Решение № 74 от 09.04.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Карнобат, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. М. при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. М. Гражданско дело №

20242130100352 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът П. В. П. от гр. С. , обл.Б.ка с която тя е предявила срещу ответниците П. П. П. действаща лично и като родител и законен представител на непълнолетното дете К. Р. А. , срещу Р. С. А. и срещу С. М. Г. иск с правно основание чл. 243 във вр. с чл. 248, чл. 249 и чл. 233 ал.1 от ЗЗД предявен по реда на чл. 310 ал.1 т.2 от ГПК с който същият ищец П. В. П. моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците П. П. П. действаща лично и като родител и законен представител на непълнолетното дете К. Р. А. , Р. С. А. и С. М. Г. да опразнят и да й предадат държането върху предоставения им за послужване недвижим имот имот находящ се в гр. Карнобат на ул. *** представляващ първи жилищен етаж от масивна двуетажна многофамилна жилищна сграда в едно с 1 / 2 идеална част от правото на стоеж , със застроена площ на етажа от 92 кв.м. и прилежащи три избени помещения с коридор с обща площ от 79 кв.метра , като същата сграда е построена в общинско дворно място с площ от 371 кв.м. , образуващо УПИ XIII – 866 в кв. 27 по плана на гр. Карнобат , при посочените в исковата молба граници. Същият горепосочен ищец моли съда да осъди ответниците посочени по- горе да му заплатят всички направени от него съдебно деловодни разноски по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна редовно призована, се явява лично , ведно с нейният процесуален представител , който заявява , че поддържа така предявения от представляваната от него страна иск , като моли съда да го уважи изцяло така както е предявен , като моли съда да осъди ответните страни да заплатят на ищцовата страна , направените от последната съдебно деловодни разноски по делото.

В определеният му от съда едномесечен преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК 1 ответниците посочени по- горе са подали писмен отговор по така предявения срещу тях иск в който взема становище по същия , като считат същия предявен срещу тях иск за недопустим за разглеждане, като сочат обаче само обстоятелства касаещи неговата неоснователност поради което съдът намира и респ. счита , че същият иск се явява допустим за разглеждане и че същият следва да бъде разгледан затова по същество. От друга страна в същия им отговор на исковата молба ответниците считат , че същият така предявен срещу тях иск се явява неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло като такъв.Претендират за разноски при евентуално отхвърляне на предявения срещу тях иск.

Ответните страни , редовно призовани , в съдебно заседание се явява само ответницата П. П. П. , която чрез явилият се в съдебно заседание неин процесуален представител , поддържа изразеното становище по така предявения в отговора по исковата молба , като респ. моли съдът да отхвърли същия така предявен иск изцяло като неоснователен и недоказан .Претендира за присъждане на направените от нея съдебни разноски по делото.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. При заема за послужване, уреден в чл. 243 ЗЗД, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една индивидуално определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Заемът за послужване е едностранен, безвъзмезден и реален, като реалният му характер изисква предаване на вещта от заемодателя в държане на заемателя, за да породи същият действие. Ищецът следва да докаже, че е сключил договор за заем за послужване с ответниците и че им е предал държането върху съответната вещ, както и че ги е поканил да му я върнат. В тежест на ответниците е да докажат връщането на вещта, съответно наличието на обстоятелства, които ги освобождават от това задължение. В производството по гл. ХХV ГПК не се допускат възражения за собственост и подобрения (чл. 314, ал. 4 ГПК). В тази връзка събраните доказателства досежно притежавано право на собственост следва да се вземат предвид само доколкото установяват факти, релевантни съобразно разпределената по-горе доказателствена тежест. В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на присъдено нещо, нито като елемент на претенцията, имаща облигационноправен, а не петиторен характер, нито чрез инцидентен установителен иск за наличие, респ. липса на право на собственост върху предоставения въз основа на договора за заем за послужване имот. Ищецът носи доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване (чл. 243 ЗЗД), както и че така уговореното предоставяне в безвъзмездно ползване е било фактически осъществено.

Видно от представените удостоверение за наследниците на В.П.П. издадено от 2

Община С. и удостоверение за наследниците на П.В.П. издадено от Община Карнобат е че ищцата П. В. П. се явява дъщеря на наследодателя й В.П.П. , починал на *** в гр. Б. , а тя и ответницата П. П. П. се явяват наследници на П.В.П. , починал на *** г. в гр. Карнобат, като ищцата се явява негова внучка , а ответницата П. П. се явява негова дъщеря.Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за съпруг/ а и родствени връзки издадено от община Карнобат е че ответницата П. П. П. се явява леля на ищцата П. П. , а ответниците С. М. Г. и К. Р. А. се явяват нейни братовчеди по бащина линия. Видно от приетите като доказателства по делото саморъчно завещание от 27.02.1992 г. и протокол за обявяването му от 05.09.2022 г., както и решение № 52 от 24.04.1981 г. постановено по гр.д.№ 296 / 1979 г. по описа на Районен съд Карнобат , протокол да делба от 19.04.1972 г. и типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 11.06.1969 г. е че П.В.П. – дядо на ищцата е завещал на сина си В.П.П. –баща на ищцата процесния негова собственост недвижим имот находящ се в гр. Карнобат, предмет на настоящото дело, като последният по този начин е придобил качеството на заветник.Следователно след смъртта на заветника- баща на ищцата съдът приема само въз основа на тези писмени доказателства , че същата – ищцата като наследник на баща си и то единствен такъв се явява собственик на процесния недвижим имот.

Както вече бе обърнато внимание, в настоящото производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на присъдено нещо като елемент на претенцията, която е с облигационен, а не с петиторен характер.

Затова за установяване основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване (чл. 243 ЗЗД), както и че така уговореното предоставяне за безвъзмездно ползване е било фактически осъществено (така р.1168/13.10.2008г.-гр.д.4979/2007г.-ВКС, Vг.о.).. Ищцата твърди в исковата си молба , че такъв заем за послужване по отношение на процесния имот е бил сключен между бащата на ищцата В.П. и ответницата П. П. – негова сестра в гр. С. за срок от една година , преди около 20 години , когато ответницата е помолила бащата на ответницата да ползва процесния имот , като в съдебно заседание се допълва от ищцата чрез процесуалният й представител, че такъв договор е сключен в края на 2006 г. или началото на 2007 г. в гр. С. между родителите на ищцата – майка й св. Р.Д.А. и баща й В.П.П. от една страна и ответницата П. П. П. – нейна леля.В подкрепа на тези твърдения на ищцата са разпитани доведените от нея в съдебно заседание свидетели Р. Д. П. – майка на ищцата и К. Н.В. и Я.С.С. – без родство с ищцата. Св. Р. П. твърди , че ответницата П. П. и ответника Р. А. са отишли в гр. С. в края на 2006 г. , където са отишли на гости на бащата на ищцата В.П. и на тогавашната му съпруга- горепосочената свидетелка Р. П., като П. П. е помолила брат си да даде съгласие двамата да живеят в неговия имот / процесния имот/ за период от една година , като бащата на ищцата е дал съгласието си затова и същата ответница П. П. е заживяла в имота заедно с ответника Р. А. и с двете си деца С. Г. и В. Г.а. Същата свидетелствува , че тогавашният й съпруг и преди развода им и след него й е казвал , че се надява същата 3 ответница да му наплати къщата , за да може той да си купи жилище в гр. Б. където живеел под наем след развода си. Същата обаче свидетелства и още , че още през периода от 1999 г. до 2006 г. ответницата П. П. е живяла заедно с децата си в същия имот , където е живяла заедно с баща си – П.П.. Останалите свидетели на ищцата – св. К. В. и Я. С. в съдебно заседание потвърждават , че са работили заедно с бащата на ищцата – В.П. , като той им е споменавал , че има къща в гр. Карнобат и че чакал сестра му да му плати къщата за да си купи жилище в гр. Б. , тъй като той живеел в гр. Б. под наем, но същите твърдят, че бащата на ищцата не им е казвал , защо сестра му трЯ.ло да му даде пари за къщата.

Съдът намира , след преценка на показанията на св. Р. П. , явяваща се майка на ищцата по реда на чл.172 от ГПК , че същата се явява лице заинтересовано в полза на ищцата , че нейните показания се явяват недостоверни и противоречиви , тъй като същата твърди , че тогавашния й съпруг В.П. е дал разрешение на ответницата П. П. да живее заедно с ответника Р. А. и заедно с децата си в собствения му процесен имот за срок от една година в края на 2006 година , тъй като същите се опровергават едни с други респ. първо от показанията на същата свидетелка , че същата ищца е заживяла в процесния имот още през 1999 г. заедно с децата , където е живяла заедно с бащата на съпруга й В.П. – П.П. , като по този начин ако същата ответница е заживяла в процесния имот още през 1999 г. е нямало защо да иска разрешение от бащата на ищцата и неин съпруг- В.П. , за да живее в имота и то на един по – късен етап – през 2006 година. Същите показания на тази свидетелка се опровергават второ и от приложените по делото писмени доказателства – приетите като доказателства по настоящото дело декларация на бащата на ищцата – В.П.П. още от дата 25.07.2000 г. с която той е декларирал , че е съгласен да бъде открита и прехвърлена партидата за заплащане на ел. енергия на процесния недвижим имот находящ се на адм. адрес гр. Карнобат, ул. *** на името на ответницата П. П. П. , декларация от 17.04.2003 г. на ответницата П. П. , че е дала сумата от 200 лв. на Д. Тодоров/ съсобственик / за включването в мръсния канал , както и писмо на Кмета на Община Карнобат и на Началник отдел ТСУС при Община Карнобат № 94- П- 94 от 07.09.2000 г. с което на П. П. се разрешава да се включи във вертикалния клон на канализационното отклонение на процесната съсобствена жилищна сграда , които писмени доказателства показват , че още през 2000 г. , т.е. още преди посочената година на сключване на процесния твърдян договор за заем за послужване на процесния имот, ответницата П. П. е живяла в същия процесен имот и даже е извършвала подобрения в него , което по мнението на настоящия съд опровергава твърденията на ищцата и на свидетелката , че много по-късно – през 2006 г. същата ответница е отишла да живее в същия процесен имот , след позволението на брат си – В.П. , баща на ищцата П. П.. По този начин по делото не се събраха доказателства – писмени и гласни , че ответницата П. П. е заживяла с останалите ответници в имота на брат си , след сключен между тях в края на 2006 г. договор за заем за послужване по отношение на процесния имот.