Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 934 от 10.05.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 3128/2018
Вид
Решение № 934
Подписан
10.05.2019
В сила
04.06.2020
Състав
МАРИЯНА ДИМИТРОВА ШИРВАНЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№...........................................

2019г., гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав, в публично заседание на седемнадесети април 2019г., в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян при секретаря Христиана Тонева като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян адм. дело № 3128 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н.В.И. и Г.В.Х. срещу Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна.

В жалбата, в публично съдебно заседание лично г-н Х. и чрез процесуалните си представители жалбоподателите сочат, че оспореният акт е неправилен, необоснован и издаден при нарушения. Жалбоподателите твърдят, че живеят на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат четири деца, които отглеждат с общи усилия. Сочат, че на 22.10.2018г. са им били отнети от ДСП Аксаково две от децата – И. Н. В. и Н. Г. Х. и на 23.10.2018г. и В. Г. Х.. Релевират довод, че децата са им отнети въпреки, че са уведомили ответника, че са започнали действия по подобряване хигиенно-битовите условия на живот в семейното жилище. Сочат, че към 30.10.2018г. са извършили основен ремонт на банята и тоалетната. Релевират довод, че след ремонта децата им ще имат нужното удобство за поддържане на лична хигиена чрез къпане и извършване на сутрешен тоалет – миене на зъби, лице и тяло. Сочат, че са извършили и цялостно почистване на къщата. Твърдят, че имат желание да се грижат за децата си и да живеят заедно и да бъдат едно семейство. Сочат, че на 31.10.2018г. са подали молба с правно основание чл.30, ал.2 от ЗЗД до дирекция „Социално подпомагане“Варна с цел децата им, включително Н. Г. Х. да им бъдат върнати и да растат при родителите си. Сочат, че от депозирането на молбата до ДСП Варна за връщане на детето Н. до момента на подаване на жалбата не са посетени от служители на ДСП Варна за да констатират извършените ремонти и подобрени хигиенно-битови условия на живот, нито е имало произнасяне по молбата им детето им да бъде върнато. Релевират довод, че вече не били налице предпоставките, на основание на които детето им е било отнето и временно настанено в приемно семейство, поради което и оспорената заповед се явявала неправилна и незаконосъобразна. В открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители поддържат жалбата, молят за присъждане на сторените по делото разноски.

В писмени бележки, чрез процесуален представител адв.Д.П. *** поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и нецелесъобразност на оспорения административен акт. Сочат, че имат четири деца, като най-голямото дете Г. не е изведено от семейството и правят извод, че неизвеждането на Г. от семейството означавало, че имали нужния родителски капацитет и условия, за да отглеждат деца. Настояват, че след като имат родителски капацитет да отглеждат едно от децата, имат родителски капацитет да отглеждат всичките си деца. Релевират довод, че по- малките деца са отнети заради съществуващата програма „Приеми ме 2015г.“, по която били настанени децата. Релевират довод, че следвало парите по програмата да се дават на биологичните родители, а не на приемните семейства. Релевират довод и, че детето е изведено от семейството с цел предоставяне за осиновяване, поради подходящата му възраст. Намират, че в оспорената заповед не е посочена разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗЗД, както и, че по делото не са събрани доказателства детето да е изведено поради спешност. Намират, че не са били налице предпоставките на чл.33, ал.2 от ППЗЗД настаняването да се извърши незабавно. Сочат, че по делото не са представени доказателства личния лекар на Н. да е изпратил сигнал до ДСП Варна за дете в риск. Релевират довод, че разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЗД определяла реда за настаняване на детето, като в случая предвидения ред не бил съобразен от ответника и детето вместо при роднини било настанено в приемно семейство. Релевират довод, че по делото няма налични декларации от роднини на двойката, в които да са заявили, че отказват да полагат грижи за децата. Сочат, че има приложени декларации от роднини, че искат да поемат грижата за децата.

Ответникът чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли. Намира, че са изпълнени предпоставките за издаване на оспорената заповед.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“Варна е наредено настаняване спешно на детето Н. Г. Х. в приемно семейство до произнасяне на съда с решение по ЗЗД.

За да издаде оспорения акт, директора на ДСП Варна е констатирал от приложените към административната преписка доказателства следното:

Детето Н. е родено от съвместното съжителство на Н.В.И. и Г.В.Х.. За първи път на 12.04.2018г. в отдел „Закрила на детето“ към ДСП Варна е постъпил сигнал от РУ Аксаково към ОД на МВР Варна, че децата И. Н. В.

/ на 4 г./ и Н. Г. Х. /на 6 г./ скитат безнадзорни по улиците на с.Изворско, общ.Аксаково, обл.Варна. Децата са предадени на здравен медиатор в селото от полицейските служители, а по-късно на тяхна роднина. Установено е, че Н. има и брат В. на две години и сестра Г. на осем години. Констатирано е, че Г. редовно посещава учебните занимания в училище. Установено е, че в следствие на раздяла на родителите, майката е напуснала семейното жилище и се е установила с детето В. в жилището на своята майка в с.Б., общ. Вълчи дол. Служителите на РУ – Аксаково са констатирали, че децата често са оставяни без надзор от близък възрастен или родители, нямат добри условия за отглеждането им. На 18.04.2018г. бащата е подписал декларация в ОДЗ, в която е посочил, че ще полага грижи за децата с подкрепата на сестра си и майка си, с които живеел заедно. На същата дата е посетен дома на семейството и с протокол са направени препоръки и предупреждения към родителите за изпълнение на родителските им задължения и подобряване на хигиенно-битовите условия, като им е поставен и определен срок.

С цел предотвратяване извеждането на децата от семейството, служителите от ОЗД са потърсили дарители, които са осигурили детско легло /кошара/, мебели, дрехи и обувки на децата. На 24.04.2018г. майката е посетила офиса на ОЗД Аксаково за консултация за възможността да вземе при себе си дъщеря си И., която не е била припозната от биологичният си баща. След като е установено, че г-жа В. полага грижи за децата И. и В. в жилището на майка си в с.Б. било изготвено писмо за социално проучване от ДСП Вълчи дол, в отговор на което е посочено, че няма риск за децата. Установено е, че впоследствие И. и В. отново са върнати от майката на грижите на бащата. Установено е, че сестрата на Г. и леля на децата е заболяла и бабата /майка на бащата/ се е грижила за дъщеря си /лелята на децата/ и през деня, когато бащата е на работа. Децата Н., И. и В., често са били оставяни без надзор и контрол от възрастен. В началото на м.октомври е получена информация, че майката се е върнала в семейството, но че въпреки това за децата не се полагат добри грижи: хигиената в жилището е лоша, не се поддържа личната хигиена на детето, няма приготвена топла храна. Констатирано е, че детето не е водено редовно на лекар и е направен извод, че има висок риск за здравето му. Констатирани са нестабилни отношения между родителите, които освен това не проявяват критично отношение към хигиенно – битовите условия в жилището и не полагат необходимите грижи за детето. При установените факти и при констатираната липса на роднини, които да поемат грижата за детето Н. е преценена и възприета от ответника възможността от спешното й настаняване в приемно семейство.

Жалбоподателите оспорват всички констатации на служителите в ОЗД послужили за издаване на процесната заповед.

Във връзка с оспорването са ангажирани доказателства от ответника и от жалбоподателите. Изслушани са свидетелските показания на свидетелите Р. В. Х. – сестра на жалбоподателя, В. Р.В. – съсед на жалбоподателите, Д. С. М.– първи братовчед на жалбоподателя, Е. Й. Д.– приемно семейство на Н., Г. П. Б. е служител в отдел „Приемна грижа“ в Община Аксаково и И. В. В.– управител на Център за обществена подкрепа към Община Аксаково.

Р. В. Х. сочи, че живее в село Изворско. Не живее с брат си Г., но живеела близа до дома му. Той живее в двуетажна къща близнак с брат си. Г. и семейството му ползвали един голям хол с кухня, салон и три спални. Сочи, че жилището има баня и тоалетна и кухня. Г. имал четири деца, едно от които Н. на 6 години. Г. работел в строителството, а жена му не работела, занимавала се с домакинството. Сочи, че Г. е посещавала училище, а Н. детска градина в с.Изворско към процесния период. Твърди, че Н. е водена до детската градина от майка си и от свидетелката понякога. Твърди, че когато майката е водела Н. на детска градина бабата е гледала другите деца. Бабата, майка на Г. живеела в общо домакинство с Г.. Свидетелката сочи, че има две деца, но при нея живеело само едното, което било на сходна възраст с Н. и тя помагала при отглеждането на децата на Г.. Твърди, че в жилището на Г. имало легла, че се отоплявали с печка на дърва, че в жилището имало ток и вода, имало външна тоалетна. Сочи, че в жилището е правен ремонт на банята и тоалетната. Преди да направят ремонт на банята и тоалетната семейството ходило да ползва банята и тоалетната на вторият етаж на къщата, който е собствен на братът на Г., Н..

Свидетелката сочи, че около къщата на Г. има двор и портална врата. Твърди, че Н. не е ходила сама по улицата, но че е ходила при леля си, защото лелята не живеела в къщата на Г.. Лелята сочи, че живеела в близост, през две къщи.

Лелята твърди, че майката й се обаждала по телефон, че детето идвало при нея и тя излизала да го посрещне на пътя. Сочи, че и Г. и е ходила на гости и, че си играят заедно с детето й. Твърди, че е ходила в дома на Г., за да гледа неговите деца и се занимавала с тях, когато майка им имала друга работа. Сочи, че брат й употребява алкохол, но не често, по поводи, по празници, като пиел бира.

Г. се прибирал от работа към 18ч. и носел закуски за децата. Сочи че другият им брат Н., които живее в къщата има две деца на 14 и 12 години. Сочи, че в жилището на Н. се влиза от вход различен от входа за жилището на Г.. Сочи, че майка им /бабата на децата/ помага в отглеждането на всичките си внуци, като ги събира на едно място и храни най-малкия внук – В.. Твърди, че домакинските задължения се разпределяли между бабата, когато не ходела на работа и майката на децата по следния начин – бабата готвела, а майката чистела и хранела В..

Сочи, че когато Н. напуска семейството отива при майка си в с.Б.. Свидетелката сочи, че полага грижи за децата на Г. включващи преобличане, къпане, когато не били изкъпани, слагане на храна, гледане как си играят в двора и престой около тях. Майката Н. правела същото – къпела ги, хранела ги и им готвела. Когато бабата не била на работа седяла с децата, а Н. чистела и се занимавала с домакинството, когато било студено ги прибирала на топло. Сочи, че през 2018г. Н. е напуснала дома си през м.април и се е върнала през м.септември. Сочи, че при напускане на семейното жилище, Н. не е взела със себе си децата Г. и Н.. Сочи и за второ напускане на дома от майката Н. без до конкретизира времевия интервал. Свидетелката сочи, че се е разболяла от псориатичен артрит през м.юни 2018г. и тогава майка й е останала с децата. За заболяването си пояснява, че е можела да се самообслужва, да яде, да ползва баня и тоалет, но не можела да готви. Свидетелката сочи, че пред служителите на ОЗД е декларирала в писмен вид, че ще помага за отглеждане на децата на Г.. Сочи, че иска децата да се върнат в семейната среда. Свидетелката не помни какво е било обзавеждането на жилището на Г. към момента на извеждане на децата от него. Сочи че храната е приготвяна на печка поставена върху маса в кухнята, като печката била на ток.