Решение № 136 от 07.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И.а като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20243110204874 по описа за 2024 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А. К. А. против НП №433а90/05.11.2024г. на Началник І РУ ОДМВР Варна, издадено на основание чл.53 ЗАНН.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата си въззивникът сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Сочи се, че не са отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата обстановка. АНО е не е извършил проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и неправилно е определен размера на административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Формулира се искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата. В допълнение счита, че неправилно е квалифицирано бездействието на въззивника да предостави документ за самоличност. Претендира разноски.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява. В молба е изразил становище по основателността на жалбата и претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 14.09.2024г. служители на ОДМВР Варна, сред които св. Д., изпълнявали задълженията си като полицейски служители.

Около 02,30 часа те се намирали в гр. Варна, като в района на ул.“Поп Харитон“ 67 пристъпили към извършване на проверка на лице от мъжки пол, което впоследствие установили като въззивника А..

1

От въззивника А. бил поискан документ за самоличност, но той отказал да предостави такъв. Поведението му било преценено то св. Д. като арогантно.

В хода на извършваната проверка към полицейските служители и въззивника А. се присъединило още едно лице от мъжки пол, като двамата – въззивника А. и това лице започнали да заплават полицейските служители, че ще ги уволнят, казвали им , че ще се обадят на началника.

Поведението на двете лица станало причина същите да бъдат задържани, като след като разбрал, че ще бъде задържан, въззивникът А. оказал съдействие за установяване на самоличността си – казал си данните на полицейските служители и самоличността му била установена посредством техническо средство- таблет.

Св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника А., в съдържанието на който описал, че въззивникът: „противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си , като съзнателно не представя документ за самоличност и отказва да даде информация, идентифицираща неговата самоличност и при проверявано от нас друго лице се опитва да осуети проверката като влизаше в словесни пререкания с нас“. На описаното била посочена правна квалификация по чл.264 ал.1 от ЗМВР.

Актът бил надлежно предявен на въззивникът А., който не вписал в съдържанието му възражения. Такива постъпили впоследствие по административно наказателната преписка, но били преценени като неоснователни.

На 18.06.2021г. било издадено НП, с което била възприета изцяло описаната в АУАН фактология и въззивникът бил санкциониран на осн. чл.264 ал.1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства - писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка – надлежно съставен АУАН и докладна, както и от гласните такива - показанията на св. Д..

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на наведеното възражение относно липсата на факти, срещу които въззивникът да организира защитата си.

В нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в обстоятелствените части на АУАН и НП липсва описание на нарушението.

Така, в АУАН е посочено, че въззивникът „противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си , като съзнателно не представя документ за самоличност и отказва да даде информация, идентифицираща неговата самоличност и при проверявано от нас друго лице се опитва да осуети проверката като влизаше в словесни пререкания с нас“.

От такова описание не става ясно по отношение на кои лица е налице противозаконно пречене да изпълнят функциите си, както и кои точно функции са били възпрепятствани.

2

Липсва описание на конкретни действия, с които въззивникът А. е попречил противозаконно на съответния орган на МВР да изпълни своя функция. Остава неясно по какъв начин, в изпълнение на какво, въззивникът А. съзнателно не представя документ за самоличност и отказва да даде информация, идентифицираща неговата самоличност. Остават без конкретика и сочените обстоятелства, че е била извършвана проверка на друго лице, при което въззивникът се е опитвал да осуети проверката като влизал в словесни пререкания.

Неясно е и с кого е влизал в такива пререкания, какво точно е съдържанието на така сочените „пререкания“.

Като цяло описаните факти от обвинението са неясни до степен да не може да се извлече конкретно обвинение, което да бъде квалифицирано по предвиден в ЗМВР състав на административно нарушение.

При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не е изпълнил със съдържание фактите от обвинението по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, а е преповторил фактическата обстановка, изложена в АУАН.

При това положение за обвиненото лице е невъзможно да организира защитата си, като се защитава срещу коректно точно и ясно обвинение.

Изложеното по- горе представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото обвинението се повдига с АУАН и поддържа с НП и е недопустимо същото да бъде тепърва формулирано и изпълнено със съдържание в хода на въззивното производство.

За пълнота, следва да се отбележи, че съдът не споделя довод, че АНО е не е извършил проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

По така възразеното следва да се отбележи, че наказващият орган се е произнасял при оспорена фактическа обстановка, като е провел задълбочено разследване на оспорените обстоятелства.

Сочи се , че неправилно е бил определен размера на административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Предвид отмяната на НП не следва да се обсъждат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съответно- да се преценява размерът на наказанието, но следва да се отбележи, че наказанието е било наложено в минимален размер, съобразно възприетата цифрова квалификация.

На последно място въззивникът счита, че неправилно бездействието на въззивника да предостави документ за самоличност. е квалифицирано

Доколкото обаче, както вече беше посочено по- горе, описаните факти от обвинението са неясни до степен да не може да се извлече конкретно обвинение, което да бъде квалифицирано по предвиден в ЗМВР състав на административно нарушение, съдът не споделя така възразеното.

3

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №433а-90/05.11.2024г. на Началник І РУ към ОДМВР Варна, с което на А. К.

А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.264 ал.2 от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати А. К. А., ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4