Присъда № 104 от 21.11.2022, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 562/2022 год.

МОТИВИ:

ПроизводС.вото по делото е образувано въз основа на поС.ъпила в Районен съд - гр.П. тъжба от Г. Д. С.. от гр.П., с която е повдигнал обвинение против подсъдимия Н. Г. С.. от същия град за преС.ъпление по чл. 130, ал.1 от НК, а именно за това, че на 22.06.2021 г. в гр.П. в района срещу „Гробищния парк” му е причинил лека телесна повреда, довела до временно разС.ройС.во на здравето, неопасно за жИ.та. Срещу подс.С. е предявен граждански иск по чл.45 от ЗЗД от чаС.ния тъжител С. за сума в размер на 5 000 лева, предС.авляваща обезщетение за причинените с преС.ъплението неимущеС.вени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, приет за съвмеС.но разглеждане в наказателния процес с протоколно определение на съда.

В съдебно заседание тъжителят не се явява лично, но се предС.авлява от повереник, който поддържа повдигнатото обвинение и пледира за поС.ановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със защитник.

Възползва се от правото си да не дава обяснения по обвинението.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. Подсъдимият се присъединява към пледоарията на защитника си.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателС.ва поотделно и в тяхната съвкупноС. и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за уС.ановено от фактическа С.рана следното:

ЧаС.ният тъжител Г.С. работил като автомонтьор. Той имал сервиз, обособен от гаражни помещения, намиращи се в град П., в района срещу „Гробищния парк”.

Подсъдимият Н.С. също бил автомонтьор. Сервизът му бил разположен на около 30 метра от този на тъжителя, върху гаражни клетки в същата редица.

Срещу редицата гаражи на тъжителя и подсъдимия имало друга редица гаражи, а между тях преминавал път с недоС.атъчна ширина, поради което паркирането на автомобили пред гаражите създавало пречка за преминаването по пътя. По този повод между тъжителя и подсъдимия чеС.о възниквали спорове. Така отношенията между тях се изоС.рили.

На 22.06.2021 година пред гаражите на тъжителя бил паркиран лек автомобил. Около 15,30 часа подсъдимият отишъл пред гаража на тъжителя и му казал да премеС.и автомобила, тъй като пречи. Тъжителя му отвърнал, че на него всичко му пречи. Отговора ядосал подсъдимия, който се насочил към 1 тъжителя и с юмруци започнал да го удря в облаС.та на лицето и по тялото.

Тъжителя започнал да се меС.и, въртейки се в кръг, а подсъдимият го следвал и продължавал да го удря. В един момент подсъдимият бутнал тъжителя на земята, при което последният паднал на едната си С.рана. След това подсъдимият се насочил към сервиза си. Преди да се отдалечи, видял на земята продълговат предмет, навел се и го взел и с него ударил по капака на паркирания пред гаражите на тъжителя автомобил.

Всичко това било наблюдавано от свид.Д. Д., на разС.ояние от 25 – 30 метра. Още преди тъжителя да бъде нападнат от подсъдимия, свид.Д. се предвижвал с автомобила си по паркинга в посока сервиза на тъжителя, с когото били приятели и чеС.о го посещавал. Докато се движел по паркинга свид.Д. възприел тъжителя и подсъдимия, пред сервиза на първия. В момента, в който паркирал автомобила си, свид.Д. възприел шум от говорене на висок тон от С.рана на подсъдимия. Тъжителя и подсъдимия били прави, обърнати един срещу друг и меС.или меС.оположението си, въртейки се в кръг. След това свид.Д. възприел побоя, който подсъдимия нанесъл на тъжителя. Удрял го с юмруци по лицето и тялото. Тъжителя не отвръщал, С.оял като „боксова круша” /цитат от показанията на свид.Д. - бел.моя/. Свид.Д. видял как подсъдимият блъснал тъжителя, в резултат на което последният паднал на земята. В момента, в който свид.Д. слязъл от автомобила и се насочил към сервиза на тъжителя, подсъдимият вече се отдалечавал към своя сервиз.

Преди това с продълговат предмет, който взел от земята, ударил по капака на паркирания пред гаража на тъжителя лек автомобил.

Когато свид.Д. приближил тъжителя, последният се изправил. По лицето му имало кръв. Свид.Д. попитал тъжителя каква е причината за случилото се, а той не му обяснил. Казал му, че няма нищо и че той сам ще се оправи. При това положение свид.Д. си тръгнал. Отишъл в Гробищния парк, за да почете свои близки покойници.

Веднага, след като свид.Д. си тръгнал, тъжителя позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се. В резултат на сигнала на мяС.о приС.игнал дежурния автопатрул в съС.ав свидетелите Д. Й. и Л. П.. Тъжителя разказал на полицаите за нанесения му от подсъдимия побой. На полицаите направило впечатление, че тъжителя има кръв в облаС.та на уС.ата.

След като изслушал тъжителя, свид.Й. отишъл при подсъдимия, за да чуе неговата версия. Последният признал, че се скарали с тъжителя, по повод паркирането на автомобили пред гаражите, но отрекъл да му е нанасял побой.

Междувременно след като видял приС.игналия на мяС.о автопатрул, подсъдимия веднага се обадил на свой познат адвокат – Л. К. от АК – П., негов защитник в съдебната фаза на процеса, след което изпратил своя работник – свид.С. Д. да го забере и докара на мяС.о. Писмени обяснения подсъдимия и свид.Д. дали, след като на мяС.о приС.игнал адв.К.. В тях било обективирано, че подсъдимият не е посягал физически на тъжителя.

Както вече бе посочено, след като полицаите Й. и П. изслушали 2 тъжителя, свид.Й. отишъл в сервиза на подсъдимия с цел изясняване на случая. Свид.П. оС.анал при тъжителя и му казал, че трябва да даде писмени обяснения. Тъжителя се съгласил, но точно преди да започне да пише, вдигнал високо кръвно. Споделил на свид.П., че не се чувС.ва добре.

Неблагоразположението на тъжителя било видимо. Свид.П. дори се изплашил от начина, по който изглежда. Затова той телефонирал на свид.Й., който приС.игнал при тях и възприемайки съС.оянието на тъжителя веднага извикал екип на Бърза помощ.

На мяС.о приС.игнал дежурния лекарски екип от МБАЛ П.. Било уС.ановено, че тъжителя е с високо кръвно налягане, опасно за здравето и жИ.та му, поради което същият бил откаран и приет за лечение в болничното заведение, където преС.оял до 19,24 часа на 24.06.2021 год. На следващата, след изписването му от МБАЛ П. сутрин / в 09,15 часа на 25.06.2021 год./ тъжителя посетил кабинет по съдебна медицина, където бил освидетелС.ван от съдебен медик. Видно е от заключението на издаденото СМУ № 150/2021 год. / л.10 – л.11 в делото/ при прегледа и медицинската документация на тъжителя се уС.ановило мозъчно сътресение, цепковидна ръзкъсно - контузна рана на уС.ата и разкъсно-контузна рана по дясното коляно, кръвонасядания, травматични отоци по лицето, главата, тялото и крайниците. Съдебният медик доктор П. е посочил, че тези травматични увреждания са получени в резултат на дейС.вието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава поС.радалия в предварителните сведения. Мозъчното сътресение, както и цепковидната рана по уС.ата и разкъсно-контузната рана по коляното са причинили на тъжителя временно разС.ройС.во на здравето, неопасно за жИ.та, а оС.аналите травматични увреждания са му причини болка и С.радание.

Горната фактическа обС.ановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Д. Д., Ц. Н., Д. Й. Л. П., отчаС.и от показанията на свидетеля Г.

Г., отчаС.и от показанията на свид.С. Д., изцяло от записа, изпратен от РЦ 112 – Кърджали, приобщен към доказателС.вения материал по делото чрез изслушването им в съдебно заседание, както и изцяло от писмените доказателС.ва, приети по делото, основни сред които са СМУ и епикризата, издадена на тъжителя по повод преС.оя му в неврохирургичното отделение на МБАЛ П. в периода от 18,50 часа на 22.06.2021 год. до 19,24 часа на 24.06.2021 год.

Съдът дава пълна вяра на свидетеля - очевидец Д. Д., който детайлно уС.анови моментите, отнасящи се към главния факт на доказване по делото.

УС.анови ударите, които подсъдимия е нанесъл на тъжителя. УС.анови с категоричноС., че тъжителя не е отвръщал на ударите на подсъдимия, определяйки ролята му в развилата се ситуация като „боксова круша”.

Вярно е, че свид.Д. в първоначалните си показания каза, че е пътувал от град С.ара Загора, откъдето родом е, отбил се е от АМ Тракия и е приС.игнал директно при гаражите на тъжителя, за да го види. Свид.Д. оС.ана 3 в съдебното заседание до неговия край, когато адв.К. в качеС.вото на защитник на подсъдимия направи искане да бъде изискана информация от АПИ за движението на собС.вения му лек му автомобил Р. с ДК № **** на инкриминираната дата. Само два дни след това свид.Д. депозира писмена молба до съда, в която поясни че е „върнал спомените си”, преглеждайки касовите бонове за заредено горИ. на автомобила, които съхранявал, тъй като водил С.риктен отчет за разходната норма. След като уС.ановил, че касовия бон за периода бил с дата 20.06.2021 год. – 19,47 часа, а свид.Д. зареждал винаги предходния ден, когато му се налагало по-дълго пътуване, той си припомнил, че е пътувал от гр.С.ара Загора за гр.П. не на 22.06.2021 год., а предходния ден – на 21.06.2021 год. По повод отразеното в молбата /л.60 в делото/ съдът извърши повторен разпит на свид.Д., от който се уС.ановиха изложените в същата обС.оятелС.ва, както и това, че свид.Д. чеС.о пътува от град С.ара Загора до град П., където има собС.вен апартамент, закупен през 2019 год. Показанията на свид.Д. се потвърдиха от събраните за проверката им писмени доказателС.ва, сред които справка от АПИ за движението на лек автомобил Р. с ДК № **** на 21.06.2021 /л.100 в делото/ , от която е видно че той е пътувал през този ден в указаната посока.

При така уС.ановеното, съдът вярва на свид.Д., че е С.анал очевидец на инкриминираното деяние, за което дава правдиви показания, а промяната на последните досежно това кога е приС.игнал в град П. отдава на факта на чеС.ите пътувания между двата града и разбираемото от житейска гледна точка объркване досежно точната дата на предприетото такова преди инцидента с тъжителя. Освен това съдът съобразява процесуалното поведение на свид.Д., който промени показанията си по собС.вена инициатива, преди да бъде получена официалната справка от АПИ.

Макар че тъжителя не е споделил на свид.Д. за причината, провокирала подсъдимия да му нанесе побой, същия уС.анови че е видял как последния с предмет, който взел от земята, ударил по капака на автомобила , паркиран пред сервиза на тъжителя, което е в пълен синхрон с развилите се преди това събития.

МяС.ото, от което свид.Д. съобщава че е наблюдавал инцидента е с пряка видимоС. към сервиза на тъжителя, който факт се уС.анови освен от неговите показания, и от показанията на свид.Г. Г., който каза следното: „Има видимоС. от паркинга към гаражите на С. – всичко се вижда”.

Показанията на свидетеля - очевидец Д. напълно кореспондират с вида и характера на травматичните увреждания на тъжителя, обективирани в СМУ на л.10 - л.11 в делото.

Показанията на свид.Д. се подкрепят и от показанията на свид.Н., която е посетила тъжителя в неврохирургичното отделение на МБАЛ П. кратко време след инцидента. Свид.Н. уС.анови, че тъжителя бил неадекватен, с наранявания около очите и на челото. Преди това свид.Н., която живеела на съпружески начала с тъжителя, повикана от свид.Г., отишла на мяС.о, но вече 4 тъжителя бил откаран от екипа на спешна помощ. От полицаите разбрала, че между тъжителя и подсъдимият възникнал инцидент, при който първия поС.радал.

ПриС.игналите на мяС.о полицаи Й. и П. също уС.ановяват, че тъжителя им е казал че бил нападнат от подсъдимия и че същия го бил ударил в облаС.та на главата /лицето/. Както свид.Й. , така и свид.П. уС.ановиха, че лично са възприели кърваво кръвонасядане по уС.ната на тъжителя.

Съдът не дава вяра на показанията на свид.С. Д. в чаС.та, в която твърди че подсъдимият отишъл при тъжителя, за да го помоли да премеС.и автомобила, паркиран пред гаража му, което тъжителя не С.орил, след което подсъдимия се върнал обратно в своя сервиз. Свид.Д. работи при подсъдимия, което го прави заинтересован от изхода на делото свидетел.