Определение № 1175 от 07.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1175 гр. Б., 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500444 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. И. С., ЕГН **********, чрез адв. Д., против определение № 2/ 03.01.2025 г. по гр. д.

№ 1442/ 2024 г. на РС – П., с което е прекратено производството по делото, поради невнасяне от страна на ищеца на определения депозит за особен представител на ответника. Твърди се, че ищеца не е уведомен за изготвено определение, поради не знае ищеца за задължение за внасяне на депозит за особен представител. При евентуалност се добавя, се ако е налице такова определение, е подал искане за продължаване на срока за внасяне на депозит, но съдът не се е произнесъл по такава молба.

Прави искане за отмяна на определение № 2/ 03.01.2025 г. по гр. д. № 1442/ 2024 г. на РС – П..

Отговор на частната жалба е подаден, в който се оспорва частната жалба.

Навежда се, че не са изпълнени указанията на съда в дадения срок, поради което правилно е прекратено производството по делото.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Пред първостепенния съд е образувано дело, по предявена искова молба от В. И. С., ЕГН **********, против ответника Д. К. С., ЕГН **********, с която е направено искане за прекратяване на брака.

По отношение на ответника е била приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на основание чл. 47, ал. 6 от същия кодекс е определен особен представител. Определено е било възнаграждение за особения представител и са дадени указания на ищеца за внасянето му по набирателната сметка на Районен съд – гр. П.. Предоставен е бил 1-седмичен срок за тяхното изпълнение. Отправено е било и предупреждение за неблагоприятните последици, които ще настъпят при неизпълнението им.

Видно от намиращата се по делото разписка, препис от съдебния акт, съдържащ коментираните указания, е бил редовно връчен на ищеца, след което срокът за тяхното изпълнение е бил продължен по чл. 63, ал. 1 ГПК, като срокът е бил до 27.12.2024 г. (присъствен ден), но от страна на ищеца не са били предприети никакви процесуални действия.

Разпореждането за продължаване на срока не е съобщено на ищеца.

След това е постановено обжалваното определение № 2/ 03.01.2025 г. по гр. д. № 1442/ 2024 г. на РС – П.. В мотивите си съдът е констатирал, че депозит за особен представител не е внесен, поради което не може да бъде осъществено следващото съдопроизводствено действие – да се връчат книжата по реда на чл. 131 от ГПК на особен представител, за да тече срок за предоставяне на отговор на исковата молба. Съдът е намерил, че съдебното производство подлежи на прекратяване, който процесуален резултат се явява единственият изход от създадената, поради процесуалното бездействие на ищцата, невъзможност ответникът да участва по делото.

Окръжен съд Б., след като се запозна с доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Съдът намира, че следва да се отчита съществуващата разлика между предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК и назначаването на особен представител на ответника в хипотезата по чл. 47, ал. 6 ГПК на връчване на съобщение чрез залепване на уведомление. Представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се фиН.ра от държавата. Когато не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне на 2 разноски на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща. Процесуалното бездействие на ищеца в определения му срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК създава пречки за движение на производството и законосъобразно обуславя прекратяването му.

В случая с определение № 1003 от 22.11.2024 г. РС – П. е задължил ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от определението, да внесе разноски за назначаването на особен представител на ответника в размер на 1 200 лв. С разпореждане от 19.12.2024 г. районният съд е продължил срока за внасяне на депозита с една седмица, считано от датата на изтичане на първоначалния срок – 19.12.2024 г. до 26.12.2024 г., включително. С обжалваното определение производството е прекратено поради невнасяне на депозита в срок.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Определенията, които подлежат на обжалване са посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, който гласи, че това са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които закона изрично е посочил, че подлежат на обжалване.

Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Според определение № 385 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 374/2010 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, следователно не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен.

В разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК законодателят определя от кой момент започва да тече продълженият от съда срок, а това е от изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен – така и определение № 570 от 14.07.2010 г. по ч. т. д № 3

495/2010 г., Т. К., ІІ т. о.. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко време, а при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за нея съществува възможността да поиска ново продължаване на срока.

Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. В случая първоначалният срок е посочен в определение № 1003 от 22.11.2024 г. РС – П., с което съдът е задължил ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от това определение, да внесе съответния депозит по сметка на РС - П..

С разпореждане от 19.12.2024 г. срокът за внасяне на депозит е продължен с една седмица, считано от датата на изтичане на първоначалния срок – 19.12.2024 г. до 26.12.2024 г., включително. Това разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо развитието на процеса, поради което за районният съд не е било налице задължение на осн ование чл. 7, ал. 2 ГПК да връчи на ищеца препис от него, поради което трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя относно липсата на надлежно връчване.

Според закона и посочената съдебна практика, продължаването на срока не става в момента, в който страната е узнала за акта, с който е уважена молбата по чл. 63 ГПК, нито в момента, в който препис от този акт й е бил връчен. Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Поддържаното в жалбата обстоятелство, че на ищеца не му е било известно, че е бил определен нов срок за внасяне на депозита, не променя момента, от който срокът е бил продължен, нито неговото изтичане. Това обстоятелство не води до неправилност на обжалваното определение, понеже според съдебната практика страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено.

Първоначалният срок е изтичал на 19.12.2024 г., като с разпореждане той е бил продължен с една седмица от датата на неговото изтичане, т. е. той е бил продължен до 26.12.2024 г. включително.

Към момента на постановяване на обжалваното определение на 03.01.2025 г., а и към настоящия момент, ищецът не е внесъл разноски за 4 особен представител на ответника, което създава пречки за движение на производството и законосъобразно обуславя прекратяването му. Когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т. е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Ищеца е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му и когато въпреки изрични указания на съда за той не внесе тези разноски липсва процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото.

Районен съд - П. е дал изрични указания на ищеца да внесе разноски за назначаването на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Ищецът не е внесъл тези разноски в срок, което е създало пречка за движение на производството пред районния съд и законосъобразно е обусловило прекратяването му, поради отсъствието на процесуална предпоставка за развитието на процеса. Колкото до молбата за освобождаване по реда на чл. 83 ГПК от разноски, същата е подадена на 07.01.2025 г. – след постановяване на акта за прекратяване на производството, поради което няма задължение за съда да се произнесе по нея.

По тези причини районният съд законосъобразно е прекратил производството по гр. д. № 1442/ 2024 г., поради което частната жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното определение.

Водим от горното, Окръжен съд - Б.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2/ 03.01.2025 г. по гр. д. № 1442/ 2024 г. на РС – П..

Определението не подлежи на обжалване пред ВКС.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6