 2 години от определяне на предходния размер на издръжката, като до настоящия момент детето е пораснало до възрастта от 2 години. Този период от развитието на децата се свързан с тяхното бързо израстване, предполагащо и нужда от повече средства за облекло, обувки, а впоследствие и за храна. Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилият се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година, поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. При преценката си досежно необходимата издръжка за детето, съдът използва за ориентир и линията на бедност за съответната година, което е база за определяне на размера на финансовите помощи, съгласно Правилника за прилагане на ЗЗДет. От всичко изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай е налице промяна в обстоятелствата около предходно определената издръжка и тази промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.

На следващо място, релевантен е въпросът за възможността на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер. Съдът намира, че с оглед доказателствения материал по делото, ответникът е в състояние да осигурява претендирания увеличен размер на издръжка в размер от 230.08 евро. К. М. е в трудоспособна възраст, не се установява да страда от заболявания или да има други алиментни задължения. Настоящият съдебен състав намира, че дори след изплащане на увеличената издръжка на дъщеря си ответникът да среща материални затруднения, той може и следва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат за 3 удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на детето.

С оглед гореизложеното, искът се явява основателен, като издръжката, платима от бащата, следва да бъде увеличена от 380.00 лева (194.29 евро) на 450.00 лева (230.08 евро) месечно.

По отношение на иска за издръжка за период, предхождащ исковата молба, съдът намира същият за основателен за целия период, доколкото не се установява детето да е отглеждано от баща си или той да е заплащал издръжка. При наличните по делото данни за този период претендиранят размер на издръжката (около 220 евро месечно или общо 1554.33 евро) се явява основателен и следва да бъде уважен.

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на ищеца, но такива не се претендират. Ответникът на основание на чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката за 3 години, а именно 331,28 евро, както и върху размера на иска за издръжката за минал период – 62,16 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определена по силата на решение № **/**.2024г. по гр.д. № **/2024г. по описа на ВОС, която К. М., ЕГН ********** следва да заплаща на К. К. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. С. В., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същия от 380.00 лева (194.29 евро) на 450.00 лева (230.08 евро), считано от предявяване на исковата молба до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА К. М., ЕГН ********** да заплати на К. К. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. С. В., ЕГН **********, сумата от 1554.33 евро, представляваща издръжка за 4 периода от 27.04.2024г. до датата на постановяване на решението по гр.д. № **/2024г. по описа на ВОС - **.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.149 във вр. с чл.143 от СК.

ОСЪЖДА ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 393,44 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5