Решение № 10432 от 27.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10432 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110116392 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против С.

К. В. и Р. К. В., с искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят в условията на разделна отговорност, при равни квоти – всеки по 1/ 2 част от сумата в общ размер 1352,54 лева, както следва: 1) С. К. В. 1/2, а именно:

676,27 лв., от които 563,49 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 103,21 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 01.03.2022г., както и сума в размер на 8,07 лв.- главница, представляваща стойност за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 1,50 лв. законна лихва за забава от 31.03.2019 г. до 01.03.2022г.; 2) Р. К. В. -1/2, а именно: 676,27 лв., от които 563,49 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 103,20 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 01.03.2022г., както и сума в размер на 8,08 лв.- главница, представляваща стойност за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 1,50 лв. законна лихва за забава от 31.03.2019 г. до 01.03.2022г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, 1 без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнасят, което ответниците не били сторили.

Ответницата С. В. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Не оспорва, че е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в Твърди, че тя е единствен собственик на процесния имот, поради което претенцията на ищеца не следвало да бъде насочена и към лицето Р. К. В.. Оспорва размера на предявените искове, тъй като реално не била потребила топлинна енергия в размера, претендиран от ищеца. Ответникът Р. К. В. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не подава отговор на исковата молба.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща представител, поддържа исканията си.

Ответникът С. В. изпраща представител, поддържа исканията си. Ответникът Р. В. не се явява, не изпраща представител и не взима становище.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):

1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право 2 на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 28.07.1970 г. (л. 22 по делото) от който е видно, че К. Т. В. е признат за собственик на процесния имот. По делото не е спорно, че ответниците са единствени наследници на това лице. Представена е също така и молба-декларация, подадена от С. В. от 04.01.2994 г. (л. 23 от делото). С оглед на това доказателство съдът намира за доказан факта, че за процесния период ответницата е била вещен ползвател на имота, респективно потребител по смисъла на ЗЕ които факти не се оспорват между страните. По отношение на ответника Р. В., съдът намира следното: съгласно приетото с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на 3 договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . В случая молбата-декларация, подадена от С.

В. има значението на отправена до ищеца оферта за сключване на договор, която е била и между тези страни е възникнало такова договорно основание.

Наличието на такава молба декларация има изричен характер на волеизявление за сключване на договор и дерогира качеството „потребител“ като следствие от качеството „собственик“ или в случая – наследник на собственик. Поради това съдът намира, че единствено С. В. е потребител на услугите, предлагани от ищеца, поради което всички, предявени срещу Р. В. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

Тъй като по делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота и БГВ. Вещото лице е изяснило, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1126,98 лева.

По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга дялово разпределение възлиза на 16,15 лева.