Решение № 260270 от 06.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-260270 06.04.2021 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: шести октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Ани Цветанава

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 988 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т.В.Т. ***, подадена чрез пълномощник адв.Женета Иванова, против решение №

227/13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1197/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което е ДОПУСНАТА

ДЕЛБА между съделителите В.К.Н., Н.К.Н., Т.В.Т. и П.Н.М. на съсобствения им недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес на имота: гр.Н., ул.“Х. К.” № *, ет.*, с площ от 198,80 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - ***, при квоти между съделителите: за В.К.Н. – 88,30/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от Д. Т. и 33,30 кв.м./ид.ч. като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Н.К.Н. – 11,10/198,80 ид.ч., като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Т.В.Т. – 77,20/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м. придобити по силата на реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за П.Н.М. – 22,20/198,80 ид.ч., като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Според въззивника, районният съд неправилно е определил предмета на делбеното производство, като неправилно не е включил като неразделна част към делбения имот „терасата на първия етаж от сградата с площ от 45 кв.м.“, съставляваща надстройка, която е изградена върху пристройката от 44 кв.м., последната изградена от южната страна на сградата /на приземния етаж/, сега Заведение за обществено хранене /ЗОХ/, която тераса е функционално свързана с предмета на делбата – заведението и е неразделна част от него. Въззивникът счита за необосновани изводите на съда, че терасата и помещенията на първия етаж не се явявали неразделна и функционално свързана и обслужваща част от делбената вещ и не следвало да се включват в предмета на настоящото дело, като се сочи, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че съделителят Н. е зазидал стълбите, водещи от заведението към терасата, но дори и това да е установено, то същото не води до промяна статута на терасата като неразделна част от ЗОХ – открита търговска зала. Сочи се също, че съдът е допуснал до делба ЗОХ с площ от 198.80 кв.м. по площта му по одобрен проект на 04.08.2000 г. на гл.архитект на Община Несебър за узаконяване по чл.162 ЗТСУ, в който проект е предвидена и въпросната тераса като неразделна част от заведението, което според въззивника води до необоснованост на изводите на НРС и до противоречие в мотивите му, като съдът е взел предвид единствено представената от ищците схема на обекта, без да обсъди в тази връзка и да съобрази експертното заключение и представения по делото одобрен проект от 04.08.2000 г.

На следващо място, въззивникът счита, че съдът неправилно е определил и лицата, между които следва да се допусне делба на процесния имот, като в тази част решението е постановено в нарушение на чл.97 и чл.98 ЗС. В тази връзка се сочи, че в делбата не следва да участват Н.Н. и П.М. като съсобственици на идеални части от дворното място, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.92 ЗС, която е неотносима в конкретния спор, тъй като липсата в случая на самостоятелен обект изключва приращението с оглед прилежащото положение на пристройките и надстройката-тераса, като принадлежност към главната вещ, която обслужват. Посочва се, че Н.Н. и П.М. са станали съсобственици на поземления имот след като избения етаж вече е бил пристроен и надстроен, поради което те не са станали съсобственици на делбения имот на основание чл.92 ЗС, обособен като „Заведение за обществено хранене“, като същото се отнася и до ищеца В.Н. до размера на претендираните от него 33.30 кв.м. ид.ч. от делбения имот, като в тази връзка във въззивната жалба са изложени подробни съображения и се цитира практика на ВКС. Според въззивника, неправилното приложение от съда на нормата на чл.92 ЗС е довело и до неправилно определяне на квотите на съсобствениците – ищецът В.Н., ответникът Т.Т. и наследниците на Д. Т., за което също са изложени подробни аргументи. В тази връзка се твърди, че в случая П.М. не е наследник на Д. Т., а такъв се явява нейната майка Т. К., която не е участник в делбеното производство, поради което се счита, че не всички наследници на Д. Т. са страни в делбата и продължаването на делото без тяхно участие ще доведе до нищожност на делбата, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, като постановеното решение се явява процесуално недопустимо.

В заключение, моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо, постановено без участието на надлежните страни, да прекрати производството по делото и да върне същото на първата инстанция за ново разглеждане. При условията на евентуалност, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно. Ангажира доказателства пред въззивния съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите В.К.Н. и Н.К.Н., подаден чрез пълномощник адв.Елена

Иванова, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата П.Н.М., не се взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск за делба с правно основание чл.341 и сл. ГПК, вр. чл.34 ЗС, като производството е в първа фаза – по допускане на делбата.

В исковата молба на В.Н. и Н. Н. против Т.Т. и П.М. са изложени твърдения, че страните са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с площ от 198.80 кв.м. Твърди се, че съсобствеността е възникнала по повод нотариален акт № 51/1974 г. на ПРС, с който съсобствениците тогава на поземления имот на по ¼ ид.ч. – Д. В.Т., Т.В.Т., К. В. Т.и Т. В. К.– взаимно са си отстъпили право на строеж, като в резултат на реализираната суперфиция Д. Т. е станал собственик на първи жилищен етаж от сградата “западен близнак” със застроена площ от 110 кв.м. и северната половина от избата на тази сграда, а съделителят Т.Т. е станал собственик на втория жилищен етаж от същата сграда и южната половина от избата. Твърди се, че с нотариален акт № 106, том I, рег. № 619, дело № 102/2000 г. ищецът В.Н. е придобил по дарение от Д. Т. първи жилищен етаж от западния близнак, ведно със северната половина от избата /сутеренен етаж/, както и притежаваната от него ¼ ид.ч. от дворното място, в което е реализирано строителството. Излагат се твърдения, че сутеренният /гаражен етаж/ в сградата “западен близнак”, със застроена площ от 110 кв.м., бил преустроен от бившите съсобственици Д. Т. и Т.Т. в заведение за комплексно обслужване – механа, в която се включвало и 88,80 кв.м. незаконно строителство, извършено извън обема на отстъпеното право на строеж, като по този начин преустроеният сутеренен етаж възлизал на площ от 198,80 кв.м. В тази връзка си счита, че построените в повече 88,80 кв.м. ид.ч. от делбения имот са съсобствени на всички съсобственици на дворното място на основание чл.92 ЗС съобразно квотите в съсобствеността – по ¼ ид.ч., установени с решение № 13/13.03.2009 г. по гр.д. № 724/2007 г. по описа на НРС, като понастоящем след извършени разпоредителни сделки дворното място е съсобствено между страните при следните квоти: за В.Н. – 3/8 ид.ч.; за Н.Н. – 1/8 ид.ч.; за Т.Т. – ¼ ид.ч. и за П.М. – ¼ ид.ч. При тези твърдения се сочи, че на основание чл.92 ЗС построените 88,80 кв.м. извън правото на строеж, съставляващи част от делбения имот, са съсобствени на съделителите при следните идеални части: за В.Н. – 33,30/88,80 кв.м.ид.ч.; за Т.Т.

– 22,20/88,80 кв.м.ид.ч.; за П.М. – 22,20 кв.м.ид.ч.; и за Н.Н. – 11,10/88,80 кв.м.ид.ч. С оглед на това, ищците претендират процесния самостоятелен обект да бъде допуснат до делба между страните при следните квоти: за В.К.Н. – 88,30/198,80 кв.м.ид.ч., за Н.К.Н. – 11,10/198,80 кв.м.ид.ч., за Т.В.Т. – 77,20/198,80 кв.м.ид.ч. и за П.Н.М. – 22,20/198,80 кв.м.ид.ч.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът Т.В.Т. е оспорил иска за делба и изложените в исковата молба твърдения. Заявил е възражение за изтекла в негова полза придобивна давност на реална част от делбения имот, индивидуализирана като южната част на избен етаж от “западен близнак” с посоче граници, с обща квадратура от 121,60 кв.м., преустроена в цех за закуски с търговска зала и магазин за промишлени стоки, като е изложил твърдения, че владее тази част като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от 1992 г., като първоначално владял изцяло преустроения избен етаж, а впоследствие изоставил владението на северната част от него с площ от 77,20 кв.м. При условията на евентуалност, ответникът Т. е заявил собственически права към описаната реална част, но с площ от 99,55 кв.м., от които 55 кв.м. негова лична собственост въз основа на реализирана суперфиция и 44,55 кв.м. незаконно изградени от него през 1992 г. в най-южната част на избения етаж. В съдебно заседание, ответникът е поискал процесният самостоятелен обект да бъде допуснат до делба, ведно с терасата на второ ниво с площ от 45 кв.м.

Ответницата П.Н.М. не е депозирала писмен отговор.

Фактите по делото са следните:

Не спори по делото, че с Нотариален акт за суперфиция № 51/05.10.1974 г., том I, дело № 462/1974 г. на РС-Поморие,

Д. В.Т., Т.В.Т., Т. В. К.и К. В. Н., взаимно са си отстъпили право на строеж върху сънаследническото и съсобственото им дворно място, находящо се в гр.Несебър, с площ от 605 кв.м., за което е отреден парцел VI, имот 8, в кв.68 по плана на гр.Несебър, урегулиран от 753 кв.м., за изграждането на една жилищна сграда – близнак на обща площ от 220 кв.м., която ще се състои от два близнака – източен и западен, всеки по 110 кв.м. и от два етажа и изба. С така учредената суперфиция, на

Т. В. К.и К. В. Н. е предоставено право на строеж на източния близнак, а на Д. В.Т. и Т.В.Т. е предоставено правото на строеж на западния близнак, като Д. Т. да построи първия етаж от западния близнак и северната половина от избата му със съответните помещения, а Т.Т. да построи втория етаж от западния близнак и южната половина от избата му със съответните избени помещения, като всеки да стане собственик на така построените от него етаж и част от избата. Не се спори, че договореното строителство на двете сгради е извършено и сградата-западен близнак е станала собственост на Д. В.Т. и Т.В.Т., а сградата-източен близнак е станала собственост на Т. В. К.и К. В.Н..

Безспорно е също, че посочените по горе лица са били съсобственици на дворното място, в което е извършено строителството, в равни квоти – по 1/4 ид.ч. за всеки от тях.