Решение № 263481 от 14.12.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Свилен Станчев при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5757 по описа за 2017 година, прецени:

Делото е образувано по искове, обоснован с принцип на отговорността на държавите членки за вреди и чл. 4 § 3 от ДЕС. Исковете са с правна квалификация чл. 2в от ЗОДОВ.

Исковете са предявени, както следва:

- главни осъдителни искове срещу Народното събрание и Българска народна банка при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищцата: 8000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 14 000 лева законна лихва върху сумата от 50 000 лева за периода 25.07.2014 г. – 28.04.2017 г. и законна лихва върху сумата от 50 000 лева от датата на предявяване на исковата молба;

- евентуални осъдителни искове срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките за заплащане от този ответник на същите парични суми в случай че главните искове бъдат отхвърлени.

Пълномощникът на ищцата Е.Б. Д.– К. излага, че е била вложител по депозитна банкова сметка *** „Корпоративна търговска банка“ АД, открита през 2013 г., по която сметка към 17.06.2014 г. се съхранявала сума от 532 408,10 лева. Банката била поставена под специален надзор с решение № 73 от 20.06.2014 г. на управителния съвет на ответника Българска народна банка, като за срок от три месеца било спряно изпълнението на всички задължения и наложена забрана да извършва всички дейности по издадения ѝ лиценз. От същия ден ищцата нямала достъп до средствата в банковата си сметка, с което депозитът ѝ станал „неналичен“ по смисъла на Директива 94/19 на Европейския парламент и Съвета, в сила до 14.08.2015 г. Съгласно чл. 1 § 3 подточка i) от тази директива, неналичен депозит означава депозит, който е бил дължим и платим, но не е бил платен от кредитната институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили по тяхно виждане, че съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с финансовото ѝ състояние, да изплати депозита, и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Директивата въвеждала задължение на компетентните органи да установят това колкото е възможно по-скоро, и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като се е уверила за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. От тези разпоредби според пълномощника на ищцата следва задължението на ответника БНБ най-късно до 27.06.2014 г. да установи , че депозитите на КТБ са „неналични“ по смисъла на Директива 94/19, което да бъде основание за изплащането на гарантирания минимален депозит от 196 000 лева от Фонда за гарантиране на влоговете в банките в срок от двадесет работни дни.

Според пълномощника на ищцата, нарушението на ответника Н.С.се изразявало в неточно транспониране на Директива 94/19 на Европейския парламент и Съвета във вътрешното законодателство от ответника Н.С., който не разполагал с дискреционни правомощия да определи различни условия за установяване на неналичност на депозитите и да предвиди други срокове, извън посочените в чл. 1 § 3 буква „i“ и чл. 10 § 1 от Директивата. На това основание, Европейската комисия започнала наказателна процедура № 2014/2240 срещу Република България за неправилно транспониране на чл. 1 § 3 и чл. 10 § 1 от Директивата и за неспазване на принципа за свободно движение на капитали, съгласно чл. 63 от ДФЕС. Комисията констатирала, че депозитите на вложителите в КТБ били неналични от три месеца, а изискването на българския закон да бъде отнет лицензът на банката като предпоставка за изплащане на гарантираните депозити противоречи на изискванията на Директивата.

Нарушението на ответника Българска народна банка се изразявало в бездействието на този ответник да приложи пряко разпоредбите на Директива 94/19 на ЕП и Съвета, които дерогират противоречащите им норми на вътрешното право. Ответникът БНБ бил „компетентният орган“ по смисъла на чл. 1 § 3 б. „i“ от Директивата в качеството си на орган, упражняващ надзор на кредитните институции, задължително допълнение на която дейност била защитата на депозитите. Липсата на изрично произнасяне на ответника БНБ по въпроса дали депозитите са неналични на основание чл. 1 § 3 буква“i“ съставлявала нарушение на правото на ЕС.

При евентуалност пълномощникът на ищцата излага доводи за извършено нарушение от ответника Фонд з.г.н.в.в б. тъй като след установяване на неналичността на депозитите с решение на БНБ по чл. 115 от ЗКИ от 20.06.2014 г., Фондът не изпълнил задължението си по чл. 10 § 1 от Директива 94/19 да изплати дължимите суми в 20-дневен срок от датата на решението на БНБ. Срокът не е бил удължаван по искане на ФГВБ до БНБ и не е имало основание за това.

Неизпълнението на това задължение в срока по Директивата било нарушение на правото на ЕС.

Пълномощникът на ищцата твърди, че описаните от ответниците нарушения причинили на ищцата:

- имуществени вреди в размер на 8000 лева, съизмерими със законната лихва върху гарантирания размер на депозита от датата, на която той е следвало да бъде изплатен – 25.07.2014 г. до датата на реалното му изплащане – 04.12.2014 г.;

- неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, изразяващи се в затруднения във връзка с посрещането на собствените и на близките си нужди, невъзможност за завършване на започнал ремонт, влошаване на отношенията с близките си, чувство за вина и здравословни проблеми.

Върху неимуществените вреди пълномощникът на ищцата претендира законна лихва в размер на 14 000 лева за периода от 25.07.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба 28.04.2017 г. и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба по предявения главен иск се прави искане до съда да осъди ответниците Н.С.и Българска народна банка солидарно да заплатят на ищцата Е.Б. Д.:

- сумата от 8000 лева обезщетение за имуществени вреди;

- сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- сумата от 14 000 лева законна лихва върху сумата от 50 000 лева от 25.07.2014 г. до 28.04.2017 г.;

- лихвите върху сумата от 50 000 лева от датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

По предявения евентуален иск, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника по евентуалния иск Фонд з.г.н.в.в б. да заплати на ищцата горните суми.

Ответникът

Н.С.чрез пълномощниците си прави възражение за недопустимост на иска срещу този орган, поради липса на процесуална легитимация. По същество излага становище за неоснователност на иска, поради своевременно транспониране на Директива 94/19 в българското законодателство чрез ЗИД на Закона за кредитните институции, обн.

ДВ бр. 27 от 24.03.2014 г. Обосновава довод, че задължението за изплащане на неналичните депозити възниквало от датата на тяхното установяване от компетентните власти според националното законодателство. Според пълномощника на ответника директивата предоставя възможност на държавата членка за преценка относно органа и начина на установяване, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, както и механизмите на този процес. Излага и теза, че нарушението на правото на ЕС, доколкото е било допуснато от законодателния орган, не е достатъчно съществено, за да е основание за ангажиране на отговорността на този ответник. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата вреди и наличие на причинно-следствена връзка между тях и твърдяното нарушение.

Ответникът

Българска народна банка чрез пълномощниците си оспорва допустимостта на исковете с твърдение, че е легитимиран да отговаря за вреди само при издаден и впоследствие отменен акт или при отменен мълчалив отказ, като такава претенция би подлежала на разглеждане по реда на АПК. Оспорва основателността на исковете с довод, че БНБ не е посочен като компетентен орган, оправомощен да издаде акт за наличност на депозити. Дефиниция на понятието компетентен орган не се съдържа в Директива 94/19, а в последваща Директива 2014/49/ЕС се прави разграничение между компетентен орган като публичен орган, упражняващ надзор върху кредитните институции, и „съответния административен орган“, който прилага режима на наличността и който се определя от всяка държава членка. На това основание ответникът БНБ излага довод, че компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, следва да бъде изрично законодателно определен. Ответникът БНБ не е бил овластен да прилага режима на неналичните влогове. Такова правомощие му е било възложено с изменения в ЗБНБ и ЗКИ през август 2015 г. Според ответника, актът по чл. 115 ЗКИ за поставянето на банката под специален надзор не обуславя задължение на централната банка да постанови неналичност на влоговете. Оспорват твърдението за претърпени вреди и причинната връзка между тях и действие или бездействие на ответника.

Ответникът по евентуалния иск Фонд з.г.н.в.в б. оспорва процесуалната си легитимация като ответник по предявения иск, тъй като не е държавно учреждение и административен орган по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, а юридическо лице без властнически правомощия, със самостоятелно имущество, което не се финансира от държавния бюджет. Оспорва основателността на иска, като излага довод, че задължението на този ответник за изплащане на гарантираните депозити се предпоставя от изричен акт на компетентния орган за установяване неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1 § 3 точка i) от Директива 94/19. Според ответника ФГВБ, изплащането на гарантираните влогове е започнало от фонда, след като БНБ е отнела лицензията за банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД на 06.11.2014 г., в срока по чл. 23 ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Ищцата е получила максималния размер на гаранция относно влоговете си на 04.12.2014 г. – на 20-я работен ден от датата на отнемане на лиценза на КТБ.

Оспорва твърдените имуществени и неимуществени вреди и причинната връзка между тях и действия на ФГВБ.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, взе предвид следното:

Фактите по делото.

Между ищцата и „Корпоративна търговска банка“ АД през 2013 г. бил сключен договор за банков влог, с който банката е открила на ищцата безсрочна депозитна банкова сметка *** ***, BIC ***. По сметката са постъпили парични средства на ищцата, като към дата 16.06.2014 г. наличната парична сума била 532 008,10 лева, видно от извлечение от банкова сметка (***. 25).

С решение № 73 от 20.06.2014 г. управителният съвет на БНБ поставил „КТБ“ АД под особен надзор за три месеца, назначил квестори, постановил спиране на изпълнението на всички задължения на КТБ и ограничил дейността на банката, забранил извършването на дейности, съгласно издадения банков лиценз и отстранил от длъжност членовете на управителния и надзорния съвети. Срокът на специалния надзор на „КТБ“ АД бил удължен до 20.11.2014 г. с решение от 16.09.2014 г. С решение № 138 от 06.11.2014 г. БНБ е отнела банковата лицензия на КТБ и е прието да бъде подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 61 от 18.11.2014 г. на УС на Фонда за гарантиране влоговете в банките е прието начало на изплащане на гарантираните депозити от 196 000 лева от 04.12.2014 г. Сумата от 196 000 лева била изплатена на ищцата на 04.12.2014 г.

С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на СГС, VI - 4 състав е обявена неплатежоспособността на банката, определена е началната ѝ дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и тя е обявена в несъстоятелност. Решението е частично отменено с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.н. № 2216/2015 г. на САС в частта му относно началната дата на неплатежоспособност, като въззивният съд е приел начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014 г.