Решение № 4708 от 21.11.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6771/2018
- Вид
- Решение № 4708
- Подписан
- 21.11.2018
- В сила
- 26.01.2019
- Състав
- МАРИНА ЮЛИЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 226 · Кодекс за застраховането
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 226, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./21.11.2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА Г. при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6771/2018 г.
Предявени от Калоян Е.П., ЕГН **********, адрес: *** действащ чрез законните си представите Г.Г.И., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН ********** срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** са обективно кумулативно съединени искове:
1/ с правно основание § 22 КЗ във връзка с чл. 226 КЗ /отм./ за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания в резултат на реализираното ПТП от 22.06.2013 г. и настъпилите телесни увреждания, изразяващи се във фрактура в областта на дясна подбедрица /тибия/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 4573,63 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 11.05.2015 г. до 10.05.2018 г. включително.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 22.06.2013 г. пътувал като пътник в система за обезопасяване на деца „столче“ от дясната страна на задната седалка в лек автомобил „*, управляван от баща му Е.П.П., по път III – 902 в посока от град * към КК „*“. На около километър преди разклона за с.
Генерал Кантарджиево, автомобилът се движил със скорост 90/100 км/ч и когато започнал да навлиза в ляв * посока на движението му завой, поради отклоняване на вниманието на водача, автомобилът рязко се отклонил надясно, напуснал пътното платно, продължил да се движи по банкета, излязъл извън него и се ударил челно в крайпътно дърво. В следствие на удара задната седалка се откачила под натиска на багажа в багажното отделение и се придвижила напред, а обезопасителното столче, в което пътувал се откачило и заедно с него се озовал между двете предни седалки като десния му крак бил приклещен върху заключващите механизми на коланите на предните седалки. Водачът на автомобила успял да го извади от купето, а след десетина минути пристигнал и специализиран автомобил на спешна помощ, който откарал * заедно с майка му в МБАЛ „*“, където след обстоен преглед се установило, че има фрактура в областта на дясната подбедрица /тибия/.
Била му поставена гипсова имобилизация и бил изписан за домашно лечение. В резултат на телесното увреждане изпитвал дискомфорт при придвижване, обличане и събличани, къпане и елементарни хигиенни грижи. Усещал и болки, които се проявявали и при започналото натоварване на крака след 8-10 месеца. Изпитвал чувство на страх и паника, изпаднал в силен стрес и не искал да излиза от дома си, започнал да се буди през нощта и да плаче, притеснявал се да пътува с лек автомобил и изминало доста време докато преодолее последното смущение до някаква степен. За ищеца това била второ ПТП. На водача на л.а. бил съставен АУАН и издадено НП като последното е влязло в законна сила на 13.08.2013 г. Твърди, че към датата на увреждането за управлявания от Е.П. л.а. „*“ с рег. № * имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № */14.12.12 г. със срок на действие 15.12.2012 г. до 14.12.2013 г. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Твърди, че претенцията от 15 000 лева е прекомерно завишена, тъй като в случая се касае за леко ПТП. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност по отношение на л.а. „*“, с рег. № *. Посочва, че не е налице противоправно деяние, което да се в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда. Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, както и оспорва механизма на ПТП. Оспорва и причинно-следствената връзка между ПТП и телесните травми. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в автомобила без да е бил в детско столче. Оспорва и претенцията за лихва за забава като твърди, че същата е неоснователна, поради недължимостта на главното искане. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“ – * изразява становище, че в интерес на детето е да се уважи предявения иск, тъй като Калоян П. е претърпял неимуществени вреди, които са довели до неприятни усещания, болки и страдание.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно §22
ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Съгласно тази разпоредба законодателят е определил, че за застрахователните договори, сключени до 1.1.2016 г. датата на влизане в сила на сега действащия КЗ, се прилага част ІV от КЗ от 2005 г. отм. В тази част е и нормата на чл. 226 от КЗ от 2005 г. (отм.), даваща право на увреденото лице на пряк иск срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност. Въз основа на гореизложеното, следва правния извод, че когато увреденото лице предявява иск срещу застраховател на основание договора за застраховка гражданска отговорност, той черпи права от сключения договор.
В настоящия случай като безспорен факт между страните е обявено обстоятелството, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № */14.12.12 г. със срок на действие 15.12.2012 г. до 14.12.2013 г. Същата е сключена между водача на л.а. „*“ с рег. № * и ответника. С оглед гореизложеното и предвид прякото действие на § 22 от
ПЗР на КЗ, следва да се приеме, че в случая не са приложими нормите на 432 и чл. 380 от КЗ, а тези на чл. 226 КЗ /отм./.
За уважаване на предявения иск с правна квалификация §
22 КЗ във връзка с чл. 226 КЗ /отм./ ищецът следва да установи следните факти: че на посочената дата е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахования-водач на автомобила станал причина за ПТП с посочения механизъм, при наличие на валидна застраховка с ответника към датата на ПТП; че в следствие на ПТП са му били причинени сочените травматични увреждания виновно причинени от водача на л.а. „*“ с рег. № *, които са в причинна връзка с ПТП, че в следствие на травматичните увреждания в твърдяния в исковата молба вид и обем е изпитал неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания.
Безспорен факт между страните е обстоятелството, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № */14.12.12 г. със срок на действие 15.12.2012 г. до 14.12.2013 г., сключен между водача на л.а. „* – Е.П.П. и ответника.
От приетото по делото удостоверение за раждане № */29.01.2007 г., издадено от община * се установява, че родители на ищеца Калоян Е.П. са Г.Г.И. и Е.П.П..
Като писмено доказателство е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № */22.06.2013 г. От него се установява, че по пътя * преди разклона за с. * поради отвличане на вниманието при попътен ляв завой л.а. *“ с рег. № *, управляван от Е.П.П., излиза извън пътното платно в дясно и се блъска в дърво.
В резултат на удара са настъпили видими щети по целия автомобил и са пострадали две лица – Г.Г.И. и * Е. *. Издадено е наказателно постановление № */16.07.2013 г., с което на Е.П.П. се налага глоба за настъпилото на 22.06.2013 г. ПТП, поради нарушаване ЗДвП – чл.20, ал.1 от същия.
По делото е приета съдебно автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. Същата съответства и на останалия събран по делото доказателствен материал. От нея се установява, че при удара на автомобила с неподвижен обект като дърво почти мигновено започва процес на отдаване на кинетична енергия необходима за пластични и еластични деформации, топлина и звук, което продължава до изравняване на скоростите на двата обекта.
В конкретния случай, поради факта, че дървото е стационарен обект, който не се е преместил след удара, почти цялата кинетична енергия е поета от процесния автомобил до окончателното му спиране. При започване на процеса на отдаване на кинетичната енергия или удара на автомобила, предметите и обектите в автомобила както и пътниците запазват скоростта си на движение преди удара. Прието от вещото лице е, че скоростта на автомобила е била 90 км.ч. Не са събрани доказателства опровергаващи този извод. От САТЕ се установява, че ищецът е стоял на задната седалка на автомобила като се е намирал в детско столче, фиксирано с коланите на автомобила /последният факт се установява от показанията на вещото лице, дадени в съдебно заседание/. Не са събрани доказателства опровергаващи този извод, поради което възражението на ответника, че Калоян П. не се е намирал в детско столче и че същото не е било закрепено правилно се явява неоснователно. Вещото лице в заключението си посочва, че по принцип не е възможно возещо се на задната седалка в обезопасено детско столче дете да достигне до закопчаващите се механизми на предните обезопасителни колани, но в конкретния случай това е станало възможно поради сгъването на облегалката на задната седалка, вследствие на удара и натиска приложен в задната част и част от предметите багажното отделение. Вещото лице в с.з. уточнява, че процесният автомобил е тип комби и обичайно при същите задните седалки имат възможност да се сгъват напред. От експертизата и обясненията дадени в с.з. е видно, че в следствие на удара автомобилът за части от секундата спира от скоростта на движение, която е била 90 км.ч. до 0, но предметите и пътниците в автомобила продължават да се движат напред. Товарът в багажното отделение продължава също да се движи и когато влезе в контакт със задната седалка оказва същият натиск, в резултат на което в настоящия случай същата се откача и се придвижва напред. Напред се придвижва и ищеца като системата за обезопасяване на деца тип „детско столче“ го е предпазило от по-тежки травми. В следствие на това придвижване напред, Калоян П. е заклещил десния си крак в закопчаващите механизми на предните обезопасителни колани, в резултат на което е настъпило телесното увреждане на същия. Вещото лице е посочило, че действията, които е можело да предприеме водача, за да избегне произшествието е да не отклонява вниманието си от пътното платно и ако се налага извършването на някакви действия, свързани с пътуващите на задната седалка деца, да спре движението на автомобила на безопасно място, по възможност извън платното за движение.
С оглед съвкупния анализ на гореописаните доказателства следва да се приеме за доказан следния механизъм на ПТП – при движение по пътя Кичево – Оброчище преди разклона за с. Кантарджиево поради отвличане на вниманието при попътен ляв завой л.а. *“ с рег. № * управляван от Е.П.П., излиза извън пътното платно в дясно и се блъска в дърво, в резултат на което багажът, намиращ се в багажното отделение оказва натиск върху задната седалка, която се разкопчава, при което се придвижва напред.
Напред се придвижва и Калоян П., който се намира в система за обезопасяване на деца на задната седалка, в резултат на което заклещва десния си крак в закопчаващите механизми на предните обезопасителни колани, при което е настъпило телесното увреждане за същия.
По пътя на пълно и главно доказване се установява, че е налице настъпило ПТП на 22.06.2013 г., в резултат на противоправното поведение на застрахования водач, управляващ л.а. „* – Е.П.П., поради неспазване на предвидените нормативни изисквания, разписани в нормата на чл. 20 ЗДвП. От реализираното ПТП и с оглед неговия механизъм се доказва, че са настъпили увреждания за ищеца в настоящото производство, които се намират в причинно следствена връзка със същото.
Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9542329-f5bd-4ece-92f3-c3476ef72cf5