Определение № 17686 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17686 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110134863 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 263969/04.08.2025 г./ на Г. И. Г. срещу Столична община.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е обосновано с доводи, че ищецът няма правен интерес от предявяването му с оглед въведения мораториум за придобиване на общински имоти по давност. Съдът намира, че това дали ищецът действително е придобил собствеността върху процесната реална част от поземлен имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност е въпрос по съществото на спора, а не касае неговата допустимост, поради което възражението за недопустимост на иска за собственост е неоснователно.

Представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства е частично основателно – свидетелите се искат за установяване на относими факти, за които събирането на гласни доказателства е допустимо и необходимо, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат само един свидетел, тъй като не се сочи, че двамата поискани свидетели ще установяват различни факти. По искането за втори свидетел за доказване на същите факти съдът ще се произнесе след изслушването на показанията на вече допуснатия свидетел.

По искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза съдът ще се произнесе след съобразяване на становището на ищеца дали твърди процесната реална част да е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на соченото от него физическо лице.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.06.2026 г. от 10:15 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото документ за заплатена по сметката на СРС за държавни 1 такси държавна такса в размер на 3.94 евро за служебно изготвяне на преписи за ищеца от приложенията към отговора на исковата молба. При неизпълнение в срок дължимата сума ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 ГПК.

УКАЗВА на ищеца в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да заяви дали твърди в полза на В. Г. И. да е издадено решение за възстановяване правото на собственост върху процесната реална част от недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ. След постъпване на молба от ищеца делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА за преценка за произнасяне по искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, като ОТЛАГА произнасянето по искането му за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца да води допуснатия му свидетел в насроченото открито съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в призоваване своевременно да уведоми съда за това, така че неявяването на свидетеля да не става причина за отлагане на делото, като в този случай следва да посочи данни на свидетеля /три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представи документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за свидетеля в размер на 30 евро.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявен е от Г. И. Г. срещу Столична община положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик по давност на реална част с площ от 300 кв. м. /обозначена в рамките на точки 1 – 12 на Скица на поземлен имот с идентификатор *** с нанесено владение от м. 08.2025 г./ от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, общ.

Столична, обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: ...., с площ на поземления имот: 7 217 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, предишен идентификатор: ***, ***, номер по предходен план: 398, квартал: 164, при съседи на поземления имот: ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че през 2002 г. – 2003 г. е установил свое владение върху процесната реална част от поземлен имот с идентификатор ***, която е с площ от 300 кв. м. и се намира срещу зелената площ на гърба на сграда с идентификатор ***, представляваща блок на .... Заявява, че е установил владението върху нея с разрешението на своя родственик В. Г. И., на когото тя била възстановена по реда на ЗСПЗЗ и който обещал да му я прехвърли нотариално, но починал през 2004 г. Излага, че първоначално е превърнал процесната реална част от имота в зеленчукова градина, а в периода от 2010 г. до 2011 г. поставил върху нея 3 броя преносими гаражни клетки, всяка с площ от 18 кв. м., които електрифицирал и водоснабдил, като заживял постоянно в една от тях поради липса на друго жилище. Посочва, че заградил процесната реална част от всички страни с мрежа и я благоустроил, като в нея засадил дървета и оформил малка градина с цветя и зелена площ, а така също започнал да извършва в нея ремонти на каравани, кемпери и леки автомобили.

Твърди, че от 2002 г. – 2003 г. нататък упражнява владението явно, необезпокоявано и непрекъснато, а ответникът в нито един момент не е обезпокоявал владението му. Сочи, че е 2 придобил собствеността върху процесната реална част от имота въз основа на изтекла 10годишна придобивна давност, който срок счита за изтекъл независимо от мораториума върху давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че целият поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ V-5265, кв. 164 по регулационния план на ..., отреден за жилищно строителство, магазини и трафопост, е частна общинска собственост. Твърди, че са били извършени отчуждителни мероприятия на имоти, които още от 1953 г. са се намирали в урбанизирана територия, и така е образуван имотът на ул.

„Тайга“ – държавна собственост, за което са съставени АДС № 2788/05.03.1958 г., АДС № 1134/09.04.1953 г. и АДС № 4766-II/20.01.1969 г. Излага, че върху него е изграден бл. 16 с 5 входа, а на собствениците на самостоятелни обекти в блока е учредено право на строеж върху имота, който и към настоящия момент представлява междублоково пространство към съществуващия блок. Твърди, на следващо място, че по силата на Решение от 27.12.2001 г., постановено по гр. д. № 8549/1999 г. по описа на СРС, 53 състав, в производство по съдебна делба частта от имота, предмет на делото, е предоставена в дял на държавата. Излага, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС имотът е станал частна общинска собственост, за което е съставен АЧОС № 1849/01.02.2019 г. Оспорва твърдението на ищеца, че процесната реална част е възстановена на негов роднина по реда на ЗСПЗЗ с доводи, че имоти, които са били предмет на отчуждително производство и винаги са били в урбанизирана територия, нямат статут на земеделска земя и не попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ, а евентуално – че в случая не са налице данни за образувано в общинската администрация производство по чл.

13 ППЗСПЗЗ. Счита, че ищецът е ползвал процесната реална част от имота през твърдяния период, но не я е своил по отношение на него като действителен собственик на имота.

Твърди, че ограждането на процесната реална част от общинския имот е извършено едва през 2024 г. – 2025 г. Излага, че предвид наложения мораториум върху давността по отношение на имоти – частна общинска собственост, към датата на завеждане на иска не е изтекъл 10-годишният срок на придобивната давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По предявения положителен установителен иск за собственост в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, което предполага да докаже, че в периода от 2002 г. нататък е осъществявал владение върху нея /че я е държал лично или чрез другиго като своя/, като владението е осъществявано непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително спиране на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имот по силата на въведения мораториум, което предполага ответникът да установи, че в периода на осъществяваното от ищеца владение тя е представлявала частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, както и че преди това процесната реална част от имот е била държавна собственост по силата на извършено отчуждаване и съдебна делба, като за отчуждаването ответникът не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

3

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4