Решение № 1228 от 13.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София,……..… г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б” ВЪЗЗИВЕН

СЪСТАВ, в откритото заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

ИВА НЕШЕВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА въз. гр. д. № 8084 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД против решение № 41900 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 58011 по описа за 2017 година на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 145 състав, с което 1. В.А.П. е осъдена да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД сумата 480.81 лв.. представляваща 1/6 част от стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „*****, с аб.

№ 93527, ведно със законната от 24.08.2017г. до окончателното плащане, както и сумата 4,48 лв., представляваща 1/6 част от стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законната от 24.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковите претенции са отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 480,81 лв. до пълния предявен размер от 799.20 лв.; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г. за целия му размер от 159,99 лв., искът за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,48 лв. до пълния предявен размер от 4,67 лв., както и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от 0,92 лв; 2. Н.А.С. е осъдена да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.” следните суми: сумата 480,81 лв., представляваща 1/6 част от стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „*****, с аб.

№ 93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017г. до окончателното плащане; сумата 4,48 лв.. представляваща 1/6 част от стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковите претенции са отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 480,81 лв. до пълния предявен размер от 799.20 лв.; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г. за целия му размер от 159,99 лв., искът за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,48 лв. до пълния предявен размер от 4,67 лв., както и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от 0,92 лв.; 3. Ю.К.С. е осъдена да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата 1923,27 лв.. представляваща 4/6 от стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „*****, с аб. № 93527, ведно със законната от 24.08.2017г. до окончателното плащане; 17,93 лв., представляваща 4/6 от стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законната от 24.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковите претенции са отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1923,76 лв. до пълния предявен размер от 3859,21 лв.; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г. за целия му размер от 639,99 лв., искът за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 17,93 лв. до пълния предявен размер от 18,71 лв., както и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от 3,68.

С жалбата се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на дружеството, като се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че спрямо ответниците са приложими общите условия на ищеца, според които ответниците дължат заплащане на месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че част от вземанията за доставена топлинна енергия, а именно за периода от м.05.2013 г. до м.06.2014 г. са погасени по давност, тъй като не е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия, в която е определен срока, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат стойността на същата.

На следващо място се твърди, че сумите по общи фактури за период м. 05.2013 г.

– м. 06.2014 г., издадени през м. 07.2014 г. и м. 07.2015 г. са изискуеми от 15.09.2014 г. и 15.09.2015 г., поради което не са погасени по давност към момента на предявяване на исковата молба – 24.08.2017 г. Считат, че погасителната давност е трябвало да изтече на 15.09.2017 г. или три години след издаването на обща фактура № ********** от 15.09.2014 г. Поради изложените аргументи се моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции.

Уведомени за подадената въззивна жалба на 20.05.2019 г. въззиваемите В.А.П., Н.А.С. и Ю.К. С., чрез адв. С., са се възползвали от възможността да подадат отговор на същата, с който я оспорват. Считат, че решението на съда е правилно.

Посочват, че вземанията на ищеца с падеж преди 24.08.2014 г. са погасени по давност.

Уведомено за подадената въззивната жалба на 21.05.2019 г., третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по нея. За заседанието пред въззивния съд не изпраща представител.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд намира, че с подадената жалба решението на районния съд се оспорва единствено в частта, с която са отхвърлени предявените искове. В останалата му част, с която предявените осъдителни искове са уважени частично, решението на съда е влязло в сила като необжалвано от ответниците. Жалбата е подадена от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, Софийски градски съд, след преценка на събраните пред СРС доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите в жалбата на ищеца за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С обжалвания съдебен акт предявеният от „Т.С.” ЕАД против В.А.П. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 480,81 лева до пълния предявен размер от 799,20 лева, представляваща 1/6 част от стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г. за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*********, с аб. №

93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане; изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 159,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.; предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 4,48 лева до пълния предявен размер от 4,67 лева, представляваща 1/6 част от стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане и изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 0,92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г.

С решението на съда предявеният от „Т.С.” ЕАД против Н.А.С. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 480,81 лева до пълния предявен размер от 799,20 лева, представляваща 1/6 част от стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г. за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*********, с аб. №

93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане; изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 159,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.; предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 4,48 лева до пълния предявен размер от 4,67 лева, представляваща 1/6 част от стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане и изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 0,92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. Съдът е отхвърлил и предявения от „Т.С.” ЕАД против Ю.К.С. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 1923,27 лева до пълния предявен размер от 3859,21 лева, представляваща 4/6 част от стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г. за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*********, с аб. №

93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане; изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 639,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.; предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 17,93 лева до пълния предявен размер от 18,71 лева, представляваща 4/6 част от стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане и изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г.