Решение № 1592 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1592 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100900700 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 32 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „И.к.“ ООД (ищец) срещу „СТ К.“ ЕООД (ответник), както следва: иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 69192.63 лева – цена по договор за продажба на крепежни елементи, за която сума са издадени фактури № 6885/05.12.2018г., № 7264/27.03.2019г., № 8087/09.01.2020г., № 8371/08.05.2020г. и № 8381/15.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 28682.68 лева – лихва за забава за периода 01.01.2019г. – 11.04.2023г.

Сумите са посочени, съобразно направеното от ищеца изменение на размера на исковата претенция по реда на чл.214 ГПК в проведеното на 16.10.2024г. открито съдебно заседание.

Ищецът твърди, че по заявки на „СТ К.“ ЕООД е продавал и доставял на дружеството ответник крепежни елементи, като купувачът често изпадал в забава по отношение на задължението си за срочно заплащане на цената по издаваните фактури, а с плащанията, които извършвал, не осъществявал последователно погасяване на възникналите вземания, а купувачът сам избирал коя фактура и до какъв размер да 1 погаси чрез посочване на номера на фактурата в основанието за плащане. Поддържа, че по горепосочените пет броя фактури цената не е била напълно издължена, поради което я претендира в настоящото производство, ведно с дължимата мораторна лихва.

Уточнява, че въпреки неоспорената от купувача дължимост на сумата, последният е преустановил плащанията от началото на 2022г., което е дало основание на продавача да предяви настоящите искове.

Ответникът признава, че е налице непогасен остатък по фактури с №№ 6885/05.12.2018г., 8087/09.01.2020г., 8371/08.05.2020г. и 8381/15.05.2020г., но поддържа, че сумите по тях не са станали изискуеми, поради новиране на задълженията, с които доводи оспорва претенцията като неоснователна.

Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото и приложимия закон, установи следното от фактическа и правна страна :

Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия, случай не е спорно и се установява от приложените фактури и извлечения от сметката на ищеца относно извършвани плащания от ответника, че страните са били обвързани от валиден неформален договор за търговска продажба, по силата на който ищецът е продавал и доставял на ответника крепежни елементи срещу възнаграждение, като за всяка доставка е била издавана фактура, съдържаща съществените елементи на продажбеното правоотношение - вид и брой на закупени стоки, единична цена за всеки артикул, съответно обща стойност на закупените материали, страни по сделката, дата на продажбата, начин на плащане на цената.

Доколкото фактурите не съдържат уговорка за отложен падеж, то плащането е станало изискуемо с издаване на фактурата за настъпилото данъчно събитие.

По делото не е спорно, че описаните в процесните пет броя фактури стоки са били продадени и предадени от ищеца на ответника. Спори се относно размера на задължението, предвид твърденията на ответника, че е заплатил частично търсената сума, в която връзка уточнява, че задължението по фактура № 7264/27.03.2019г. е изцяло погасено чрез плащане, осъществено на 27.02.2020г., а по две от останалите фактури сумата е бил коригирана в посока намаление чрез издадени от ищеца кредитни известия. Спори се и относно падежа на задължението по фактури № 6885/05.12.2018г., № 8087/09.01.2020г., № 8371/08.05.2020г. и № 8381/15.05.2020г., за които се твърди, че не е настъпил, с оглед подписано между страните на 01.02.2022г. споразумение.

За изясняване на спора по делото е била приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на приложените по делото документи - фактури за извършени продажби и движения по сметката на продавача, проверка на счетоводството на двете дружества и справка в НАП, е установило, че:

2 вземането по фактура № 6885/05.12.2018г. на стойност 58053.55 лева не е било погасено от страна на купувача; цената по фактура № 7264/27.03.2019г. на стойност 1746.00 лева е била заплатена от купувача на 27.02.2020г.; цената по фактура № 8087/09.01.2020г. от 24.00 лева също е била заплатена от купувача на 09.01.2020г.; вземането по фактура № 8371/08.05.2020г. за 8195.16 лева не е погасена, но сумата е коригирана чрез издаденото от продавача кредитно известие № 8413/05.06.2020г., с което задължението е намалено със сумата от 49.36 лева; вземането по фактура № 8381/13.05.2020г. в размер на 6922.92 лева е било частично заплатено с превод на сумата от 3922.92 лева, осъществено на 21.10.2021г., а остатъкът от 3000.00 лева не е бил погасен, но тази стойност е била коригирана с издадено от продавача кредитно известие № 8421/09.06.2020г., с което сумата е била намалена с 6.72 лева; всички пет броя фактури са били отразени в счетоводните записвания на ищеца, като падежите за плащане са били съобразени с датата на данъчното събитие и в този смисъл споразумението от 01.02.2022г. не е намерило отражение в счетоводството на ищеца, съответно това споразумение не е било открито при ищеца; всички пет броя фактури са били отразени в счетоводството на ответника, същите са били включени в справките декларация по ЗДДС и по тях е бил ползван данъчен кредит.

Съдът кредитира заключението в цялост като обективно и обосновано и основава на него своите изводи. Видно от него общият размер на непогасеното задължение възлиза на 69192.63 лева, която сума е сбор от задълженията по фактури № 6885/05.12.2018г. на стойност 58053.55 лева, фактура № 8371.08.05.2020г. на стойност 8145.80 лева при зачитане на КИ № 8413/05.06.2020г. (8195.16 лева - 49.36 лева) и фактура № 8381/15.05.2020г. на стойност 2993.28 лева при съобразяване на КИ № 8421/09.06.2020г. (3000.00 лева – 6.72 лева). Не са представени доказателства от страна на ответника за заплащане на тази сума, поради което същата е дължима и следва да се присъди на ищеца. Макар задължението да не е било оспорено (а само неговата изискуемост), то следва да се отбележи, че самото отразяване на фактурите в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях от страна на ответника по правната си същност е признание на извършената доставка и на вземанията на доставчика по тях - в този смисъл Решение № 114/26.07.2013г. по т.д.№ 255/2012г. на ВКС, І ТО; Решение № 138/17.10.2011г. по т.д.№ 728/2010г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 30/08.04.2011г. по т.д.№ 416/2010г. на ВКС, І ТО. Сумата подлежи на присъждане без оглед на обстоятелството, че две от посочените от ищеца пет фактури са били заплатени, тъй като вземането произтича от един договор.

3

Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която забава настъпва след падежа на задължението – чл.84, ал.1 ЗЗД. В настоящия случай, получените от ответника фактури, сочещи и падеж на задължението, имат характер на покана за плащане, поради което с изтичане на срока по тях е налице забава, за срока на която ответникът дължи обезщетение на ищеца, съизмеримо със законната лихва.

От заключението на вещото лице се установява, че търсената мораторна лихва за периода от 01.01.2019г. до подаване на исковата молба (както е заявено в петитума) – 11.04.2023г., е в размер на 28682.68 лева.

За изясняване на спора относно изискуемостта на задължението по фактури №№ 6885/05.12.2018г., фактура № 8371.08.05.2020г. и фактура № 8381/15.05.2020г., от които се формира задължението за главница, по делото е било прието споразумение между страните от 01.02.2022г., от съдържанието на което може да се направи обоснован извод, че страните са постигнали съгласие за разсрочване на задължението, а не за новирането му (новацията е споразумение, което има двойно действие правопогасяващо и правопораждащо, тъй като с него съществуващото задължение се погасява и на негово място възниква ново, което се отличава от стария дълг в едно или няколко отношения, а настоящия случай не е такъв). Със споразумението е определен план за погасяване на задължението на десет равни вноски, като първото плащане е било с падеж 01.02.2024г., а всяко следваща вноска е била платима в шестмесечен период от падежа на предходната вноска. При извършване на проверка в счетоводството на двете дружества вещото лице е установило, че ответникът не е извършвал плащания по споразумението, въпреки настъпилите падежи за две от десетте вноски.

При така установените факти, съдът намира следното:

Споразумението е подписано от лица с надлежна представителна власт. За купувача „СТ К.“ ЕООД документът е подписан от управителя на дружеството С.Т.. За продавача „И.к.“ ООД - от А.Н.. От справка в търговския регистър и от приложения по делото дружествен договор се установява, че дружеството продавач се представлява от двама управител заедно и поотделно – А.Н. и Д.Л.. Не се установява ограничение в представителната им власт по отношение задължаването на търговеца за суми над определен размер. В този смисъл, твърдението на ищеца, че за сключването на споразумение от такъв характер е било необходимо решение на Общото събрание на съдружниците, а липсата на такова прави споразумението недействително, е неоснователно и не намира опора в закона и в дружествения договор. Отразяване на такова ограничение в ТР липсва, поради което то е несъществуващо за третите съдоговарящи с търговеца лица, а евентуално би имало значение само в отношенията търговец – управител. Ето защо, неотразяване на споразумението в търговските книги не може да влече неблагоприятни последици за ответника.

4

Споразумението не е било изпълнявано от страна на „СТ К.“ ЕООД. Съгласно съглашението, в случай, че длъжникът не погаси своето задължение в срок, т.е. съобразно плана за разсрочване, то условията по него могат да бъдат предоговорени, ако кредиторът даде съгласие за това. Така разписаната нормата налага тълкуване, за да се изясни действителната воля на страните по него. Съществен елемент на търговската продажба е цената и срока за плащането й. Ето защо, падежът не може да се определя едностранно от платеца длъжник. Отлагането на плащането е решение на кредитора. В този смисъл, при подписано споразумение за разсрочено плащане, отговорност на длъжника е да спази сроковете за издължаване, за да се ползва от благоприятните му последици. Липсата на плащане на падежа компрометира длъжника в отношенията му с кредитора и същият не би могъл да се позовава на неизпълненото по негова вина споразумение. Да се приеме обратното означава да се даде възможност на неизправната страна да черпи благоприятни поледици от собственото си неправомерно поведение, което правният ред не толерира. Ето защо и при тълкуване на волята на съдоговарящите съдът приема, че поради неизпълнението му от страна на длъжника действието на споразумението е отпаднало, поради което ответникът дължи на ищеца пълният размер на изчислената от вещото лице мораторна лихва при съблюдаване на падежите на задължението съобразно фактури № 6885/05.12.2018г., фактура № 8371.08.05.2020г. и фактура № 8381/15.05.2020г.

По разноските

При този изход на спора по делото ответникът дължи на ищеца реално сторените от последния разноски в общ размер от 14736.19 лева, от които 600.00 лева депозит за вещо лице, 3915.01 лева дължима държавна такса и 10221.18 лева адвокатско възнаграждение. Търсените от ищеца суми над присъдените, които вероятно са разходи по проведено производство по чл.390 ГПК, не се признават, поради липса на представени доказателства за реалното им заплащане – т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.