Определение № 1445 от 11.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445 гр. София, 11.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20241110117968 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от В. Д. Б. и С. П. Б. срещу П. М. П. и М. П. М. кумулативно субективно съединени искове с правно основание 32, ал. 2 ЗС с искане за разпределяне ползването на съсобствени между страните обекти, както следва: 1). поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. София, район „Надежда“, /адрес/ № 15, с площ от 369 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 91, квартал: 857, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, и 2). четири самостоятелни избени помещения с общ вход и с приблизителна обща площ от 48 кв. м., обособени на приземния етаж на жилищна сграда с идентификатор ***.

Ищците В. Д. Б. и С. П. Б. твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в /адрес/ и представляващ УПИ II-91 в кв. 857 по плана на град София, местност „ж.к. Триъгълника“, целият с площ от 360 кв.м. при съседи по скица:

/адрес/, УПИ VII-92, УПИ V-90, УПИ III-88 и УПИ I-87, а съгласно КККР поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота триетажна жилищна сграда.

Излага се, че ищците са съсобственици, при равни квоти, на 1/3 ид. част от дворното място и на първия етаж от жилищната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, придобити от тях по силата на Нотариален акт № 170, том IV, рег. № 15864, дело № 1078/2003 г. по описа на нотариус с рег. № 203 на НК и с район на действие СРС.

Посочва се, че ответниците са съсобственици, при равни квоти, на останалите 2/3 ид. части от дворното място и на втория, и третия етаж от жилищната сграда. Твърди се, че заедно с първия етаж от сградата В. Б. и С. Б. са придобили и принадлежащите към него идеални части от четирите самостоятелни избени помещения в приземния етаж, които са с общ вход и с приблизителна обща площ от 48 кв.м. Ищците считат, че доколкото избените помещения не са отнесени конкретно към всяка една от главните вещи, т.е., към всеки един от трите етажа в жилищната сграда, то същите се намират в режим на съсобственост между тях и ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части от жилищната сграда, поради което представляват общи части на сградата по предназначение. Посочва се, че наред триетажната жилищна сграда, в процесния поземлен имот са построени: масивен гараж, долепен до жилищната сграда, разположен в частта от имота откъм улицата, осигуряваща 1 достъп до него, който се използва от ответниците; масивен гараж, разположен на източната граница на имота с поземлен имот с идентификатор ***, който не се използва и се саморазрушава; навес – в югоизточния ъгъл на имота, на границата му с поземлен имот с идентификатор ***, до който няма достъп от двора и който се използва от ответниците; гараж, преустроен от ответниците в помещение за ремонт на автомобили, разположен до навеса, на границата с поземлен имот с идентификатор *** и едноетажна тухлена постройка/работилница, разположена на югозападната граница с поземлен имот с идентификатор ***, използвана от ответниците. Излагат се твърдения, че ответниците П. П. и М. М. препятстват ищците в ползването на съсобствените между страните поземлен имот и четири избени помещения в приземния етаж на жилищната сграда. С тези съображения ищците отправят искане за разпределяне ползването на съсобствените между страните поземлен имот с идентификатор *** и четири самостоятелни избени помещения с общ вход и с приблизителна обща площ от 48 кв. м., обособени на приземния етаж и представляващи общи части на сграда с идентификатор ***.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците П. М. П. и М. П. М., чрез пълномощника си адв. И. Г., оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Считат, че приложение по отношение на въпроса за ползването на процесните имоти следва да намери специалният ЗУЕС, доколкото в имота има общо шест самостоятелни обекта – три етажа в жилищната сграда и три гаража, и същият попада под режима на етажната собственост, поради което въпросът за ползването на имотите следва да бъде разрешен от общото събрание на етажната собственост. Намират претенциите за недопустими и предвид липсата на правен спор по отношение ползването на процесните имоти, доколкото твърденията в исковата молба за наличие на такъв остават недоказани.

Сочат, че ищците са свободни да ползват общите части и мота и към настоящия момент, а самите те не обитават имота повече от 4 години. Поддържа се, че докато са живеели в имота си ищците са ползвали двора без да бъдат възпрепятствани. По същество не оспорват, че между страните е налице съсобственост по отношение процесния поземлен имот при посочените в исковата молба идеални части. Оспорва се наличието на предпоставките по чл.

32, ал. 2 ЗС, предвид наличието на мнозинство относно ползването на имотите, формирано от гласовете на ответната страна. Не са налице твърдения и доказателства относно ползването на поземления имот по начин, опасен за него. Ответниците възразяват срещу твърденията на ищците, че избените помещения на приземния етаж са в режим на съсобственост между страните, както и, че същите представляват общи части на процесната жилищна сграда по предназначение. Считат за недопустимо едновременно една вещ да бъде принадлежност и обща част. Твърдят, че с нотариалния акт, на който ищците основават правата си, и се легитимират като собственици не е прехвърляно мазе или избено помещение, респ. друга принадлежност извън самостоятелния обект – етаж № 1. Поддържа се, че същите са придобили единствено етажа от жилищната сграда, заедно с намиращите се в него складови помещения и 1/3 ид. част от имота. Твърди се, че мазетата не са били принадлежност към самостоятелните обекти в сградата, както и, че са били във владение на ответниците от преди 1989 г. Посочва се, че жилищната сграда е построена от дядото на ответника М. – В.Ш. през 1938 г., като при построяването й е имало само две избени помещения в дясната част на подземния етаж, а останалата част на този етаж е била основи.

Излага се, че през 1955 г. В.Ш. продава на бащата на ответника М. и дядо на ответника П.

1/3 ид. част от поземления имот и избено помещение с размери 3/4.50 кв.м. с правото на строеж за изграждане на жилище върху съществуващата сграда. Сочи се, че въз основа на последното Ф. построил втория етаж на сградата и допълнително две мазета, находящи се в дясната част от подземния етаж. Ето защо, ответниците възразяват мазетата да са били 2 приращение към някой от етажите или обща част от сградата, считайки, че същите са собственост на семейството им. Въвеждат довод и за придобиването им по давност, тъй като именно ответниците са владели всички помещения на подземния етаж в продължение на повече от 10 години в периода преди 2003 г. При условията на евентуалност, възразяват срещу включване като обект на разпределение на мазе с площ от 15,75 кв. м., предмет на прехвърлителната сделка от 1955 г. Излагат доводи, че всички останали постройки в поземления имот са изградени преди ищците да закупят първия етаж от жилищната сграда и идеалните части от парцела, върху, който същата е построена. Навеждат довод за придобиването им по давност от ответниците с продължило повече от 10 години давностно владение, преди 2003 г. Ето защо, намират, че застроената площ на съществуващите върху поземления имот други постройки следва да се изключи при извършване на разпределението за ползване. С тези доводи се отправя искане за прекратяване на производството по делото като процесуално недопустимо, респ. за постановяване на решение по отношение ползването на свободната площ от съсобствения на страните имот. Претендират се разноски.

Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПС служебна проверка относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявеното със същата искане, предвид и изричните доводи, релевирани от ответната страна в отговора на исковата молба, намира за необходимо да отбележи, че с оглед изложените твърдения от страните за съществуване на три самостоятелни обекта в процесната жилищна сграда с идентификатор *** (три етажа) с две групи собственици, то по отношение на управлението на общите части съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУЕС приложение следва да намерят разпоредбите на ЗС, в частност на чл. 32 ЗС относно ползването на обектите. С оглед нормата на чл. 3 ЗУЕС когато в етажната собственост има до три самостоятелни обекта, общата вещ се управлява съгласно решението на собствениците, които притежават повече от половината от собствеността, т. е. в този случай не се прилагат правилата на ЗУЕС за управление на общите части. По отношение на твърдението на ответниците за липса на правен интерес от търсената искова защита, обосновано с липсата на спор относно ползването на съсобствените имоти, съдът намира, че доколкото в исковата молба ищците са изложили твърдения относно възпрепятстването им от ответниците в ползването на процесните обекти – частта от дворното място и избените помещения, то същите са обосновали и правния си интерес от търсената защита за разпределяне ползването на имотите по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, което обстоятелство – относно съществуващия спор относно ползване на имотите и възпрепятстване на ищците за това подлежи на установяване в процеса. Предвид това, към настоящия момент, не е налице основание за прекратяване на производството по делото.

На ищците следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145 ГПК да уточнят твърденията си относно съсобствеността върху процесните 4 избени помещения в жилищната сграда, като посочат твърдят ли същите да представляват принадлежност към главната вещ по см. на чл. 98 ЗС или твърденията им са, че същите представляват обща част за жилищната сграда по см. на чл. 38 ЗС и именно като такива последните са съсобствени между собствениците на самостоятелните обекти в същата.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, както следва:

В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване: наличието на съсобственост между страните върху поземлен имот с идентификатор *** и върху четирите самостоятелни избени помещения при твърдените квоти; невъзможността за формиране на мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на ползване на процесните общи имоти/разногласие между 3 съсобствениците относно ползването на имотите, в частност възпрепятстване на ищците от ответниците в ползването на съсобствените им имоти.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си, в частност довода за изключителна собственост в полза на ответниците на процесните избени помещения на сочените основания, в т.ч. чрез непрекъснато десетгодишно давностно владение, наличието на основание за изключване на застроената част от дворното място от разпределението.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че същите са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** при квоти – 1/3 ид. ч. за ищците и 2/3 ид. ч. за ответниците, както и, че в този имот е изградена и съществува триетажна жилищна сграда, като ищците са собственици на първия етаж, а ответниците на останалите два етажа от сградата.

По доказателствените искания:

Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ответниците за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, за установяване на изложените от тях твърдения относно упражняване на фактическа власт върху процесните избени помещения, е относимо и допустимо такова и следва да бъде уважено.